В разгара на кампанията за президент 2011, актрисата Ирен Кривошиева за пореден път реши да разкаже за любовта си със с кандидата за вицепрезидент на БСП Стефан Данаилов. Издаде книгата “Моят грях”, показа плодът на тяхната “любов” – Владко и отново отправи обвинение, че Данаилов не се е грижил за него.
“Добре, че се появи това момче и започна да говори, та хората да разберат, че Ламбо никога не е изоставял сина си”, коментираха по този повод приятели на Ламбо. Самият той не иска да чува повече името на Ирен, а за Владимир казва, че е казал всичко с признанието си: “Имам син, дал съм му името си.” Специално за интервюто, репортерът на “ШОУ” беше помолен да спести въпросите за лъжите на Кривошиева. “Не сипвайте сол в раната”, апелираха те.
- Проф. Данаилов, как понася семейството ви атаките срещу вас?
- Със съпругата си сме на този път вече 47 години? Ако нямаш до себе си силен характер и доверие между членовете на семейството – не излизай под прожекторите на обществото. Как, с разбиране ….
- Не настояват ли вече да се откажете от политиката, за да ви оставят на мира?
- Участието в обществения живот не е входно-изходна врата, през която можеш да влизаш и излизаш без повод. Аз съм в полезрението на обществения интерес от времето на „На всеки километър”. Разгледайте днешната преса! Нима имената на десетки творци от всички браншове не са ежедневно на страниците им с истини и със свободни съчинения… Не, от политиката ще изляза, когато му дойде времето, но не мога да не участвам в обществения процес, защото винаги съм живял с проблемите на хората.
- Какво правят сега внуците ви? С какво се занимават?
- Те са най-голямата ми радост и надежда, че живота продължава… Готвят се за следващия етап в обучението си - висшето образование и избор на адекватна на техните способности професия.
- Като министър на културата бяхте много упрекван в толериране на сина ви Росен и най-вече на фирмата му „СИА адвъртайзинг”. По това време те бяха партньори на „Бояна” и изглеждаше, че се ползват с изключителни привилегии. Защо не се дистанцирахте или пък те да се оттеглят от обществените поръчки?
- А кога те са участвали в обществени поръчки, обявени съгласно ЗФИ от Министерството на културата? Вие май забравихте, че заварих продаден НФЦ “Бояна” на “Ню Имидж” и се борих да бъде гласувано от МС допълнение в приватизационния договор на забранителна клауза, която гарантираше невъзможността да бъде преобразувана или препродадена собствеността на киноцентъра? Не зная как може да съм толерирал работата на филмов екип, в който той е само един от участниците.
- Но вие също сложихте подписа си за приватизацията, а „Ню Бояна” в най-добрия случай прави по два-три филма годишно. Твърде далеч от обещаното.
- По мое време като министър на културата стриктно се следеше изпълнението на приватизационния договор и от тогава датира сътрудничеството между НАТФИЗ и Ню Бояна имидж, между Националния киноцентър по отношение на дебютните филми и помощта, която младите творци получаваха. Как се изпълняват клаузите на следприватизационния контрол сега не знам, но се надявам Министерството на културата да не е снело тази отговорност от себе си.
- Обвиняваха ви и, че продължавате да снимате филми, въпреки че сте министър. Защо не спряхте да играете?
- Докато бях министър снимах филми в Италия, в Сърбия, а те все още не се финансират от Министерството на културата. А за това да участвам в постановка на НТ “Иван Вазов” имах разрешение от министър председателя, но постановката беше финансирана много преди да стана министър на културата.
- С кои от учениците си се гордеете най-много?
- Господи, та те са толкова много и вече са звезди…
- Имате ли разочарования от тях?
- И да съм имал, когато е трябвало съм го споделял с всеки от тях…
- В „Стъклен дом” работите с един от тях – Асен Блатечки. Как виждате развитието му като актьор, след като е напуснал НАТФИЗ?
