Те са млади, те са красиви, те знаят японски. Те са Ема, Ирина, Лина и Паулина. Четири момичета, които всъщност са много различни, но в рамките на 3 месеца са били рамо до рамо, за да надникнат в света на международната дипломация.
Като част от стажантската програма на Посолството на Япония в България момичетата са имали възможност да получат знания от първа ръка как действа една дипломатическа мисия, какви задачи ежедневно се решават и как въображението и професионализмът вървят ръка за ръка.
Но нека и ние да надникнем в този непознат свят, а те да бъдат наши екскурзоводи. В това интервю ги питаме не само за работата, дипломацията, но и за техния личен свят, интереси и мечти.
Но нека първо се запознаем с всяка една от тях
Ема Стайкова
Ема Стайкова е студентка в трети курс „Японистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършила е езикова гимназия в Стара Загора с немски език и е изучавала и корейски.
Заместник-председател е на Студентски клуб „Японист“ от 2023 г., а активната ѝ работа в студентското самоуправление я насочва към комуникацията между хора и институции и към дипломацията.
По време на стажа си в Посолството на Япония участва в организацията на културни събития, подготвя материали на български и английски език и работи в международен екип. Практическият ѝ опит засилва интереса ѝ към Япония, дипломацията и международните отношения.
Ирина Тилова
Ирина Тилова е студентка в бакалавърската програма „Японистика“, като изучава японски език още от първи клас. През 2022 г. печели стипендията AFS Meiji Bulgaria Scholarship, която ѝ дава възможност да участва в едномесечен обмен в Япония.
След завръщането си започва активно да се занимава с доброволческа дейност към AFS Intercultural Programs – организация, свързваща ученици и доброволци от различни страни.
Паралелно с японския изучава френски език и се надява в бъдеще да съчетае знанията си по двата езика. Сред интересите ѝ са писането, фотографията и пътуванията.
Лина Добрева
Лина Добрева е завършила бакалавърската си степен по „Японистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Учила е и една година в Tokyo University of Foreign Studies в японската столица. Интересите ѝ са насочени към японската духовна култура и митология.
По време на стажа си в японското посолство работи върху проекти за японски късмети „омикуджи“ и викторина, свързана с японския фолклор. Вярва, че интересът към Япония в България е голям и иска да допринася за неговото развитие.
Паулина Матеева
Паулина Матеева изучава японски език от 2018 г., а днес е студентка в трети курс „Японистика“ в Софийския университет. Предстои ѝ едногодишна специализация в Япония по програма на японското Министерство на образованието, културата, спорта, науката и технологиите.
Председател е на Студентски клуб „Японист“ и ръководи клуб по „кицуке“ – изкуството на обличането на японска носия. Интересува се от художествения превод и има амбиция да се развива като преводач на художествена литература.
Работа в Посолството
Четирите момичета с г-жа Николина Радивоева от Японското посолство и аташето по културните въпроси в /2023-2026/ Кенто Мураки, личен архив
- Как изглежда един динамичен ден на стажант в Посолството на Япония – от сутрешното кафе до задачите "зад кадър"?
Ема: - Нямаше два еднакви дни и точно това много ми хареса. Работата в културно-информационния център зависи с в голяма степен от текущия график на събитията и това, какво е необходимо за подготовката им.
Дълбоко оценявам факта, че бяхме включени пълноценно в организационния процес, както и в работата в самите дни на събитията, които се проведоха в рамките на стажа ни като Азиатския фестивал, Aniventure Comic Con, събитието с Шики-сенсей и други.
Понякога работата ни по цял ден беше само в офиса, други дни посещавахме организационни срещи навън, или провеждахме въпросните събития.
Ирина: - Всички дни по време на стажа бяха изпълнени с най-различни задачи, които освен, че бяха интересни, със сигурност са ни дали умения, които ще ни бъдат полезни в бъдеще.
Лина: - Посрещах всеки ден от стажа с позитивно настроение. Всеки ден получаваме различни задачи, като основният фокус се поставяше върху следващото събитие. Често задачите бяха съобразени с нашите лични умения и интереси, което е чудесно. По-често бяха индивидуални, а понякога представляваха съвместна работа.
