Каква е истината за 14-те изгорели войника и кръстника на мафията Иво Карамански

Датата 11 август 1995 г. е една от най-черните за българската армия. 13 войници и 1 офицер загиват при странна катастрофа в София, пише Труд.

И досега не е ясно докрай каква е причината камионът, в който са пътували, да навлезе в насрещното на Околовръстното шосе между “Люлин” и “Филиповци” и да се удари челно в трактор. От жестокия сблъсък руският ГАЗ избухва в пламъци.

Часът е 22,30. Камион с войници от Транспортни войски се връща от строителна площадка към поделение 58410. Момчетата са изморени, те отдавна трябва да са по леглата си. Практика обаче е висши офицери да използват безплатната работна ръка, за да си построят къщи. Така и в този случай - работили са до тъмно в имота на висш офицер.

 

Шофьорът увеличава скоростта, за да може по-бързо да се приберат. С висока скорост навлиза в насрещното платно и се забива в трактор, собственост на “Агромеханизация” ЕООД от софийското село Белчин.

По-късно експертиза ще установи, че войниците в каросерията и лейтенантът на предната седалка са загубили съзнание, а някои са загинали още при сблъсъка. За минути телата на войничетата се превръщат в обгоряла купчина.

Температурата на пожара е била 1000-1100°С, като първоначалната взривна гъба е възпламенила лесногоримите материали в каросерията, а спуснатото чергило на камиона е задържало до максимум токсичния дим.

Пожарната пристига за минути, но за войниците вече е късно. Оцелява само един - 19-годишният редник Кръстьо Дунчев, който изхвърча от каросерията. Вторият оживял е шофьорът на трактора - 49-годишният Любен Ковачки, се разминава с леки наранявания по главата и още същата вечер е изписан от “Пирогов”.

Заговаря се, че машината му е била без фарове, но това и така не успява да бъде доказано. Той се връщал от жътва в с. Алдомировци. На разпитите Ковачки обяснява, че не проумява как камионът се е насочил изведнъж към него. Това става буквално метри преди двете тежки машини да се разминат.

Дори задната част на ГАЗ-ката остава на платното, в което се е движела, и се размазва само предната част. Кабината буквално е изчезнала от жестокия удар, в трактора е опряна каросерията.
На мястото на катастрофата са изпратени екипи на военните, полицията и Спешна помощ. На мястото на трагедията час след пожара пристигат сънени офицери от поделението.

Повече от 2 часа те не могат да установят кои точно са войниците в камиона, защото са били изпратени да работят “на частно”. Налага се да бъде вдигнато цялото поделение и човек по човек поименно всички да се преброят.

Шосето е отцепено и полицията не пропуска минаващи коли. Час след полунощ на мястото пристига Иво Карамански. Кръстникът на мафията просто минава оттам и е спрян от униформените. По-късно той героично ще каже, че куршум, предназначен за него е взривил резервоара на камиона, въпреки, че пристига на мястото на трагедията повече от 2 часа след катастрофата.

Той отива сам във Военната прокуратура и заявява, че е бил там по време на удара и се опитал да спасява войничетата. В този момент чул няколко изстрела и малко след това резервоарът на камиона се взривил. Седмица по-късно обаче Карамански променя версията. Нямало стрелба, а гърмежите били от взривяващите се куршуми от пистолета на лейт. Валентин Вълчев.

След изявленията на Карамански военни следователи правят нов оглед. Разгъват смачканата врата откъм шофьора и виждат три дупки по нея. Разтърсват вратата и от нея изпадат три метални парчета, които приличат на проектили от куршуми.

По-късно се оказва, че не са такива.
След разпити на около 80 свидетели и 30 експертизи по делото, то е прекратено на 20 април 1996 г. и е с гриф “Строго секретно” заради класифицираната информация. Причините за катастрофата и до днес не са ясни.

Версиите обаче са десетки - от техническа повреда до заспиване на шофьора и прилошаване. Най-вероятната обаче е дупка на пътя, която шофьорът е видял в последния момент и се е опитал да я избегне. Той със сигурност не е забелязал трактора, защото по шосето няма следи от спирачен път.

По време на трагедията на власт е правителството на Жан Виденов. Премиерът е бил уведомен на сутринта за кървавата катастрофа Околовръстното. Предният ден в Копривщица се провежда народен събор, който е открит лично от Виденов.

Той се хваща на хорото, БНТ прави репортаж. Часове по-късно ще се разиграе трагедията с войниците. Късните новини обаче започват с обширен репортаж от Копривщица, показан е и Виденов на хоро. Информацията за трагедията с 14-те загинали е кратка и е забутана в края на емисията. Случаят остана в най-новата история като “кървавото хоро” на Виденов.

Близките - с пенсия от 111 лева

Депутати се стискали за пари за паметник

Родителите на загиналите войници получиха по 60 000 лева кръвнина. По-късно се оказа, че инфлацията ги е стопила до 60 лева. Почернените майки искаха да съдят държавата в Страсбург, но впоследствие се отказаха. Днес получават по 111 лв. наследствена военно инвалидна пенсия от държавата.

Единственото, което напомня за трагедията от преди 26 години, е паметникът на Околовръстното шосе. При него на всеки 11 август се събират близките на загиналите войници. Той е построен по идея на депутата от “Бизнесблока” Георги Дилков-Лорда. В парламента е открита подписка за пари, с които да бъде построен. Паметникът е открит на лобното място на войниците на 7 септември 1996 г.

През 2007 г. е установено, че крадци са изрязали и отмъкнали почти всички метални профили. С чукове са разкъртени и самите бетонни основи на монумента. Желязото, отлято вътре в паметника, също било готово за крадене. По нареждане на тогавашния кмет на София Бойко Борисов паметникът е възстановен от частна фирма. Заради изграждането на новото околовръстно шосе на София през 2008 г. мемориалът е преместен с 200 м.