Двете й ръце са превързани, част от пръстите й ги няма
Жулиета от София се качва на автобуса за Бургас, за да търси късмета си край морето. Вместо тях, открива болничното легло, разказва историята й Под тепето.
"Това е най-голямата трагедия - край теб да умират хора, да чуваш писъците", казва бинтованата жена в коридорите на УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив.
И двете й ръце са превързани. Главата също. Част от пръстите й ги няма. Гледа в една точка и очите й сълзят. "Тръгнах да работя на морето, а видях смъртта в очите", допълва пострадалата.
Днес я чакат на работа в Приморско, но тя няма да е там. В мислите й са крясците на хората, кървавата река на магистралата и бездиханните човешки тела, останали в автобуса завинаги.
"Бях задрямала. Събудих се от жесток удар. Всичко се тресеше. Светът се обръщаше. Сетне всичко утихна за миг. Когато дойдоха стенанията и някой извика: „Бягайте, ще избухне!”. Намерих сили и изскочих през едно от страничните стъкла", спомня си ужаса от преди няколко часа Жулиета.
Далеч по-мълчалива, на съседното болнично легло е Лиляна Рачева. Жената явно не може да осъзнае, а и вероятно не иска, нищо от случилото се. До нея е съпругът й, който я държи за ръка. Пътувала за Стара Загора, от където е родом. /БЛИЦ