Паулина: - Най-динамични бяха дните преди събитията. През останалото време, дните ни започваха със списък със задачите за деня; понякога всяка от нас имаше индивидуална поставена такава, но, разбира се, често имахме задачи, които изискваха обща работа и координация.
- Кое се оказа най-различно от предварителните ви представи? Коя беше най-голямата ви изненада или разбит стереотип за работата в Посолството отвътре?
Ема: - Преди стажа си представях дипломатическата работа основно чрез официалните събития и срещи, публичните изяви. В действителност видях, че това всъщност е само малка част. Зад нея стоят много планиране, координация и подготвяне на материали.
Докато се стигне до едно събитие, е изключително важна добрата комуникация и поддържането на взаимно доверие с институциите и партньорите за провеждането му.
Впечатли ме вниманието към всеки детайл от страна на екипа на културно-информационния център. Нито една свършена задача не оставаше непроверена или на преценката на един човек, а често взаимно проверявахме и допълвахме материали, подготвени не само от останалите стажанти, но и от останалия персонал в Посолството.
Ирина: - Преди стажът да започне си мислех, че комуникацията с колегите от другите екипи ще е по-ограничена и въобще самият начин на разговаряне ще е много строг, следващ официалните норми, но всъщност всички бяха много мили с нас и смея да твърдя, че контактите, които създадох, може би ще се превърнат в приятелства.
Лина: - Приятно ме изненада колко спокойна и хармонична е атмосферата в посолство. Абсолютно всички от екипа са много любезни и отзивчиви, което наистина допринася за приятния работен процес.
Паулина: - Не бих могла да кажа, че имах някаква представа какво ми предстои, когато кандидатствах за стажа.
Повечето пъти, ако имам възможност да се включа в някаква дейност, просто го правя, без особено да се замислям как ще се развият нещата. Накрая преживяното винаги се превръща в ценен опит, спомени и запознанства.
По време на стажа усетих наистина колко е важно да има координация в един екип.
- Коя беше задачата, която ви възложиха, и която изпълнихте с най-голямо желание?
Ема: - Най-голямо удоволствие ми доставиха участието в подготовката и провеждането на културните събития. Най-любимото ми от тях е Азиатския фестивал. Това беше първото ни събитие в рамките на стажа, което му придаде и допълнителна важност.
Концепцията за представянето на щанда на Японското посолство там беше оставена почти изцяло в ръцете на стажантите, разбира се, с пълната подкрепа и насоки от ръководителите ни.
Ирина: - За мен това беше представянето на Japan Bowl (състезание тип викторина за ученици, изучаващи японски език в гимназиален етап) пред бъдещи спонсори. Когато бях в училище аз също съм взимала участие в това състезание, както и много от моите приятели, та ми беше приятно да се върна към тези спомени.
Лина: - Най-приятен за мен беше проекта за омикуджи (японски хартиени късмети), които традиционно се теглят от храмовете в Япония. Когато лично се докоснах до този културен аспект по време на престоя си там, имах силно желание още от тогава някой ден да запозная българската аудитория с него.
Паулина: - Най-вълнуваща за мен беше възможността да превеждам на шеф Такахаши по време на кулинарната сцена на „Asia Festival Sofia 2026“. Искрено оценявам факта, че задачата беше съобразена с интереса ми към преводачеството, за който бях споделила по-рано.
- Какви качества са най-важни при работа в международна и междукултурна среда?
Ема: - Междукултурната среда изисква човек да бъде адаптивен и да умее да комуникира успешно с хора с най-различен културен и професионален опит.
Важно е не само да можеш добре да представиш своята култура и гледна точка, но и да проявяваш разбиране и искрен интерес към тези на отсрещната страна.
Ако трябва да откроя конкретни качества, те биха били уважение, любопитство и желание непрекъснато да се учиш.
