Юлияна Дончева: В тялото ни влизат химикали, много по-опасни от храната

Юлияна Дончева представи новата си книга „Код „червено”. Ботокс в ума”, с което открехва за втори път вратата към предизвикателството да се отсеят истините от заблудите за здравословния начин на живот. „Тя е жена на място. Казва това, което мисли, и мисли, това, което казва. Със своето произведение тя удря камбаната на здравия разум и с творческата си и интелектуална платформа предлага нов и мъдър прочит на вечната тема „Здраве и красота!”, каза в представянето си за нея и проф. Любомир Стойков. В откровен разговор пред „ШОУ” Юлияна Дончева, която освен бизнес дама е и телевизионен водещ, както и бивш народен представител, споделя любопитни и ценни подробности за пътя от превръщането на идеята си в книга.

- Кое ви провокира да продължите темата за здравословния начин на живот и в книгата „Код „червено”. Ботокс в ума”, след като вече направихте послания в тази посока с първата си книга – „Код „червено”: Моята истина за храната”?
- Още докато пишех първата си книга – „Код „червено”: Моята истина за храната”, работех с много чужди източници. И започнах да получавам по-обширна информация по отношение на всички онези химични вещества, които присъстват не само в храната, но и в козметичните средства, както и в средствата за ежедневна хигиена. Бях впечатлена от факта, че за доста от нещата, за които прочетох, почти не се говори. Говорих с издателите и преценихме, че не е много коректно, ако аз реша да запазя тази информация само за себе си. И би било добре да споделя това, което имам като изследване, под някаква форма с хората. Наистина срещнах шокиращи неща.

- Колко шокиращи? Какво например?
- В момента в целия свят много се говори за химикалите в козметиката, в средствата за лична грижа, изобщо във всичко, което използваме в ежедневието си. Но в България тази тема много слабо е застъпена, да не кажа, че статиите в тази посока са епизодични. Няма особено голяма гласност за много от темите, които се дискутират активно в света. Затова
 
за мен бе истинско предизвикателство да започна да говоря по темата
 
Идеята, с която написах книгата, е да преведа на един разбираем език сухата материя, свързана с различните химикали. За да могат хората все пак да разберат за какво става въпрос. Ако същата тема беше описана от някой лекар или химик, той нямаше да може да избяга от трудната терминология, което пък моментално отблъсква широката аудитория. А аз съм го превела през абсолютно опростената си лична призма.

- Интересен е като цяло ракурсът, който правите с тази тема, защото хората ви свързват и с модния бранш, и с политиката, и с телевизията…
- Точно тази комбинация ми помогна да направя тази книга. Когато бях депутат, разбрах как се приемат законите като механизъм. На мен ми е ясно и как се случва пътят, по който се забраняват вредни съставки – независимо дали в козметичните средства или в битовата химия. Познавам регулациите. За много от материалите в тази книга сега съм правила справки в европейски документи – с други думи ползвах именно опита си в политиката, за да мога да боравя с такъв тип документална информация. А фактът, че съм се занимавала и с журналистика, ми помогна с това да направя точна преценка и да изразя онова, което искам, тъй като за всяко нещо срещам полярни мнения. Като имате предвид, че това все пак не е художествена литература, а е едно четиво, което е написано с етиката на един журналист. Нямам недоказани истории или некоректно поднесена истина – всичко е въз основа на научни изследвания и личен опит.



- Но сега, когато сте извън политиката, разполагате със свобода на изразяване, каквато иначе не би била възможна, защото политиката често „връзва ръцете”.
- Разбира се, че е така, да. Оказва се, че това е най-свободната форма, която мога да си позволя, за да кажа всичко, което мисля, по начина, по който наистина смятам за правилен.

- Как хората да намерят своя ориентир за стойностното по темата за здравословния начин на живот в рамките на това, при положение че пазарът буквално е залят от литература с такава насоченост?
- Първо ще кажа, че такава книга в България няма. Аз се поинтересувах и мога да ви кажа, че дори и в Европа такъв тип книги са не повече от една или две. Второ – всичко е пресято през личен опит, а всички останали книги, колкото и добри да са те, са написани от професионалисти – тоест се дава само едната гледна точка.
 
Аз пиша от името и на журналист, и на потребител
 
Минах по пътя на пробата и грешката – върху себе си и своето семейство, за да достигна до някакви истини, които много упорито съм търсила чрез сериозни и не толкова леснодостъпни източници. Всъщност имам много по-обширна информация от това, което съм представила в книгата, но ако бях решила сега да кажа пълната истина – такава, каквато я видях, може леко да настъпи паника в хората, което не е моята цел. Аз искам сега само да се отвори разговор по тези теми. Да се включат и професионалистите, за да има тема с продължение. Аз съм просто човекът, който казва, че освен храната, трябва да мислим и за химикалите, които влизат в нашето тяло – не чрез храната, а чрез средствата, които употребяваме ежедневно, защото те може да се окажат доста по-опасни. Ние говорим само за храна! Превърнахме се в едно общество, което от сутрин до вечер говори само за храна.

- Преди време редуцирахте едно огромно количество от килограми – цели 50, при това само в рамките на година…
- Да, така беше. Оказва се, че някои съставки от определени козметични средства имат такъв хормоноразрушаващ ефект, че по някакъв начин предизвикват и промени в теглото. Храната съвсем не е единственият виновник за килограмите.

- Ако излезем малко от аспекта на здравословния начин на живот – липсва ли ви активната политика днес?
- По-скоро ми липсва не толкова политическата сцена, колкото политическият механизъм, чрез който може да се влияе и да се променят някакви процеси. Защото каквато и съвест да имаш, колкото и да си активен по даден въпрос, когато нямаше възможността да реализираш определени промени, си само един наблюдател. Само хората, които реално се занимават с политика, имат възможността за промени в обществото – чрез един или друг законопроект, което е изключително важно и отговорно. Навремето, като народен представител, аз бях сред много активните и сред тези, които предлагаха най-много законопроекти. Е, разбира се, натрупах и достатъчно разочарования, но това е неминуемо.

- А остава ли ви време за личен живот от цялата тази професионална динамика?
- Аз намирам време абсолютно за всичко, най-вече за баланса. Смятам, че ако човек наистина иска, може да намери време за всичко. Колкото и да сме натоварени – оправдания от типа „Нямам време за...”, смятам за несериозни. Човек трябва да бъде добре организиран, защото тогава намира време и за семейство, и за лична реализация.
 
Интервю на Анелия ПОПОВА, в. "ШОУ"