25 години по-късно проф. Христофор Караджов помни сутринта на 11 септември 2001 г. така, сякаш е била вчера, предава bTV.
Журналистът и преподавател по журналистика в Калифорнийския щатски университет живее в Съединените щати от 1996 г., а по време на най-смъртоносната терористична атака на американска земя е млад преподавател в Сиракуза, щата Ню Йорк.
Намира се на около четири часа път от Манхатън.
Сутринта започва напълно обикновено. Караджов се готви да отиде на работа, а тригодишният му син трябва да тръгне за детската градина.
Тогава нещо го кара да включи телевизора.
„Помня го, сякаш беше вчера. Бях в първите ми буквално седмици като млад професор в Сиракуза, Ню Йорк, което е на около четири часа от Ню Йорк. Тръгвах на работа, на лекции. Малкият ми син беше на три години, щях да го водя на детска градина“, разказва Караджов.
Пуска CNN. На екрана вече е една от кулите на Световния търговски център, в която само минути по-рано се е врязал самолет.
"Спекулираха, че някакъв самолет се е заблудил"
В онези първи минути все още никой не знае, че Америка е подложена на координирана терористична атака.
„Буквално няколко минути след като първият самолет се беше забил в една от кулите. Мисля, че беше в 8:46 сутринта. Те спекулираха, че някакъв самолет се е заблудил и се е блъснал, понеже е имало такива прецеденти по време на Втората световна война – самолети, ударили се в Empire State Building“, спомня си той.
Хипотезите са различни – навигационна грешка, пилотска грешка, инцидент.
Само 17 минути след първия удар обаче всичко се променя.
Караджов гледа телевизия, когато в 9:03 ч. вторият самолет се врязва в Южната кула. На живо.
„Както върви това и на живо вторият самолет пред нас се забива във втората сграда. И това вече промени всичко. Защото един самолет може да е навигационна грешка, може да е някой луд, може да е всичко. Два самолета вече си беше война. Беше акт на тероризъм, незапомнен в човешката история“, разказва Караджов.
Шокът става още по-голям
Следват новини за трети отвлечен самолет, който се врязва в Пентагона.
После идва информацията за полет 93 на United Airlines, разбил се край Шанксвил, Пенсилвания. По-късно става ясно, че пътниците на борда са оказали съпротива на похитителите.
За Караджов денят спира.
„Беше ден, в който просто, както пуснах телевизора, така останах пред него цял ден. Шок, несигурност, не знаеш какво се случва“, спомня си той. А страхът се усеща и далеч от Ню Йорк.
В района на Сиракуза има военна база и военно летище. Само няколко часа след атаките във въздуха се появяват военни самолети.
„Чуваше се техният шум. Беше ден, в който всички бяха страшно уплашени“, разказва Караджов.
Журналистиката след 11 септември
За преподавателя дните след атентатите дават и някои от най-силните примери за американска журналистика.
Медии като „Ню Йорк Таймс“ и „Вашингтон Пост“ започват мащабна работа, за да установят кои са 19-те похитители, как е била организирана атаката, защо службите не са успели да я предотвратят и какво предстои.
Паралелно с голямото разследване медиите започват да разказват личните истории на близо 3000 загинали.
„Започнаха да разследват какво се е случило, да разказват историите на тези почти 3000 души, които загинаха, и да анализират какви са причините, кои са тези 19 терористи и какво следва нататък“, казва Караджов.
Америка се обединява
Непосредствено след атентатите американското общество преживява рядък момент на огромно национално единство.
„Веднага след атентата Америка сякаш много бързо се обедини, много силно. Подкрепата за президента Буш тогава беше около 90%. Почти 90%. Абсолютно немислимо“, посочва професорът.
Успоредно с това страхът от нови атаки променя отношението към службите за сигурност и поставя началото на т.нар. „война срещу терора“.
Според Караджов обаче самото понятие е проблематично – тероризмът е метод, а не държава, срещу която може да бъде водена конвенционална война.
Светът вече никога не пътува по същия начин
Една от най-осезаемите последици от 11 септември остава огромното разширяване на мерките за сигурност.
„Навлизането на държавата, на нейните апарати за сигурност в личния живот стана необратимо. Това следене, това повишаване на сигурността, на което всички след това станахме свидетели – дори на всяко летище вече се свалят обувки, не се вкарват течности и така нататък. Това е необратимо. Това е нещо, което не може да бъде извадено. Лицевото разпознаване също“, казва той.
Караджов отбелязва, че засилените мерки са дали резултат в един важен аспект – САЩ не са преживели повторение на терористична атака с мащабите на 11 септември.
Буш направи важно разграничение
След атаките възниква и огромен риск от противопоставяне между американското общество и мюсюлманите.
Караджов отчита като заслуга на тогавашния президент Джордж Буш ясното разграничение между исляма като религия и терористите, извършили атаките.
„Една от заслугите на президента Буш тогава, с неговите добри и лоши страни, беше, че той много ясно подчертаваше, че ислямът не е враг на Америка, а терористите, екстремистите“, казва преподавателят.
"Две много скъпи и безплодни войни"
Отговорът на 11 септември обаче променя не само Америка, а и цели региони на света.
Следват войните в Афганистан и Ирак.
Караджов е силно критичен към резултатите от тях.
„Америка обаче се набърка в две много скъпи и в крайна сметка много безплодни и даже вредни войни. Тази в Афганистан, която продължи 20 години, най-дългата война на Съединените щати, завърши абсолютно безславно с изтеглянето през 2021 г. и с връщането на талибаните“, казва той.
Войната в Ирак също носи огромни човешки и финансови загуби, нестабилност, бежански вълни и създава условия за възхода на нови джихадистки организации, сред които „Ислямска държава“.
Един от най-значимите резултати от продължилата години американска кампания е ликвидирането на лидера на „Ал Кайда“ Осама бин Ладен през 2011 г.
„Единственият голям успех от тези операции беше убийството на Осама бин Ладен, което мисля, че можеше да бъде постигнато и не с цената на тези 8 трилиона долара, похарчени за всичко това“, коментира Караджов.
За студентите му 11 септември вече е история
Четвърт век е достатъчно дълъг период, за да се появи цяло поколение, което няма собствен спомен от атаките.
Днешните студенти на Караджов са на 20–22 години. Повечето дори не са били родени на 11 септември 2001 г.
„Моите студенти сега дори не са били родени. Аз преподавам на 20-, 21-, 22-годишни младежи, които са прекрасни хора, но за тях това е нещо, за което те научават от книгите, от YouTube, може би даже вече не толкова от книгите“, казва той.
За професора обаче онзи вторник остава съвсем различен.
В кабинета си в университета той пази голям плакат със заглавните страници на водещи американски вестници от времето на атентатите.
И четвърт век по-късно поставя 11 септември редом до падането на Берлинската стена сред събитията, разделили историята на „преди“ и „след“.
„За мен това е водоразделно събитие. Няма по-голямо събитие. Има две големи събития – падането на Берлинската стена и атентатите на 11 септември. Събитие, което и историята ще помни“, казва проф. Христофор Караджов.
25 години след онзи ден Америка отново почита близо 3000 души, които никога не се прибраха у дома.
А за хората, които са гледали как вторият самолет се врязва в кулата на живо, 11 септември никога няма да бъде просто страница от учебника по история.