Ирина: - От опита ми бих казала, че най-важни са търпението, искреният интерес към другите култури, както и желанието да комуникираш с много хора.
Лина: - Бих казала, че едно добро владеене на езика, в този случай японски, е задължително, защото позволява по-пълноценна комуникация с екипа. Същото се отнася до познаването на културата на Япония, като например основният етикет за правилно държание.
Паулина: - Добрата комуникация, етикет, съобразни със средата, инициативност и интерес от случващото се.
- Какво научихте за японската работна етика, което не може да бъде усвоено само от учебниците?
Ема: - Смятам, че от подготовката ми в специалност "Японистика" имах доста добра и реалистична представа за японската работна етика. Впечатли ме спокойното и уважително общуване, не само към нас, но и когато наблюдавахме как останалият персонал комуникира помежду си.
Дори в по-напрегнати ситуации или когато се случваше неочаквана промяна в последния момент, винаги се запазваше добрият тон и всеки се опитваше да помогне. Също така и това през колко нива на проверка и одобрение минава всеки материал, който ще бъде представен от името на Посолството.
Целта е възможно най-много хора да проверят и да дадат своето предложение, за да може финалният резултат да бъде възможно най-добър. Това ми хареса и поради факта, че виждах как хората са склонни да приемат, както чужди гледни точки и идеи, така и критика, и никой не я приемаше лично, а осъзнаваше, че е в името на доброто представяне на институцията.
Ирина: - Това, което го няма в учебниците, е именно отдадеността, с която се върши работата. По време на стажа ми в Посолството забелязах, че и българската и японската част от екипа работят като една добре смазана машина - подредено, последователно и стриктно.
Лина: - В японската работна етика е задължително човек да бъде точен и пунктуален. Да закъснееш наистина е проява на неуважение. Иска ми се този аспект да бъде усвоен по-силно и в българската работна етика.
Паулина: - Познанията ми за японската работна етика, разбира се, идват предимно от учебниците. Бих казала, че до голяма степен средата, в която работихме, беше сходна с тази, в която съм работила до този момент в България.
- Коя японска традиция бихте искали да пренесете в българското ежедневие, а коя българска традиция бихте представили на японска публика?
Ема: - Относно японските традиции не бих избрала конкретно една, а по-скоро отношението към тях. Прави ми впечатление колко голяма част от ежедневието на японското общество са традициите, въпреки високото им ниво на модернизация. Бих се радвала да виждам това по-често и в България.
На японците бих показала мартеницата. Мисля, че биха оценили символиката, която стои зад нея. Все пак, обаче, далеч не съм първият човек, който се сеща за това, понеже Посолството на България в Япония организира събитие, посветено на мартеницата в Токио.
Ирина: - В България бих искала да пренеса някой от летните японски фестивали, защото освен красотата им, те могат да заредят хората с нова енергия през горещите летни дни. А български обичай, който бих представила на японците, е носенето на мартеница.
Със сигурност има японци, които вече знаят за тази традиция, но мисля, че все още е малко известна за широката публика.
Лина: - Япония и България вече имат силна връзка, за мен е важно тя да продължи да се развива в позитивна посока. Именно обменът на традиции би бил добър начин това да се постигне.
Много бих се зарадвала, ако някой ден в България се осъществи проект за построяване на порта Тории - доста важна част от японските храмове, която бележи прехода от материалния свят към мистичния.
По време на престоя си в Япония, станах свидетел на японска група, която свиреше традиционна българска музика. Това дълбоко ме разчувства. Във връзка с това, би било чудесно, ако навлезе и традиционният български танцов жанр "хоро", в който да се включат японци и българи едновременно, като символ на добрите отношения между двете държави.
Паулина: - Може би не толкова определена традиция, колкото манталитет и начин на мислене. Забелязала съм, че в Япония се обръща внимание на всичко във всяко отношение. Израза „еди-какво-си не е голяма работа“, който сме свикнали да чуваме тук в България, като че ли го няма или поне този нюанс на мигновено отричане и омаловажаване.