- В сериала участват и други мои ученици… А Асен наистина много ме радва. Обича професията си, играе много и на сцената и пред камерата, направи своята заявка и като режисьор. Той така да се каже показва своята пристрастност към професията ни, а с това не всеки е осенен.
- Влади Въргала пък твърди, че никак не го обичате. Защо е така?
- Къде сте чули пък това? Аз прочетох едно негово интервю в което той заявява, че „Мастера и Мария имат ВИП място в сърцето му”. Няма да крия, че това много ме стопли. Приех го като отговор на това, което с любов сме му дали!
- Известно е, че със студентите си от първите ви два випуска сте били страхотни приятели, знаели сте проблемите им и сте се грижили за всеки един от тях. После обаче, когато станахте депутат вече не бяхте толкова близък с тях. Загубихте интерес към преподаването или по-новите ви студенти не са били толкова качествени колкото първите?
- Всеки има място в сърцето ми! Те и днес са до мен, когато имам нужда от подкрепата им – не го ли видяхте по време на кампанията? Аз също съм на тяхно разположение всеки път, когато позвънят с въпрос ”Мастер, помогни?”. Какво повече – та те пораснаха много?
- Ще усвоите ли по някакъв начин подкрепата, която ви гласуваха избирателите тази година?
- Май не ви разбирам съвсем добре? Човек не може да усвоява или да си присвоява нещо, което няма. За мен е важно човек да остане в очите на хората това, което е причина да му гласуват своето доверие. Това не е привилегия, а огромна отговорност. Хората вече не позволяват лесно да бъдат манипулирани и това е най-важният извод, който всички участници в тези избори трябва да анализират. Въпреки политическите игри и партиен натиск – те все пак дадоха за Калфин/ Данаилов доверието на 1 531 193 избиратели. Този разноцветен букет от гражданска позиция и признание не се събира само на партийното поле.
- Все пак дали не беше по-добре, от гледна точка на крайния резултат, да се кандидатирате вие за президент, а Калфин - за вице?
- Не го казвам за първи път, но пак ще се възползвам от случая да подчертая, че Ивайло Калфин е подготвено съвременно лице на българския управленски хоризонт и нашата партия не бива с лека ръка да прахоса тази голяма политическа инвестиция, която вложи в неговото израстване. Що се отнася до това, кой как е изглеждал – то опита на помъдрелите винаги е от полза за по-младите, но това не значи, че сме по-подготвени за една или друга водеща позиция в партията или страната. Аз по-принцип смятам, че старейшините трябва да помагат в обновлението на политическата атмосфера – видно е, че е нужна млада енергия и чист въздух не само в нашата партия, а и в цялото политическо пространство на страната ни. Две десетилетия преход са доста дълго време и някои от т.н. фактори в това пространство вече показват престоялост, липса на смелост и усет за необходимите промени.
- Много анализатори ви определиха като единственият победител в телевизионния дебат на кандидат-президенстките двойки. Имаше ли смисъл от тези дебати?
- Много ви благодаря, че вие сама сте го забелязала! Дебат да, но имаше ли такъв? Не е чудно защото в съзнанието на много избиратели се появи позабравения образ на Мирча Кришан, който на всеки въпрос отговаря така, че го докарва до това, че краставицата съдържа 98% вода. Дебатът, до колкото бе наречен така, бе повече с характер на шоу програма или надвикване на агитки, отколкото задълбочено представяне на програми и проекти на президентските двойки. Освен това, кой даде право в тях да участват само две или три двойки – а останалите бяха поставени в позиция на миманс на политическата сцена. Нямаше ги основните политически въпроси, а в същото време се разказваше напоително за учителки, съседки, близки приятелства и какво ли не, като че ли те са важно доказателство, че един или друг кандидат разбира от това което ще работи президентската двойка. Най-много се натъжих като видях три възрастни жени от старчески дом с гордост да заявяват, че са пуснали гласа си за Бойко Борисов и не споменаха дори името на кандидатите му, а заявиха „Така де, за неговите хора!”. От това ме заболя повече, отколкото, че с Ивайло не успяхме да сме първи в изборите.
