София е град, при който в исторически план е имало реализация на силно земетресение, не е изключено да има и към наши дни. Градът е с много население и рискът е доста висок. Това каза доц. Пламена Райкова, ръководител на Департамента по сеизмология в Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН в ефира на Радио "Фокус“.
"Към момента основните активни сеизмични зони са около градове, при които в исторически план са се реализирали силни земетресения и не са изключени от подобни бъдещи прояви. Това са Благоевград със сеизмологичен център Кресна, Велико Търново със сеизмологичен център Горна Оряховица и Пловдив.
Също и Варна, където през 1901 г. е било регистрирано първото сериозно земетресение в България. Не бива да се пренебрегва и районът на Русе", добави Пламена Райкова.
Тя коментира, че регистрираното вчера земетресение край Варна е слабо.
"То е било усетено в близките населени места, но не може да се определи като притеснително. След него не е наблюдавана друга сеизмична активност, няма последвали микросътресения", обясни тя.
"Дълбочината му е до 18 км – това е дълбоко земетресение, характерно за сеизмогенната зона Шабла. В самата зона съществуват различни разломни структури. За този район е типично да няма интензивна афтершокова серия", допълни Райкова.
"България като цяло се намира в сеизмична зона, макар че в момента обстановката е спокойна. В района на Пловдив е напълно нормално всяка година да се регистрира поне едно земетресение с магнитуд над 4. Подобна активност е характерна и за Благоевград", добави тя.