За сметка на това смятам, че хубаво наше качество е колко сме адаптивни. Ако искаме нещо да се случи, ще намерим начин, по който да стане. В Япония редът, правилата и рутината са на почит и на излизането от рамките се гледа по-скоро като на „аномалия“, която трябва да се избягва, защото последствията могат да бъдат непредвидими.
- Как според вас младите хора могат да допринесат за отношенията между България и Япония?
Ема: - Смятам, че сред младите хора най-големият принос идва чрез личните контакти и преживявания. Всеки студентски обмен, лагер или културно събитие създава нови връзки между хората.
Ежегодно японски студенти идват в България на обмен и учат в Софийския университет, а мнозина българи отиват в Япония и учат в университети из цялата страна. Така се създават ценни спомени и приятелства за цял живот, които, смятам, са в основата на добрите междукултурни отношения.
В България учащите в няколко училища - в София и Русе, както и в Софийския и Великотърновския университет, всяка година организират свои празници на японската култура "Бункасай". Това е инициатива на млади хора и показва колко жив и искрен е интересът към Япония от страна на организаторите, но и на многобройните посетители.
Щастлива съм, че тези събития, организирани от ученици и студенти, се радват на толкова висока посещаемост всяка година.
Ирина: - Смятам, че в момента основата, която задвижва отношенията между двете страни, са именно младите хора. Голяма част от младежите в наши дни харесват манга или аниме, без да изучават японски език, но това пак е един вид възприемане на японската култура.
Има много случаи, в които някой започва да учи японски език, заради интереса си към японската поп-култура, и оттам-нататък животът му се развива в постоянна връзка между двете страни.
Лина: - Смятам, че младите допринасят със своя искрен интерес към аниме, манга, косплей и като цяло японска поп-култура. За някои, това прераства в желание за изучаване на езика и/или туристическо посещение на Япония.
Ако се осъществят повече приятелства между млади японци и българи, базирани на общи интереси, това със сигурност също би допринесло позитивно!
Паулина: - Като млад човек, който има много да учи, смятам, че е изключително важно човек да се интересува от всичко и да не се ограничава само до това, което му е приятно, или се вписва в личните му интереси.
Призовавам любителите на Япония и нейната култура да опознаят самата Япония, особено нейната история, обичаи и съвременна политика.
- Повдигна ли стажът завесата пред това какво искате (или не искате) да правите занапред?
Ема: - Със сигурност. Уверено мога да кажа, че интересът ми към кариера в сферата на дипломацията се засили много благодарение на стажа. Разбира се, видях колко голяма отговорност носи такава професия и колко трудности има, но именно това я прави толкова смислена и интересна.
Ирина: - Да, със сигурност стаж от такъв тип е изключително важен за хората, изучаващи бакалавърска или магистърска степен в катедра “Японистика”. Стажът ми позволи да се запозная с много хора от различни сфери, които по някакъв начин имат досег до Япония и ми показа различните възможности за развитие.
Лина: - Със сигурност стажът в Посолството на Япония опресни моя кариерен път. Искам да продължа да се занимавам с Япония, като следващата стъпка, която искам да поема, ще е да продължа висшето си образование в университет в Япония.
Паулина: - Абсолютно. Макар посоката, към която се стремя на този етап, да е по-творчески насочена, обичам да работя с хора и в известен смисъл, стажът ме накара да се замисля до колко бих могла да съчетая повече от един кариерен път.
- Довършете изречението: „След този стаж Япония за мен вече не е...“
Ема: - След този стаж Япония за мен вече не е само страната, чийто език и култура изучавам. За мен Япония вече е свързана с хора, които имах щастието да опозная и с ценни професионални уроци.
Ирина: - За мен Япония винаги е била интересна и ще остане такава, а с този стаж успях да затвърдя знанията си и да добавя нови, които да надграждам в бъдеще.
Лина: - “… недостижима мечта, а правилният избор за моето бъдеще.”
Работа в екип и след стажа
Трите месеца бързо отлитат в работа и попиване на нови знания. Момичетата вече от бегли познати са се превърнали в частите на една добре смазана машина. И ако днес от Посолството им дадат неограничен бюджет да организират еднодневно събитие заедно, част от тях вече имат готов отговор и на този въпрос.
