Николай Попов – бащата на загиналата при катастрофа с камион Сияна, излезе с гневен пост във Фейсбук по повод поредната тежка катастрофа, при която загинаха деца. Според него версията, че камионът е спукал гума, е лъжа, и дава своя версия за случилото се.
БЛИЦ припомня, че в сряда тир помете автомобил на магистрала "Тракия" край ямболското село Зимница. При инцидента загинаха две деца на по 9 години и възрастен мъж, които пътували в колата в посока Бургас.
Инцидентът станал малко преди 13:00 часа. Загиналите деца са от детско-юношеската школа на футболния клуб "Славия".
Ето какво написа Попов:
„Лъжата със спуканата гума на камиона убиец от вчера се спука по-бързо от самата гума при удара и в канавката.
Тази версия беше нужна, за да се вдигне димна завеса около поредната огромна трагедия. За да не лъсне пълната безпомощност на държавата да се справи с камионджиите джигити, които убиха Сияна, а вчера отнеха живота на още две деца и един възрастен човек.
Истината е жестока. И пак ще я казвам. Пред всички. Колкото и да не се харесва.
Този камион е возил пшеница. Ден преди да нахлуе в насрещното на „Тракия“ е преминал в другата посока, натоварен догоре със зърно. Бил е претоварен. Не веднъж.
Скоро обществото ще научи и това.
По жестока ирония на съдбата, когато уби децата, камионът е бил празен.
Ще стане ясно и какво е било поведението на водача преди трагедията.
Знаете ли кой ще бъде експерт по това ПТП?
Името му е Дикран Бохосян- началник в ИААА Ямбол, който е трябвало да контролира точно този камион.
Обаче като лице с още една професия влиза като експерт!
Това е пълен абсурд.
Този човек заедно с Станимир Карапетков и активисти на МЕЧ бяха в съдебната зала в Плевен по делото Сияна за да ни тормозят с бабата на Сияна и да бранят шефа си Станимир Карапетков.
Имам и снимки…
Тук е така!
Това не е случайност. Това е закономерен резултат от години безконтролност, безнаказаност и институционално бездействие.
Колко още трябва да говоря като латерна? Колко още обиди и хули трябва да понеса, за да бъда чут? Колко още деца трябва да загинат, за да разберат хората, облечени с власт, че бездействието също убива?
Не искам съжаление. Не искам обещания. Искам държава, която да спре следващия убиец, преди да е станало късно. Защото следващото дете може да бъде вашето“.
