Сред пепелищата и дима на бедствието в Сунгурларско, надеждата идва на две колела. Носи я 16-годишният Даниел Гълъбов, дошъл за ваканцията при баба си. Как едно столично момче се бори с отчаянието, което стихията оставя след себе си? И колко силна е надеждата?
Даниел е ученик в София. Всяко лято прекарва в Сунгурларе. Ваканцията му тази година е по-различна - от първо лице разбира колко страшна и безпощадна може да бъде огнената стихия.
Вместо да избяга у дома, 16-годишното момче отказва да стои безучастно и се впуска по прашните пътища на бедствието, за да помага. Въоръжен с раница, вода и колело.
"Помагам за горския пожар да го гасим. С каквото мога, давам вода, храна на пожарникарите. С лопати гасим. На животинките помагаме с каквото можем. Ако са припаднали от жегата, им даваме вода, храна и ги преместваме на безопасно място. Защото в момента по-надолу гори и тук не е безопасно за тях", коментира пред БНТ Даниел Гълъбов.
Казва, че не се страхува от огъня. Не се чувства и герой, но с радост разказва за спасена катеричка на пътя.
"Видях я така да лежи до един път. Отидох да видя дали е жива. Беше отворила така леко очи. Сипах ѝ вода така в шепа... Тя погледна, започна да пие, нали. Посвести се така след 5-10 минути и почна да тича някъде из полянката и влезе в гората."
Урок по човечност от 16-годишно дете. Което вече знае кои са истински важните неща в живота.
"Майка ми и баща ми така са ме възпитали просто. Учили са ме да помагам на хора в нужда. Просто са ме научили да помагам с каквото мога."
Днес Даниел мечтае да стане военен. И да продължи да помага. Момчето с колелото от Сунгурларе - една млада надежда, която огънят няма да изпепели.
Снимки: БНТ