За Ема това е кулинарно събитие за любителите на японската кухня. Там всеки желаещ би могъл да се учи от японски шеф готвачи как се комбинират правилно съставките за най-добър вкус, как се правят различни видове суши, как се приготвят различните бульони и много други.
Лина пък се спира на Ханами събитие, съчетано с косплей! Ханами представлява традиция на съзерцаване на разцъфналите вишни. По думите ѝ може да се организира събитие с именно такава тематика, в което се съчетава с косплей - хоби, популяризирано в Япония, в което всеки се облича като любимите си герои. Също така могат да се добавят работилници за композиране на японска поезия, както и за други японски традиции.
Посланикът на Япония в България Н. ПР. Чикахиса Суми, административното аташе г-жа Юка Уакуи и четирите момичета по време на Азиатския фестивал в София, личен архив
Но е време и да надникнем в личния свят на всяко едно от момичетата.
Ема
- Опитът Ви в студентското самоуправление помогна ли ви в работата в Посолството на Япония?
- Да, определено. Работата ми в студентското самоуправление ме научи да бъда посредник между различни хора и гледни точки, да организирам събития и да поемам отговорност. Тези умения ми помогнаха много по време на стажа, а вярвам и че успях да ги надградя. И в двете среди е много важно да умееш да изслушваш хората и да изграждаш доверие.
- Коя страна на дипломацията Ви привлече най-силно – комуникацията, организацията, международните отношения или представителните функции?
- Преди стажа сигурно щях да отговоря комуникацията или международните отношения. Сега обаче смятам, че не бих могла да отделя една страна от останалите.
Именно това ме и впечатли толкова много и мисля, че прави работата в дипломатическата сфера толкова интересна – тези отделни аспекти се преплитат непрекъснато.
Например едно успешно събитие се нуждае от добра организация, ефективна комуникация, разбиране на международния контекст и достойно представяне.
- Какво научихте от японските си колеги за професионалната дисциплина, работната етика и общуването в международна среда?
- Видях, че уважението към колегите не се изразява само в думите, но и това да изпълняваш задачите си навременно и отговорно и да уважаваш времето на останалите.
Впечатли ме това, че средата предразполагаше всеки да изказва мнението си относно задачите и материалите свободно, градивната критика винаги се поднасяше уважително и беше приемана позитивно.
- Имаше ли японски работни навици, които в началото Ви изненадаха?
- На първия работен ден бях изненадана и от това, че обиколихме цялото посолство и влязохме във всеки офис, за да се запознаем с всички служители. Не бях подготвена за нещо подобно, защото не ми се беше случвало преди, но оценявам, че улесни много бъдещата ми комуникация с тези хора.
Впечатли ме и вниманието към детайлите. Дори кратък текст, покана или визуален материал преминаваше през няколко проверки, за да бъде максимално точен и подходящ. Високото качество се постига именно чрез последователност и внимание към малките неща.
- Как знанията Ви по немски и корейски допълват интереса Ви към Япония и международните отношения?
- Всеки език ми дава нова и различна перспектива към света. Немският ми помогна да разбера по още един начин европейската среда, а корейският събуди интереса ми към Източна Азия още преди да започна да уча японски.
Както вече споменах, в дипломацията е изключително важна способността да разбираш различни култури и начини на мислене, а изучаването на чужди езици развива точно тези умения.
- Кандидатствали сте, за да разберете дали работата в посолство Ви допада. Какъв е отговорът Ви сега? Виждате ли се един ден като дипломат?
- Когато кандидатствах ми беше интересно дали бих се чувствала на място в подобна среда. След този стаж интересът ми към междукултурния обмен се засили още повече.
Бих се радвала да продължа да се развивам в сферата на международните и междукултурните отношенията под една или друга форма.
Само времето ще покаже дали това ще бъде в дипломатическата, учебната, или пък някаква друга среда.
