Анализът на ИСА разкри какви тънки сметки се правят за бъдещ кабинет
След близо два месеца на срещи, разговори, консултации очакванията са там, където бяха от самото начало – при третия мандат.
Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец ноември 2022 година под заглавие:
ПРЕЗИДЕНТЪТ В ОСТЪР КОНФЛИКТ С ПАРТИИТЕ, ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА – БЕЗ РЕШЕНИЕ
ВАРИАНТИ ЗА РЕДОВНО ПРАВИТЕЛСТВО – ШАНС ЗА ТРЕТИЯ МАНДАТ
ТЕСТЪТ „ШЕНГЕН“ - СОФИЯ СЕ ИЗПРАВИ ПРЕД ИСТОРИЧЕСКО УНИЖЕНИЕ
ИВАН ГЕШЕВ – ВОЙНА НА ВОЙНАТА ПО ПЪТИЩАТА
ПОЛИТИЧЕСКИ БУРИ И ИКОНОМИЧЕСКО ЗАТИШИЕ
НЕЯСНИ ПОЛИТИКИ – РИСКОВ БЮДЖЕТ
Предлагаме ви резюме от основните изводи и прогнози:
Дневният ред на елит и граждани все повече се разминава.
След двегодишни турбуленции и растящи рискове страната се нуждае от стабилен, не от временен кабинет. Това е единствената предпоставка за излизане от политическата криза и стабилизация. Към този момент очакванията за подобен оптимистичен развой са нереалистични.
ГЕРБ номинира за премиер експертна фигура - проф. Николай Габровски, но парламентарно мнозинство за реализация на първия мандат няма.
След близо два месеца на срещи, разговори, консултации очакванията са там, където бяха от самото начало – при третия мандат.
Престрелката между Радев и ДБ (21 ноември) по време на консултациите елиминира варианта ДБ да е негов мандатоносител. Остават БСП и „Български възход“, а развръзката е подвластна на външната и вътрешна политическа динамика, тъй като фиксираният срок за връчване на мандата се отдалечи много – след Нова година.
Кого ще избере президентът, е въпрос, който има своята тежест. Стабилизиране на Нинова чрез участие на БСП във властта сякаш не влиза в сметките на Радев, чиито симпатии са насочени по-скоро към нейните опоненти.
Към този момент картината изглежда така: първият и вторият мандат ще се използват, за да се генерира положителен имидж и да се спечелят точки в играта „кой провали шанса да има редовно правителство“.
Дилемата е между реализация на третия мандат и нови избори. Стигне ли се дотам, ГЕРБ е в положението на win-win. Партията се завръща на сцената като предвидимо първа политическа сила.
При трети мандат с нейно участие (експертно, техническо правителство) ГЕРБ ще играе ролята на носеща конструкция.
В позиция win-win ще бъде и ДПС, както и президентската институция, която при редовно правителство ще свали от себе си отговорността за по-тежката 2023 година, при нови избори пък ще може да продължи да моделира партийната система.
Засега няма ясно изразена готовност за компромиси по нито една разделителна линия - статукво-промяна, Изток-Запад, хартия-машина.
При провал и на трите проучвателни мандата и избори с хартиена бюлетина политическата криза ще се изостри още повече, а следващите преговори за формиране на мнозинство ще бъдат още по-трудни. Ако и при тях се стигне до задънена улица, извънреден парламентарен вот и местни избори могат да се слеят, което ще е предпоставка за решителна битка за развръзка на всички конфликтни точки.
Съставянето на правителство сега се прави и с тънката сметка за предстоящия регионален вот, който ще раздаде на всички партии нови карти в политическата игра.
Добавената стойност на консултациите при президента за съставяне на редовно правителство е нула.
Те се превърнаха в терен за пледоарии за действията на служебните министри и на самото президентство и в същото време - за хладнокръвна разправа със събеседниците точка по точка при инициативата на домакина.
Разликата в неформалния статут на президента е огромна – по времето на ГЕРБ и особено след старта на протестите (2020) той бе бойкотиран от редица партии, докато сега е силната фигура, която налага теми, дневен ред, приоритети, тези.
Радев показа свръхчувствителност към критика.
