86-годишна жена е пострадала при пътуване с автобус по линия №26 в Пловдив, след като превозното средство рязко ускорило, вместо да спре на спирка за слизане. Инцидентът е описан от дъщерята на пострадалата, Боряна Колева, в публикация във Facebook, а към момента няма официално потвърждение от превозвача.
В градския транспорт има едно неписано правило - ако не си седнал или не се държиш здраво, вината почти винаги остава за теб. „Не си внимавал.“ „Не си се хванал.“ „Така е в автобуса.“
Само че автобусът не трябва да бъде изпитание по баланс.
Повод за този разговор дава публикация на Боряна Колева във Facebook. По думите ѝ 86-годишната ѝ майка е пострадала при пътуване с автобус по линия №26.
Според разказа ѝ превозното средство намалило на спирка за слизане, но вместо да спре, последвало рязко ускоряване. Жената изгубила равновесие, паднала и ударила тежко главата си.
„От раната шурна кръв“, пише дъщерята.
По думите ѝ пътниците веднага са помогнали, подали са сигнал на телефон 112, а пристигналият екип на Спешна помощ е транспортирал възрастната жена в болница. Там раната е обработена, а тя е освободена с тежки натъртвания и травма на главата.
Най-тревожното не е самият случай. Най-тревожното е колко познат звучи.
Под публикацията хора описват сходни преживявания, но това са лични твърдения, които не могат да бъдат независимо потвърдени. Не е ясно колко точно са тези коментари и дали описаните случаи са свързани помежду си. Официална позиция от превозвача в Пловдив по темата засега не е постъпила. При това уточнение споделените разкази очертават сходна картина - рязкото потегляне и спиране се възприемат като нещо обичайно, а падналият пътник често остава с усещането, че сам носи вината.
Истината е точно обратната.
Шофьорът не отговаря само за автобуса. Той отговаря и за хората, които в този момент още не са успели да седнат, слизат, качват се, придвижват се по пътеката или се държат с една ръка за металната дръжка. Именно тогава професионализмът се измерва не с това колко бързо ще стигне до следващата спирка, а дали всички ще стигнат до нея на краката си.
„Кога най-накрая ще се осъзнаете? В тези автобуси не карате неодушевени предмети, а хора“, обръща се Боряна Колева към шофьорите на градския транспорт. Според нея възрастните и трудноподвижните пътници плащат най-високата цена за всяко необмислено потегляне. „Човешкият живот не е състезание по график“, пише тя и настоява подобни случаи да не се превръщат в ежедневие.
Защото зад всяко рязко потегляне не стои просто едно оплакване във Facebook. Понякога стои окървавена глава. Друг път - счупена кост. А понякога един живот, който след едно падане вече никога не е същият.