Ирина
- Учите японски още от първи клас. Как се промени представата Ви за Япония – от детското любопитство до днес като студент по „Японистика“?
- Със сигурност в момента са ми по-интересни теми, от които едно дете не би се впечатлило. След първата ми година в специалност “Японистика”, езикознанието и по-точно японското езикознание ми направиха силно впечатление, както и структурата на японското общество и обяснението на социалните особености в Япония.
Дългогодишното изучаване на езика и културата ме накара да осъзная, че разбирането на Япония не свършва в определен момент и с определено ниво на езика, ами колкото повече задълбочаваш знанията си, толкова повече откриваш нови и нови нюанси.
- Как едномесечният Ви обмен в Япония промени начина, по който възприемате страната и ежедневието на хората там?
- По време на обмена живях с японско семейство и именно това ми помогна да открия приликите и разликите в българското и японското ежедневие. Но най-впечатляващо за мен беше, че макар и на толкова голямо разстояние има доста сходства в семейните отношения и не само.
Именно това е и целта на всички програми на AFS Intercultural Programs, които осигуряват стипендията, предоставена от компанията Мейджи - възпитание на младите хора в междукултурен диалог, който позволява сближаването на различните народи.
- Кое преживяване от престоя Ви в Япония е останало най-ярко в паметта Ви?
- Всички спомени от този период са незабравими за мен, но може би най-милият от тях е от момента, когато пристигнах на гарата в градчето, в което живях. Приемното ми семейство бяха направили голям плакат с моето име, с българското знаме и много украси.
Когато пристигаш на непознато място, такова топло посрещане ти помага да се отпуснеш и да се довериш на хората. От напълно непознати с приемното ми семейство връзката ни прерасна в приятелска и се надявам да остане такава завинаги.
- Като стипендиант по програмата, свързана с българското кисело мляко, как разбрахте как японците възприемат България и нашата култура?
- Производството на българското кисело мляко допринася за създаването на положителен имидж на страната ни, а и освен това има доста японци, които често си го купуват заради здравословните му качества и вкуса.
Работата на компанията Мейджи е изключително плодотворна за отношенията между България и Япония. Аз съм искрено благодарна за възможността, която ми предоставиха и за удоволствието да посетя тяхната сграда в Токио в края на обмена с останалите стипендианти.
- Учите японски и френски език. Откривате ли интересни допирни точки между двете култури?
- Да, смятам, че двете страни си приличат в това, че имат дългогодишни традиции, които създават един стилен начин на живот.
В едно от първите ми пътувания до Франция бях изумена от количеството японска литература в книжарниците, което е индикатор и за силната връзка между Япония и Франция.
От японска страна също мисля, че има голям интерес към френските обичаи и градове. Ако трябва да обобщя, бих казала, че и двата народа са модерни, отворени към новостите и взаимно интересни един за друг.
- Помагат ли фотографията и писането да разказвате за Япония и да правите културните различия по-разбираеми за българската публика?
- Уменията, които съм придобила от двете ми хобита, са ми помагали в различни проекти, свързани с обучението ми в университета, както и в изпълнението на задачите от стажа, и не на последно място в доброволческия ми опит за AFS Branch Bulgaria.
Лина
- Интересът Ви е насочен към японската духовна култура и митология. Как се зароди той?
- Интересът ми към японската духовна култура и митология се зароди по напълно естествен начин в хода на обучението ми в СУ “Св. Климент Охридски”, специалност "Японистика". Още от първата лекция усетих искра към тази тема, която с годините се разпали в пламък.
- Работихте по японските късмети омикуджи и интерактивна викторина за японския фолклор. Как превърнахте сложните идеи от японската традиция в преживяване, което да бъде едновременно достъпно и автентично за българската публика?
- В днешно време хората обичат интерактивни занимания, поднесени дигитално. Искайки да запозная българската аудитория с този аспект на японската култура, идеята за викторина дойде съвсем интуитивно.
След отговаряне на въпросите, всеки се запознава със създание от японския фолклор, което най-много се приближава до собствения му характер, както и по-детайлно обяснение за самото създание. Съответно, всеки получава знание за една малка част от японския фолклор, която даже се свързва по някакъв начин с него!
Относно омикуджи, принципно в Япония има традиция за показване на уважение към божествата, отправяне на молитва, символично дарение на 5 йени, и чак след този процес се получава съответният хартиен късмет, като “отговор” на молитвата.
Макар и да успяхме да представим само малка част от традицията, смятам, че имаше позитивен и образователен ефект!
Особено много ме зарадва, когато посетителите реагираха с “Това е толкова красива поема..” или дори в някои случаи се върнаха по-късно до нашия щанд, за да ни съобщят, че са разбрали посланието и им е повлияло.
- Кое е най-любопитното или най-подценявано същество от японския фолклор, с което запознахте посетителите, и защо именно то Ви впечатлява?
- Аз доста харесвам японските лисици кицуне, асоциирани с Шинто божеството на благоденствието - Инари.
Когато посетих Фушими Инари Тайша в Киото, където има наистина огромен брой статуи на кицуне, усетих нещо специално в тях, сякаш не бяха просто изваян камък, ами имаха свое собствено мистично присъствие.
Статуята на лисицата Кицуне в храма Фушими Инари в Киото, Япония, снимка: Shutterstock
Тогава отправих желание към божеството Инари, което за броени часове се сбъдна. Затова доста уважавам кицуне, които са вестителите на Инари.
- Има ли митологичен образ или легенда, които бихте искали да станат по-популярни в България?
- Много харесвам образът на Юки-онна - снежна жена, която броди из планините и преценява дали някой човек е добросърдечен или не. Българският фолклор също има подобен поучителен характер!
Също много харесвам легендата за Орихиме (звездата Вега) и Хикобоши, (звездата Алтаир), чиито празник Танабата се чества на 7-и юли в Япония. Те са символ на вечната любов - двама влюбени, които могат да се срещнат на Млечния Път само веднъж в годината, именно на този ден.
- Японската поезия е изпълнена със символика и философия. Как се превежда подобен текст на български, без да изгуби своята „душа“?
- Според мен, при превод на японска поезия е много важно преводачът да бъде точен и да не си позволява много своеволия. Тя е многопластова и позволява много интерпретации, затова не е желателно преводачът да налага своята в завършения превод.
Най-важното е да се направи с желание! Днешно време има много онлайн ресурси като речници за старояпонски и т.н., които да асистират в направата на един качествен превод.
Съответно, ако текстът е преведен старателно, мисля, че “душата” му може да се изгуби при самия прочит, в случай, че читателят няма желание да вникне дълбоко в посланието, което наистина понякога не е лесно за разбиране.
- Какво според Вас най-силно привлича българите в японската култура – екзотиката, духовността или нещо друго?
Смятам, че за всеки почитател на Япония, отговорът на този въпрос би бил различен. Точно това е ценното, защото става въпрос за искрен интерес към всякакви различни аспекти! Искам да продължим да вървим в посока, която да разпалва това привличане още по-силно!
Паулина
- Пътят Ви започва с интерес към изобразителното изкуство, а днес Ви привлича преводът на художествена литература. Как се промени посоката ви?
- Предполагам не е тайна, че първото запознанство на голяма част от любителите на Япония и нейната култура са били анимациите, комиксите и игрите. Аз не съм изключение в това отношение, въпреки че през последните години трудно намирам време да следя и гледам актуалните заглавия.
По време на пандемията COVID-19 започнах да играя една японска игра, благодарение на която се запознах с изключителни хора (фенове), с които поддържам връзка и до днес. За японските игри е известно, че рядко поддържат версия на английски език и именно тук намират изява фен-преводите.
По онова време, японският ми далеч не беше на нивото, което е сега, но въпреки това се осмелих да пробвам да правя любителски преводи. Превеждах от японски на английски и ги публикувах в собствен блог, който поддържах три-четири години.
В началото, всеки превод ми се струваше болезнено буквален, без капка творчество, но постепенно започнах да експериментирам с различни начини на изразяване и открих колко много ми харесва да анализирам езици по този начин.