Президентът губи прозападния сегмент, а доверието към него по другата разделителна линия корупция и антикорупция е в начален етап на ерозия.
Той е в по-остър конфликт с партиите, които с подкрепата си му осигуриха втория мандат – БСП, ПП, ДБ.
Нещо повече - Радев и ПП вече са в зрелищна война, чиято острота е сравнима с войната, която се водеше между ГЕРБ и президента. Самата реплика на Радев „както надживяхме автократичния модел, така ще надживеем и тази шарлатания“ слага някакъв знак за равенство.
Държавният глава се опитва да занули проект, за който призна, че сам е дал зелена светлина.
Важната динамика около държавния глава е, че вече се разграничава от всички.
Проблемът е в ескалиращото разграничение между „той“ (президентът) и „те“ (партиите, политическият елит), като греховете/негативите си приписват на „те“, позитивите на „той“.
Без да има ясна граница между управляващи и опозиция, тъй като няма мнозинство около редовно правителство, Народното събрание се превръща в арена на гладиаторски битки. Често – с предизборни цели.
От близо две години основната червена линия течеше по оста статукво-промяна. От февруари насам към нея се добави и друга, също толкова значима – Изток-Запад. През този месец, докато привидно се търсеха мостове и допирни точки, се прибави и непримиримото разделение за начина на гласуване – хартия или машина. Протестите се върнаха в публичния живот.
Ако прекрати мандата си без да излъчи правителство, 48-то НС може да се запомни като парламентът, който върна хартиената бюлетина. Дали това ще е с положителен или отрицателен знак ще зависи от хода и активността на следващия вот, независимо кога ще бъде той.
Проблем при поправките на Изборния кодекс на първо място са темповете и заобикалянето на общественото обсъждане.
Наложи се убеждението, че независимо от начина на гласуване – хартия или машини, изборният процес винаги ще бъде пробит. Това е най-лошата новина за демократичните процеси в България.
Има риск доверието в изборния процес и в партиите да стигне до рекордно ниско ниво. Оттук – до нов спад в избирателната активност.
Отчуждението на гражданите от политиката се задълбочава.
Гражданското общество се превърна в конфликт между агитки.
В политическия процес започват да тежат само партиите, които могат да мобилизират твърдите си електорати.
Правителството „Донев“ действа в странна ситуация на парламент, който работи по-дълго от досегашната практика. То няма нито основен съюзник, нито основен опонент сред политическите партии. По различните линии (модернизация на армията, доставки на газ, енергийна сигурност) се конфронтира и с различни партии. Това му позволява да лавира, тъй като няма срещу себе си обединен противник.
Първоначалният щурм на кадрови рокади продължи без да срещне съпротива от всички формации.
Изказването на президента в смисъл „да искат оставки, когато си направят правителство“ е пренебрежително към партиите.
Реално друг коректив на политиката на служебното правителство, назначено от президента, няма.
„Шенген“ се превърна в тест за способността за консолидацията на политическия ни елит.
Развитията преди Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 8 декември са много неприятни за България.
Ако страната ни бъде разделена от Румъния, последиците във всички направления ще бъдат катастрофални. България ще се превърне в единствената страна от ЕС, стигматизирана официално, независимо от политическите декларации на Европейския парламент и на Еврокомисията, че сме готови за приемане в зоната.
Ще бъде успех, ако не се стигне до най-кошмарния сценарий, който разделя София и Букурещ.
МВР има тежки проблеми с интегритета на кадрите на всички нива, както и с подготовката на полицаите, ресурсите, техниката, която да осигурява тяхната безопасност.
Двата дефицита образуват среда, в която сектор „Сигурност“ не може да извършва пълноценно своята работа в защита на гражданите и нещо повече – да гарантира здравето и живота на своите служители.
Оформя се опасна тенденция – интегритетът на кадрите е под въпрос (доказателство – случаят „Семерджиев“), докато в същото време се чуват гласове, че полицаите трябва да получат повече правомощия. Двата процеса – реподбор на кадрите и осъвременяване на техните правомощия трябва да вървят паралелно. В противен случай злоупотребата с права може да стане следващият ескалиращ проблем, който ще засегне цялото общество.
Вътрешното състояние на ГЕРБ остава стабилно, което е ключово предимство на фона на цялостната партийна динамика, при която партии се появяват и изчезват, стигат до върха (първа сила), а после се спускат към дъното.
ГЕРБ все още не е излязла от политическата изолация, но дотук преодоля много сериозни кризи (протести 2020, загуби на избори, стигматизация и върнати мандати) и влиза в годината на местните избори в добра форма.
Властовите позиции в общините запази влиянието й в националния парламент, сега същото това влияние предстои да бъде инвестирано обратно в регионите. Местните управления са ключът не само към бъдещите развития на цялата политическа система, но и към перспективите за ГЕРБ.
„Продължаваме промяната“ не успяват да излязат от ролята на догонващи. Около лидерите й се наслагват скандал след скандал (Джемкорп, ББР, АПИ).
Формацията играе непримирима опозиция на ГЕРБ и ДПС и това е, което държи избирателите й в нейната орбита.
Местните избори са Рубикон за партията. Консолидацията й вече е под въпрос, но пукнатините в ПП бяха стопирани от промените в Изборния кодекс. Хартиената бюлетина/коалиция отново ги консолидира.
ДПС декларира желание да влезе във властта, но е готова и за предсрочни избори. Конфронтационният градус с ПП и ДБ остава много висок.
„Възраждане“ е изключена от всички формати за съставяне на правителство. Това е партията, която е най-силно заинтересована от нови избори.
Няма индикации да вдига рейтинга си, но развитие, което би довело до предсрочни избори, ще оформи усещане, че останалите формации са лишени от политически потентност.
С инициативата за промяна в Изборния кодекс, която дава възможност и за гласуване с хартиена бюлетина БСП влезе в окото на политическата буря.
Партията е в сложна ситуация, тъй като подривните действия и от президентската институция са многопластови.
В опита за ляво обединение без БСП предварително са заложени разломни процеси.
Комуникацията между ДБ и ПП върви на приливи и на отливи, а ПП демонстрира високо самочувствие и спрямо единствения си останал партньор, на когото може да разчита.
Идентификацията между двете политически сили работи срещу ДБ, тъй като малката коалиция е с твърд, но стеснен електорат, докато периферията традиционно поглежда и към партньорство с ГЕРБ.
„Български възход“ почти изчезнаха от публичния терен. Нямат своя тема, по която да говорят, не генерират идеи и поддържат екстремно нисък профил.
Шансът на Стефан Янев да се задържи в политиката е, ако формацията получи третия мандат и успее да го реализира.
Ноември 2022 г. ще остане в стопанската история на страната като поредно доказателство, че въпреки влошената вътрешно-политическа и външна среда икономиката се опитва да намери пролуки на свиващите се пазари и да поеме глътка въздух преди категорично
очакваното забавяне до точката на замръзване през следващата година.
Войната в Украйна и прекъсването на доставките на енергоизточници от Русия ще доведе и до повишаване на смъртността в Европа. В този смисъл, войната ще струва човешки животи и в ЕС, въпреки че тук не се водят военни действия. Несъмнено, войната руши европейската икономика не само в момента, но ще има трайни икономически последици.
След бурното възстановяване на глобалната икономика от пандемията международната конюнктура остава фрагментирана и нестабилна.
Европейската икономика отчаяно се опитва да избегне рецесията.
Два фактора бутат упорито надолу европейската икономика – покачващите се лихви и високите цени на енергията.
Намаляването на търсенето от водещи партньори за българската икономика ще нанесе удар върху износа, който е един от основните двигатели на икономическия растеж.
Всички институции намалиха прогнозата си за растежа за следващата година спрямо предходните си прогнози и той най-вероятно ще е около 1%, като в същото време агенциите повишиха прогнозите си за инфлацията. По-бавният икономически растеж води до по-ниски данъчни приходи, което поставя бюджета през следващата година в неблагоприятна позиция.
Служебното правителство разработи няколко сценария на разходната част на бюджета с намерение да обясни, че при силно забавяща се икономика и рискове пред финансово-икономическата стабилност, фискалната политика трябва да е пестелива и ефективна. При неясно политическо мнозинство и неясни политики бюджетът за 2023 година най-вероятно ще е компромис между популизма и страха от финансова дестабилизация.
Анализът е изготвен от екип в състав:
Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи
Валерия Велева
Директор на Институт за стратегии и анализи
Проф. Даниела Бобева (икономика)
Валентин Радомирски (дипломация и геополитика)
Международни наблюдатели:
Д-р Пламен Христов (Гърция)
Д-р Антон Панчев (Косово)
Борислав Ангелов (Северна Македония)
Ето и цялото съдържание на анализа:
I. ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ
II. ОСНОВНИ ИНСТИТУЦИИ И ВЪТРЕШНА ДИНАМИКА
ВАРИАНТИ ЗА РЕДОВНО ПРАВИТЕЛСТВО – ШАНС ЗА ТРЕТИЯ МАНДАТ
ПРЕЗИДЕНТЪТ РАДЕВ УДЪЛЖИ И ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА
ПАРЛАМЕНТЪТ – ОТ ХИБЕРНАЦИЯ КЪМ ХИПЕРАКТИВНОСТ ЗА ИЗБОРНИТЕ ПРАВИЛА
СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО – В КОНФЛИКТ С ПАРТИИТЕ
ТЕСТЪТ „ШЕНГЕН“ - СОФИЯ СЕ ИЗПРАВИ ПРЕД ИСТОРИЧЕСКО УНИЖЕНИЕ
НОВИ ТРУСОВЕ В СЕКТОР „СИГУРНОСТ“
ИВАН ГЕШЕВ - ВОЙНА НА ВОЙНАТА ПО ПЪТИЩАТА
33 ГОДИНИ ПРЕХОД – РАВНОСМЕТКАТА
III. ПАРТИЙНА ДИНАМИКА
ГЕРБ – МАНЕВРИ ПРЕДИ ПЪРВИЯ МАНДАТ
„ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА“ - БЕЗ ПОЛЕЗЕН ХОД
ДПС – ПРИЗИВ КЪМ ЕС И НАТО СРЕЩУ СПЕКУЛАЦИИТЕ НА КРЪГА „КАПИТАЛ“
„ВЪЗРАЖДАНЕ“ - ОПОЗИЦИЯ НА ВСИЧКИ И ВСИЧКО
БСП – РАЗРИВ С ПП ЗАРАДИ ХАРТИЕНАТА БЮЛЕТИНА
ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ – ОТКАЗВА ли ПАРТНЬОРСТВО НА ГЕРБ
„БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД“ - КОМПРОМИСИ И НИСЪК ПРОФИЛ
IV. ИКОНОМИКА
ПОЛИТИЧЕСКИ БУРИ И ИКОНОМИЧЕСКО ЗАТИШИЕ
ЦЕНИТЕ НА ЕНЕРГИЯТА УБИВАТ!
НЕСТАБИЛНОСТ В МЕЖДУНАРОДНАТА КОНЮНКТУРА
ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИКА – В ОПИТ ДА ИЗБЕГНЕ РЕЦЕСИЯТА
ЗЕЛЕНИЯТ ПРЕХОД СЕ ЗАБАВЯ
ГЕОПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЧЕРВЕНИ ЛИНИИ ЗАПОЧНАХА ДА СЕ ПРЕСИЧАТ С ИКОНОМИЧЕСКИТЕ
РЕЙТИНГЪТ НА БЪЛГАРИЯ
ДОБРИ НОВИНИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА
НОЕМВРИ – ВРЕМЕ ЗА ПРОГНОЗИ
НЕЯСНИ ПОЛИТИКИ – РИСКОВ БЮДЖЕТ
V. ГЕОПОЛИТИКА
ТЕНДЕНЦИИ В ЧЕРНОМОРСКО-КАСПИЙСКИЯ ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ РЕГИОН
VI. РЕГИОНАЛНИ РАЗВИТИЯ
ГЪРЦИЯ Е ЗАТРУДНЕНА ОТ ИЗБОРИТЕ В ИЗРАЕЛ
КОСОВО – ПОДГОТОВКА ЗА ВАЖНИТЕ ПРЕГОВОРИ СЪС СЪРБИЯ
СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ – ОТНОШЕНИЕТО КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ КЛУБОВЕ СТАВА РЕЦИДИВ
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук