Политолог съвсем ни отчая с тази прогноза за правителство: Обречен е...

Партиите са в изборен режим, първият мандат е обречен. Това мнение изрази политологът Страхил Делийски в интервю за "Марица". Ето какво още каза той.

- Докъде ще доведе сривът в рейтинга на партиите и парламента?

-  Всичко може да се случи. Вече имаме реакции - последният опит беше през т.нар. технократски популизъм на "Продължаваме промяната". Това беше опит да се реагира на разкъсаните връзки между политическите елити и гражданите.

 Много вероятно, даже почти сигурно е да стигнем и до по-традиционни, по-авторитарни опити - и през личности, и през партии. Що се отнася до бъдещето на проекта ПП, то зависи от това какви цели поставя програмният им мениджмънт. Подобен тип субекти печелят избори, но и "Има такъв народ" на Слави Трифонов спечели. Той беше смесица между техно- и класически популизъм.

Много такива варианти - и като ПП, и като ИТН, могат да печелят избори оттук нататък, до някакъв момент.

- Г-н Делийски, какъв е шансът на ГЕРБ-СДС да съставят кабинет, след като получат мандата днес? Ще ги подкрепят ли ДПС и БСП, както стана около Изборния кодекс?

- Ако слушаме официалните заявки на партиите, не. Тези мандати са мислени в конституцията неслучайно, а като своеобразен принуждаващ механизъм за търсене и постигане на мнозинства.

В последния месец не съм видял особено активни усилия в тази посока. Никой не казва докъде стигнаха действията на контактната група, обявена от ГЕРБ.  Не се вижда сериозен осмислен процес по търсене на разговор, което е проблем.

Очевидно нямаме основание да очакваме, че кабинет с първия мандат ще се осъществи успешно.

- Театър ли е демонстрираното желание на партиите да правят кабинет?

- Нямаме публично заявени позиции като функция на разговори. А за да се случи една демократична процедура, трябва участниците да вярват в смисъла й, който е да се разговаря, не да се правят демонстрации. Не виждаме обаче такова разбиране за процедурата съставяне на кабинет, както нямаше разбиране и при излъчването на председател на НС.

- Ако първият мандат не мине, илюзорна ли ще се окаже и идеята на ПП и ДБ за кабинет на малцинството?

- По принцип такава идея има шанс. Въпросът е в какъв формат ще бъде представена. Но ми се струва, че процедурите по търсенето на варианти за мнозинства  и кабинет се възприемат по-скоро като повод да се подготвят партиите за предсрочни избори, а не като същински процедури по търсене на мнозинства. Което не означава, че кабинет няма да има, възможно е и с третия мандат. Новият ляв фронт е битка за наследството на БСП, което съвсем се стопи

- Виждате ли Стефан Янев например като поредния генерал спасител?

- Е, не чак генерал спасител, но все пак е възможно през неговата партия "Български възход" да се потърси конструкция за мнозинство. Въпросът е дали при него ще отиде третият мандат.

Единственият валиден аргумент, който президентът може да постави, е, че ще даде третия мандат на партията, която в рамките на консултациите е показала най-голям шанс, да състави мнозинство.

Досега президентът даваше третия мандат на БСП, но двата им неуспеха може да са аргумент този път президентът да избере друга партия.

Но какъвто и кабинет евентуално да бъде съставен, той ще бъде с много ниска подкрепа в обществото, ще работи трудно и със сигурност ще е за малко. По последни проучвания 80 процента искат да има правителство, но със сигурност имаме 80 процента, които няма да го харесат, каквото и да е то.

Наблюдаваме трибализация на електоратите: малки затворени групи, които се събират, за да отхвърлят друга група. Партиите експлоатират тази трибализация, за да печелят гласове, и това се възпроизвежда.

- До каква промяна могат да доведат избори напролет?

- Нищо няма да променят като структура на представителството.

- Какъв ефект ще имат скандалите около кодовете на машините и промените в Изборния кодекс?

- Това беше демонстрация на тотална липса на политическо въображение. Станахме свидетели на политическо дъно.  Оставаме с впечатление, че разговорът е за това на коя партия какво гласуване повече й изнася, за да получи по-добър резултат на изборите. 

Наивно е да се смята, че някой държи в джоба си кодове, които може да раздава. Но това е нивото. Не чух в рамките за дебата за начина на гласуване разговор за основен проблем - защо толкова много хора не гласуват. Причина за това не е страх от машините.