Повече от всичко, бях щастлива, че преводите ми, колкото и аматьорски, се харесваха от феновете и им даваха възможност по-добре да опознаят съдържанието на играта. Като фен, който също някога е разчитал на подобни преводи, за мен беше изключително удоволствие да бъда полезна на други фенове.
Правила съм преводи и за приятели, отново предимно художествени, напр. текстове на песни и кратки разкази.
Преди да започна да уча японски, именно наличието на преведени книги и литература ми помогнаха да опозная Япония. Това ме вдъхнови да поискам някой ден да осигуря да има преводи на книги от японски на български език.
Имам още много да уча за преводачеството, но с увереност мога да кажа, че ми носи удоволствие да търся най-добрия начин, по който есенцията на един текст да бъде предадена.
- Казвате, че преводът е изкуство. На коя японска дума или израз все още търсите най-точния български еквивалент?
- Има думи и изрази, чиито нюанс винаги ще убягва на превода и смятам, че това е една от красотите и на езиците и на превода – фактът, че някои неща могат да бъдат разбрани/усетени, ако човек познава и двата езика.
Ако една дума няма точен превод на съответния език, понякога е по-удачно тя да бъде описана или да се намери друг начин да бъде предадено нейното значение (в рамките на мисълта).
В момента единствено се сещам за изрази, които са естествена част от японската комуникация, но по-скоро не изказваме на български език (или ако ги употребяваме, звучи странно).
- Как съчетавахте художествения си поглед с работата по визуалните материали за събитията на Посолството на Япония?
- Стараех се да подбирам визиите съобразно тематиката на събитията, за да представим нови и интересни аспекти на японската култура по начин, който да е верен на Япония и да се хареса на посетителите.
- Разкажете ни за кицуке. Какво ни показва това изкуство за японската естетика и защо кимоното е много повече от екзотична дреха?
- Започнах да се занимавам с кицуке когато дойдох тук в София, където имах възможност да се запозная с хора, които го практикуват, както и да се включа в клуба по кицуке към специалност „Японистика“.
Винаги съм имала интерес към етно облеклото и за мен красотата/естетиката е един от висшите добродетели. Бихме могли да говорим надълго и нашироко за визуалните послания на кимоното, от колани и възли до силуета, дължината на ръкавите, съчетаване на цветовете и тяхното въздействие върху сетивата, дрес-код, и още много детайли, които на пръв поглед може би изглеждат сякаш са чисто естетически, но истината е, че всеки цвят и десен носи някаква информация.
Начинът, по който някой е облечен, би могъл да ни каже неговата възраст, професия, семейно положение, (разбира се, личен вкус и предпочитания) и отношение, спрямо придържане към определени норми.
- Предстои Ви специализация в Япония. Какво искате да откриете там отвъд учебниците и университетската среда?
- Една от главните ми цели да отида на специализация е именно възможността да се „потопя“ в образователния процес в Япония и да добия информация от извора.
Вярвам в силата на човешките връзки и затова, докато съм в Япония, бих искала да се запозная с колкото се може повече хора и, разбира се, да представя България по подобаващ начин.
- Има ли японски автор или произведение, което мечтаете един ден да представите на българските читатели?
- Тепърва се запознавам с класическите и съвременни японски автори, но в момента се сещам за едно конкретно произведение, които смятам, че би било интересно на българските читатели.
Едното е бест-селърът „夢を叶えるゾウ“ (букв. „Слонът, който изпълнява желания“) на Мизуно Кейя, който представлява поредица от няколко книги със сравнително прост сюжет, но именно в неговата простота, се крие тънкостта на идеята на книгата и нейните персонажи.
Написани като роман, книгите всъщност представляват по-скоро наръчник как човек да промени живота си с акцент върху ежедневието. Имайки предвид историята и главните герои, обаче, съществува интерпретацията, че поредицата е написана като критика, иронизираща бумът на книгите за самопомощ в Япония през 20 в.
Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ
