Шест партии влизат в 52-рия парламент, ако изборите бяха днес. Това сочат данните от проучване на социологическата агенция Сова харис.
Според социолозите своят вот биха дали 55% от имащите право на вот българи, което прави малко под 3 милиона души.
Най-много биха гласували за формацията на президента в периода 2017-2026 година Румен Радев – "Прогресивна България".
Тя има подкрепата на 30,9% от хората. Веднага след това се нарежда коалицията ГЕРБ – СДС с 19,3 на сто от заявилите готовността си да гласуват. Третото място е за Продължаваме промяната – Демократична България – с 12,2% подкрепа. ДПС – Ново начало биха подкрепили 7,1 процента от участниците в проучването. Възраждане биха получили 6,7 на сто, а БСП – 4,4%.
МЕЧ остава под линията с 3,8%, а след формацията на Радостин Василев се нареждат коалиция "Сияние" с 2,9 на сто, "Величие" – с 2,5 и ИТН с 2,2 на сто. АПС получава малко под 2% подкрепа, а за други партии своя вот според "Сова харис" ще дадат 6,2% от заявилите готовността си да гласуват българи.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от Агенция "Сова харис" в периода 7 – 12 март 2026 г. сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента. Изследването е по поръчка на вестник "Труд".
Положителен рейтинг
Единствените политици, които имат положителен рейтинг (доверието към тях превишава недоверието) са бившият президент и сегашен партиен лидер Румен Радев и настоящият президент Илияна Йотова. За Румен Радев може да се каже, че успя да съхрани отношението към себе си при промяната на политическата си позиция.
Същевременно Илияна Йотова успешно запълни зоната, отредена от Конституцията за президента на републиката като балансьор и обединител.
Прави впечатление доверието, което получава служебният премиер Андрей Гюров, тъй като то значително надвишава това на партийните лидери в кръга, от който той произлиза. За ефективността на останалите партийни лидери може да се съди по това, доколко доверието към тях се доближава до рейтинга на партиите, които те управляват.
Образът на печелившата партия винаги носи допълнителна подкрепа. Виждаме, че сега “Прогресивна България” лидира убедително. Резултатът за ГЕРБ-СДС обаче е устойчив и показва, че в дълбочина се оформя втори връх, което вероятно ще доведе до връщане на двуполюсния модел. Оформя се политическа структура, при която ще има по една лидираща партия вляво и вдясно от центъра, и кръжащи около тях политически субекти.
Ниски са и нивата на доверие към ключови елементи на съдебната система като прокуратурата и съда. Това подсказва дълбок проблем с легитимността и общественото възприятие за ефективност и справедливост в правосъдната система.
Като цяло картината очертава силен контраст между относително запазеното доверие към символни и защитни институции и много ниското доверие към институциите на политическата власт и правосъдието.
Проблемите в страната
От изследването се вижда, че хората възприемат икономическите трудности като най-непосредствения и осезаем проблем пред страната. Високите цени и инфлацията са посочени от значително по-голям дял в сравнение с всички останали теми.
Сигурността и предвидимостта доминират в обществените нагласи и ще имат решаващо значение за резултатите от предстоящия вот. Международните конфликти също присъстват в общественото съзнание, но значително по-слабо - те се възприемат като важен, но по-отдалечен фактор.
В същото време теми, които често се обсъждат на стратегическо ниво, като демографската криза, почти не се посочват като най-непосредствен проблем, което показва, че хората са много по-фокусирани върху текущите икономически и управленски предизвикателства.
Налице е преобладаващ скептицизъм относно способността на изборите да доведат до стабилно управление. Делът на хората, които не очакват такъв резултат, е значително по-голям от този на оптимистично настроените, което подсказва натрупано недоверие към политическия процес и към възможността партиите да формират устойчиво мнозинство.
В същото време прави впечатление и много високият дял на хората, които не могат да преценят.
Това може да се тълкува като израз на несигурност и обърканост в политическата ситуация, при която изходът от изборите и последващите политически договорености изглеждат трудно предвидими. Като цяло резултатите очертават обществена нагласа, в която очакванията за стабилност след изборите са по-скоро ограничени, а значителна част от хората остават колебливи и без ясна прогноза за развитието на политическата ситуация.