Убеден съм, че самият дебат за машини и хартия ще откаже немалка част от избирателите за отидат да гласуват.

Впрочем, каквото и да се прави, винаги има опасения от манипулации. Да речем, половината граждани не вярват в машините, другата половина - в хартията и накрая се прави комбинация машини-хартия, така че всички да не вярват в изборния процес. 

Обективно активността на едни предсрочни избори няма да е по-висока, най-вероятно ще е по-ниска, отколкото на предишния вот.

Самият дебат за машини и хартия съвсем ще откаже избирателите да гласуват.

- Защо партиите се вкопчиха в Изборния кодекс, вместо да решават другите належащи проблеми?

- Толкова могат. А и това е част от подготовката за нови избори. На всички е ясно, че вече сме в режим на избори. Ако не напролет, наесен ще има избори. И партиите са загрижени какво ще се случи с тях тези избори.

- Има ли партия или кауза, която може да мотивира 60-те процента негласуващи да отидат до урните?

- Не, това не става така изведнъж. За огромно съжаление, нашите партии не са субекти на представителство на интереси на групи хора, а са  станали заложници на своите спонсори.

Точно тук е големият проблем и може да наведе на мисълта за безсмислието на партиите. За да излязат от този капан, те трябва да станат истински партии, представляващи нечии социални интереси.

За съжаление, в момента сме в порочна хипотеза: понеже Левски и ЦСКА не играят добър футбол, да забраним футбола. Т.е. понеже нашите партии не функционират добре, дайте да забраним партиите. Все повече ще се чуват подобни призиви.

Залогът е партиите да заработят добре, включително с натиск от гражданите, доколкото е възможно. Представителна демокрация с неработещи партии не може да има.

Успокояващото в цялата ситуация е това, че не само у нас е така. И в Европа, и в САЩ го има този проблем с масовото усещане, че партиите защитават корпоративни интереси.

Свидетели сме на криза на доверието между политици и граждани, криза на магията на демократичното представителство.  Когато е разомагьосан основният демократичен мит за това, че представителите представляват представяните, проблемът е наистина голям. Лошото е, че усещането, че представителите не представляват избирателите си, има своите основания.  

И още по-лошо - подобен тип кризи са дълги. И в Европа, и в САЩ има масово усещане, че партиите защитават корпоративни интереси

- Каква ще е ролята на новия ляв фронт, чиито представители се събраха преди дни в НДК?

- Какъв нов фронт с тези познати лица?! Това е опит за битка за наследството на социалистическата партия, нищо друго. А това наследство вече не е голямо, не остана толкова за вземане.

Възможно е нова формация да се включи в политическия процес, но тя няма потенциал да предложи нещо по-различно - нито като лица, нито като идеи.

Това е конструкция, която не може да реши проблемите на представителството на широки социални групи. Идват избори, трябва да се съберем - това е идеята.

- А накъде върви самата БСП?

- Част от БСП беше на този форум. Друга част изобщо не се интересуват, ръководството си прави каквото си иска. По същество няма БСП като единен смислен субект.

- Не е ли странно, че у нас, най-бедната страна в ЕС, лявото е фрагментирано, слабо?

- Така е, но липсва субект, който да предложи такъв тип лява политика. За такъв субект е нужен и ресурс, и мотивация със силно движение отдолу. Левицата, за разлика от десницата, не може да успее чрез инженеринг отгоре. Автентична силна левица може да има само със сериозна основа отдолу.

 Защо такава основа липсва - причините са много. И това обединение, което беше обявено, няма да свърши тази работа, със сигурност.

- Могат ли местните избори догодина да стопират политическия хаос, в който се намираме?

- Категорично не! На местните избори отдавна партии няма, там нещата са изцяло корпоративни и пазарни. Там просто няма партии, на места партии не съществуват.

Пътят към местната власт, която гарантира стабилност и подкрепа, минава през възможността корпоративните интереси да бъдат захранвани.

А корпоративната клиентела много-много не се интересува кой ще е патронът, стига да го има. На местно равнище нещата са грозни не от вчера.

Има твърде силни местни феодали. На следващите местни избори ще видим възпроизвеждане на статуквото, така че да може субектите, които досега са се ползвали от клиентелистките мрежи, да продължат да го правят. Просто силните локални мрежи ще се запазят през формални партийни структури. 

Визитка

Страхил Делийски е завършил езикова гимназия в Плевен и политология в Софийския университет. Асистент е в катедра "Политология" на СУ "Св. Климент Охридски". Преподава политически комуникации и политическа антропология. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук