Топжурналистът Иво Инджев се „изсмя” словесно в своя блог след тв интервюто, което bTV излъчи с кандидат-президента Ивайло Калфин и неговия „политически плач”. Специално пред „ШОУ” Иво Инджев коментира ударно всичко, което се случва зад кулисите на телевизиите в предизборно време. Както и защо никой не иска да повярва, че у нас може да съществува и почтено забогатял бизнесмен!
- Г-н Инджев, гръмна димка пред Народното събрание, преди това бяха „модерни” флашките и взривовете пред партийните централи. Какво още очаквате да се случи?
- И без да очаквам, то се случва. Премиерът Борисов се ръкува с холивудски знаменитости, дошли тук по работа, а не на предизборно посещение в подкрепа на една партия. За да не изостане по-назад кандидатът на БСП за президент, „небрежно” пуска димки как си говорил („за последно” - явно иска да каже, че си бъбрят редовно) със звездата Боно. Направо гледаме някаква българска версия на „Флаш данс”, в която присъстват флашките, но отсъства ДАНС.
- Видях наскоро, че в своя блог сте коментирал с яростни думи предизборния творчески подем на bTV да представи всеки един от кандидатите за президенти в разговори, в които да няма само политика. Защо определихте като нагласен „политическия плач на Ивайло Калфин”? На въпрос за какво последно е плакал, той отвърна – на политическо събитие.
- Защото фалш дансът се вижда с просто око и от простия зрител, за какъвто ме взимат. Жалкият опит да изстискат за властови цели и последната капчица носталгия по погребания (?) комунизъм чрез неговия артистичен символ Стефан Данаилов и претендиращия за модерност Калфин предизвиква, ако не гняв, то поне желание за реплика. И тя е: ако ще вървите напред със символиката на любимия ви паметник на стърчащата лъжа за окупацията като свобода насред София, марширувайте открито. Но не се правете на „артисти”, които щели да обновят България на наковалнята със сърпа и чука.
Не е нужно човек да е Лари Кинг, достатъчно е да не е съвсем захъркал пред екрана зрител, за да се събуди от признанието на един кандидат за президент, какъвто е Калфин, че е плакал на „политическо събитие”. Само че водещите „пропуснаха” да се поинтересуват кое именно е било то. Този „пропуск” заслужава да намери място в учебника по журналистическа услужливост.
- Пишете, че едва ли не Ивайло Калфин е притъпил остротата на скандала около ситуацията Катуница при гостуването си в bTV. Защо Калфин буквално се накара на журналистите, че се връщали прекалено назад във времето – толкова че почти свързали вече името на Кирил Рашков с Андрей Луканов?
- Накара им се по две причини: защото му позволяват и защото така му изнася. Той е типичен представител на партията, която формално напусна, но представя с всичките й характерни белези. Въртят и сучат да прехвърлят вината за всичко на всички, макар истината да е, че са най-дълго управлявалата партия през т.нар. преход, който всъщност организираха те и го постлаха вербално с добри намерения,
за да се окажем в „ада” на техния практически провал.
- Нима за проблема в Катуница може да се говори единствено като за следствие на сегашното управление?! Не се ли корени много преди него?
- Моето виждане се различава радикално от двете… радикални крайности. Категорично съм против циганите да бъдат обвинявани за всичките ни беди – прекалено е лесно, за да е вярно. Недостойно е да се каже, че най-бедните и най-окаяните хора в страната носят най-голямата вина, при положение че големите грабители, манипулатори и виновници за изоставането на България в европейското състезание съвсем не са те. В същото време да се отрича, че има етнически проблем с взаимната омраза между двата етноса е абсурдно, макар и разбираемо усилие на властта по време на избори, както и типично за социалистическата опозиция, която пък се мъчи да прехвърли този горещ въглен само и единствено в кошницата с отговорности на двегодишното управление на ГЕРБ.
А Волен Сидеров като е толкова храбър вожд, защо не поведе протестиращите срещу частните армии на олигарсите, които надхвърлят по брой поне три пъти броя на българската армия?
- Компроматната война срещу Росен Плевнелиев като че ли тепърва набира скорост, напук на нея обаче – колкото повече се обсъждат сделките, бизнесът, състоянието на Плевнелиев, толкова по-желязно спокойствие придобива той. Може би е твърде нетипично да повярваме, че има и милионери, които честно са спечелили милионите си, как мислите?
- Самият факт, че си задаваме този въпрос, показва доколко изкривен е самият преход в собствените ни представи. Та
ние самите не вярваме, че може да има почтено забогатял човек у нас!
Ще кажа отново: най-голямото престъпление за тези две десетилетия беше внушаването у хората на мнението, че тук можеш да станеш заможен само по престъпен начин. Това разболя обществото ни жестоко! Възрастните не могат да преглътнат гледката и си отиват от този свят обидени, а младите се нагаждат или просто гласуват с краката си за този „модел”, избирайки да напуснат България. Онези, които остават въпреки всичко, са осъдени често да дишат пушилката на луксозното возило на кварталния наркодилър и да поемат дълбоко въздух: „това никога няма да ми се случи, защото съм честен”. Познайте има ли „положителен” герой в този сценарий, в който честните дефилират като глупаци за присмех на „тарикатите”.
- Как може да се отвърне на т.нар. обвинители на Росен Плевнелиев – наскоро в интервю бившият служител на президентската охрана Пламен Устинов даде подобен отговор?!
- Нека има обвинители, стига да имат какво да кажат и да го докажат. Бившият президентски охранител Устинов каза публично сензационни неща за самия президент Първанов, който се изявявал в ролята на нещо като „кръстник” - посредничил за предотвратяване на поръчково убийство. Това е поредният задушен от медиите скандал, който само доказва, че въобще не е параноично да се твърди кой командва цензурата в България.
- Спомням си, че скандалната тема за мезонетите на президента Първанов разписа уволнението ви от бТВ.
- Не, към напускането ме тласна скандалът, който ми направи моята шефка Люба Ризова по телефона цял ден и половина (дълго са съгласували с др. президент) след предаването, съобщавайки ми, че вече е решено да бъде свалено от ефир и че „най-вероятно” ще бъда уволнен. Щял да го направи след няколко дни директорът Албърт Парсънс, който дори не беше гледал предаването, но от негово име ме „уволняваха” вече по телефона. Обвинението беше, че съм нарушил етиката, питайки по анонимен сигнал за имуществото на президента. Вместо да ги оставя да ме уволняват обаче, разбирайки сговора им с властта, напуснах мигом. Парадоксът бе, че май тъкмо Парсънс го уволниха, изпращайки го светкавично „на по-висока длъжност” извън България - не ме бяха преценили правилно и се надяваха, че ще мълча при екзекуцията над свободното слово, но стана прекалено голям скандал и явно това е „повишило” Парсънс и адреналина на истинските собственици на телевизията.
Любопитното е, че на Норвежката обществена телевизия (не е някакъв жълт канал, а най-популярната медия в просперираща Норвегия) й стана любопитно. Техен екип пристигна в София и направи с мен дълъг репортаж по случая. Така зрителите в Норвегия чуха моята гледна точка и видяха сградата, която визирах във въпроса си за мезонетите, но не и българските зрители. Така е и до ден днешен, точно 5 години по-късно след онзи 8 октомври 2006 г., когато зададох въпроса си.
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