- Защо така му се скарахте тогава така на Калфин? Казахте му да мълчи, защото пак ще обърка нещата. Какво обърка той?
- Честно казано не си спомням да съм му се скарал, защото аз наистина много му се радвам и на ерудицията, и на това, че успява да запази скромно поведение, а и уважението на младите хора. Когато по-възрастният нещо критикува, то е с любов и подпирайки младия човек с бащинска ръка. Сигурно е било някакъв каламбур, но изваден от случая прилича на „сериозна критика”.
- В нощта след първия тур на изборите, присъстващите в НДК дочухме как нарекохте Станишев „момченце” и му казахте „аман от теб”. А на него защо така му се скарахте?
- Ама вие журналистите нямате ли чувство за хумор? Аз си мислех, че казах толкова умни неща по време на изборите, а вие все търсите прах в ъглите!
- Действително ли президентът Първанов е дал благословията си за вашата президентска двойка, а не за други кандидатури от БСП?
- Истината е, че и на миналите и на тези избори Първанов разговаря с мен за това да отговоря положително на предложенията от много партийни организации да съм кандидата за президент. Истина е и това, че Станишев също проведе разговор с мен, но и на него и пред другарите си в НС на БСП аз ясно казах защо смятам, че не мога да приема предложението и те ме разбраха. Когато се кандидатирах за вицепрезидент – НС на БСП даде на двойката ни своята категорична подкрепа и на това доверие ние се старахме да отговорим с достоен резултат. Това е истината и се надявам най-сетне да спрем да търсим отговора на въпроса кое е първо-яйцето или кокошката.
- Доган ли ви спъна на финала или обвинението, че ще сте третия мандат на Първанов?
- Много са факторите, които влияят в една политическа битка, но все пак е по-добре да погледнем в собствения си двор, какво не можахме да обясним на хората.
- Когато се кандидатирахте, казахте, че искате да ви помнят като актьор, а не като политик. По-късно Бойко Борисов коментира, че е по-добре да си гледате актьорството и да се откажете от политиката. Споделяте ли оценката му?
- Не бих казал, че и за него не се говори, че е добър експерт в противопожарните дела или в борбата с престъпността, а това няма нищо общо с икономиката на страната, а още по-малко с външната ни политика. Но какво да се прави - на някои от нас Съдбата поставя въпроси, на които няма как да не отговориш. А това, че искам да ме помнят като актьор - то е защото вече знам, че на екрана и сцената съм казал неща, които ще се помнят. В активната политика съм от 10 години и мога да кажа, че в сферата на културата съм един от авторите на редица закони, на верни стъпки в управленските политики в тази сфера, но не съм сигурен, че не би могло да съм още по-категоричен там. Когато сочиш в огледалото не е достатъчно да виждаш само себе си и то обезателно с ореол на съдник към всичко и към всеки. И от „Искъро има по-дълбоко”, нали?!
- Казахте също, че знаете какво можете да изгубите и какво ви очаква. Какво изгубихте и какво спечелихте от тези избори?
- Спечелих невероятната радост да видя в очите на своите другари и съмишленици огънчето, че социалистическата идея е жива, спечелих радостта да видя отново на срещите си в цялата страна стотиците млади хора, които отново ни търсят и се включват активно. Загубих безвъзвратно спокойствието си на един от доайените в нашата партия, че още не ни припознават достатъчно, че точно ние носим социалната надежда на новия ден. Докато не видя тези млади хора като естествените локомотиви на нашето обновяване, няма да имам мира. В личностен план аз трудно губя, защото знам богатството да можеш да извличаш поука и тогава, когато ставащото не е това което си очаквал!
- В кампанията най-често се припомняше грешката ви в изписването на думата „сбогом”. По този повод премиерът каза за вас: „Не стига, че не може да пише, но и като министър е нула”. Наистина ли не можете да пишете правилно?
- Колкото и да искат, нито Бойко, нито който и да било не би могъл да ми създаде комплекс от тази грешка, която случайно допуснах развълнуван на погребението на Мария Нейкова. Като актьор пред очите ми е минала толкова съвременна и класическа литература, а по-голямата част от нея съм възпроизвел и като запаметен текст, че няма как да не знам как се пише думата „сбогом”. Впрочем, човек се самохарактеризира и с това какво пита, а въпросите имат свойството на бумеранг, който се връща към този, който е забравил, че човек е грешен, ако не се е взел за самия бог, разбира се.
- Дали пък не се размахва тази грешка толкова, защото твърде много хора са уплашени от влиянието ви?
- Има стотици личности в страната ни, чието личностно влияние е стократно по-осезаемо за настроенията на хората и за обществената оценка за нещата, които стават в страната ни. От такива хора не бих се боял, а напротив, ако имам това право бих ги обединил за обществени каузи, за избистряне на нашия национален идеал. Тяхното влияние не само, че не бива да плаши политиците на деня, а да ги търсят като техен естествен съветник и критик в общата оран за националното благо!
- Знаете ли имената на враговете си?
- Човек е враг най-вече на себе си. Ако познава себе си и победи егоизма и амбициите си, той трудно ще нарече когото и да било около себе си враг, а още по-малко поименно!
- Получихте ли достатъчно подкрепа от БСП?
- Не можем да не сме благодарни за мощната подкрепа на всички дали гласа си за нашата кандидат-президентска двойка. Не крия обаче, че не ми е весело като виждам как се стопиха бройките съветници и влиянието ни в местното самоуправление. Райони, в които години наред са ни давали доверието си, днес има въпроси, които ни разделят с доверието на избирателите, а и помежду ни… Как да съм доволен, как да ми е достатъчно?
- Смятате ли, че Сергей Станишев трябва да си отиде от политиката или по-скоро от поста си и кога?
- Няма вечни имена в политиката, а и не сте ли забелязали, че в историята най-дълго се помнят имената на тираните. За щастие Сергей не е такъв. Той работи изключително самоотвержено и неуморно в тези изборни времена, но на мен много ми се иска и от тук нататък да оре така дълбоко нивата на социалистическата идея - независимо от мястото, което българските социалисти ще му поверят. Те са тези, които определят мандата на всеки един от нас на един или друг пост, но всеки от нас сам – с делата си, определя авторитета си в нашите редици. Сергей Станишев е млад и в неговото развитие има вложен много капитал на нашата партия, има качества и е рано да му дадем команда „свободно” от редиците на националната политика. Това няма нищо общо с постовете - те не са привилегия, а отговорност и мисия и ги дава мнозинството в партията.
- Как си обяснявате факта, че българите нищо не може да ги обедини – нито кауза, нито личност.
- Това категорично не е така! Свидетели сме как възрожденска България роди строителите на съвременна България и те поставиха основите на една уважавана държава. Свидетели сме и как харизмата на една личност дарява с безкритично и безусловно доверие един лидер, дори когато избират от негово име други на отговорен пост. А българите както дават своето доверие така са способни и да наказват за излъгано доверие. Нашата история изобилства с примери и на духовни хора, които служат на народа си без отплата и стремеж към себеизтъкване. Доброволно и безкористно лишавайки се от материални или личностни удобства, те вграждат себе си в съвременна България, като оставят след себе си университети, библиотеки, читалища,
училища, театри, възпитават своите следовници в любов към хората и признателност към труда на другите.
- Известен сте като суеверен човек. С какви амулети се зареждате, какви ритуали правите преди важни събития и само за сцената и киното ли работят те?
- Да. Ние творците си имаме своите странности свързани с мига на изява на сцената, с първия ден на снимки в киното, здравето… но амулети и баячки са за хора с друго интелектуално ниво, съгласна ли сте?
Надежда НЕНОВА
