В историята има дати, които сякаш носят собствена тежест. Дати, в които съдбата се сгъстява, а небето – иначе безпристрастно – се превръща в сцена на трагедии, пише "Стандарт".
16 март е една от тях.
В различни години, на различни континенти и при различни обстоятелства три самолета падат. Три истории, три трагедии, три рани, останали в паметта на авиацията.
Една от тях – българска.
Полет 739: самолетът, който изчезна в нищото
На 16 март 1962 г. товарният самолет Lockheed L‑1049 Super Constellation на "Флайинг Тайгър Лайн" излита от Гуам, изпълнявайки военен чартърен полет към Филипините.
На борда са 107 души – американски военнослужещи и екипаж.
Малко след полунощ самолетът просто… изчезва. Без сигнал за бедствие, съобщение за проблем или следа.
Започва една от най-мащабните издирвателни операции в историята на Тихия океан. Над 200 000 квадратни километра са претърсени от самолети и кораби.
Нищо не е намерено – нито отломки, нито тела, нито следи от гориво.
Изчезването на полет 739 остава една от най-големите авиационни мистерии на XX век. Семействата на загиналите чакат десетилетия за отговори, но небето мълчи. И до днес случаят е обвит в догадки – от експлозия във въздуха до саботаж. Доказателства обаче няма.
Самолетът сякаш е бил погълнат от океана.
VIASA 742: огненият ад над Маракайбо
Седем години по-късно – отново на 16 март.
През 1969 г. Венецуела се събужда в ужас. Самолет Douglas DC‑9 на авиокомпания VIASA излита от летището в Маракайбо. Само секунди след излитането машината губи височина, накланя се и се врязва в жилищен квартал.
Ударът е катастрофален. Самолетът експлодира, а огнената вълна поглъща къщи, улици и хора.
Загиват 155 души – 84 в самолета и 71 на земята.
Това остава най-тежката авиационна катастрофа в историята на Венецуела.
Разследването установява комбинация от претоварване, неправилно разпределение на товара и технически проблеми. За хората в Маракайбо обаче това няма значение.
За тях 16 март остава денят, в който небето падна върху града им.
Българската трагедия край Габаре
На 16 март 1978 г. самолет Ту‑134 на БГА "Балкан" излита от София към Варшава. На борда са 73 души – 27 българи, 39 поляци и седемчленен екипаж.
Полетът изглежда рутинен. Времето е спокойно.
Десет минути след излитането, при височина около 4900 метра, самолетът внезапно завива на 135 градуса, преминава в стръмно снижение и се врязва в скала край село Габаре, община Бяла Слатина.
Самолетът се разрушава напълно. Няма оцелели.
Това остава най-тежката авиационна катастрофа в България.
Сред пътниците е делегация на Българската федерация по художествена гимнастика, включително състезателки от националния отбор.
Трагедията разтърсва България и Полша. Разследването се оказва трудно, а официалните версии – оскъдни.
Говори се за експлозия, за структурна повреда, за внезапна декомпресия. Съществува и версия, че самолетът може да е попаднал в турбулентна струя от военни самолети.
