Актуализиране на данъчните оценки на имотите обсъждат в „Прогресивна България“. Това стана ясно от изявление на депутата Стефан Белчев, който посочи, че последната подобна промяна е направена през 2007 година, пише "Труд".
„Започна да излиза като тема актуализиране на данъчните оценки на имотите. Последната актуализация беше през 2007 г., когато стойностите на жилищата бяха многократно по-ниски от сегашните“, заяви Белчев.
Най-общо такава идея лансира премиерът Румен Радев на среща с Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) в края на миналата седмица.
В момента за първо жилище се плаща 50% намаление от данък сгради, защото се води „основно“, а всеки следващ имот се облага със стандартния налог. Хората са доволни, защото сумите, които превеждат на общината, са съвсем скромни, особено на фона на скока на всички цени.
За разлика от гражданите, местната власт никак не е доволна от мижавия размер на налога. Но пък и трудно ще събере кураж да вземе повече пари от заможните, които стопанисват повече от един имот. Отсега може смело да се прогнозира, че предложената от Румен Радев реформа най-вероятно ще си остане като добро пожелание. И то поради съвсем обективни причини.
В момента няма как лесно и бързо да се въведе прогресивно облагане, защото в държавата ни няма нито един регистър, който да събира информацията кой колко имота има на едно място. Имаме Агенция по кадастър и имотен регистър, в която има граници, идентификатори, площ, сгради и самостоятелни обекти за всеки имот в държавата.
Има имотен регистър на Агенцията по вписванията, който съдържа информация за собствеността, сделки, ипотеки, възбрани и други вещни права. Има и интегрирана система кадастър - имотен регистър, чрез която могат да се получават данни за имоти, собственици и ограничения върху имотите.
Темата идва на фона на рекордния ръст на пазара на недвижими имоти през последните години, който доведе до значително поскъпване на жилищата в големите градове и курортните райони.
Засега от управляващите не говорят за конкретни промени, но подобна актуализация би могла да повлияе върху редица плащания, обвързани с данъчната оценка на имотите.
Белчев подчерта, че в подготвяния Бюджет 2026 не се предвижда увеличение на данъците.
„Ако успеем да изсветлим само 5% от сивия сектор, това ще донесе стотици милиони евро допълнително в хазната, без да увеличаваме данъчната тежест“, посочи депутатът.
По думите му сред обсъжданите мерки е и поетапно въвеждане на лична осигурителна вноска за служителите в администрацията, като ще бъде търсен механизъм, който да не води до реално намаляване на нетните възнаграждения.
Има друг вариант да ни ударят с налога
В основата на данък сгради стои данъчната оценка на имота. На фона на бумтящия пазар на недвижими имоти данъчната оценка е супер архаичен показател.
За пример: данъчната оценка на апартамент от около 100 квадрата на 8 минути от Гребната база в Пловдив - ул. „Младежка“, е малко над 83 000 лева, или около 42 000 евро. Районът е много търсен за покупка, тъй като е стар и няма място за ново строителство, обясняват брокери.
Същият този дом на два пъти мина далеч по-ситното сито на лицензиран оценител, тъй като бе купен с ипотечен кредит и упражнението бе задължително заради банката.
През 2010 година апартаментът бе оценен на 100 000 лева, а преди две години -през 2024 година, оценката бе х3, или 300 000 лева. Тогава професионалният лицензиран оценител обясни на собствениците, че това е само ориентир, който се изготвя на база на предварително зададени критерии за жилището.
Истинската пазарна оценка, тоест това, което кандидат-купувачите са готови да дадат в този район и за това състояние на имота, е далеч над 300 бона. Може би поне 50 000 отгоре, предположи най-наедро оценителят. Или, приравнено към новата ни валута, картината с този имот изглежда така: данъчна оценка 42 000 евро, лицензирана оценка - 150 000 евро, и пазарна - минимум 179 000 евро.
Конкретният пловдивски пример е илюстрация защо през определен период от време законотворците се сещат за промяна на данъчните оценки, а общините ги аплодират. Те не са пипани от далечната 2009 година.
Последно, през 2023 година, дори бяхме стигнали до обсъждане в пленарна зала на промените в Закона за местни данъци и такси (ЗМДТ), които постановяваха общините да могат да променят данъчните оценки на жилищата на всеки две години в зависимост от състоянието на пазара на имоти.
Предричаше се поне 30 на сто скок за данък сгради.
За радост на данъкоплатците, промените така и не бяха гласувани. Това всъщност е най-лесният начин да се вдигнат местните данъци, без кметът и партията, която го е издигнала, да търпят негативи. Промяната щеше да стане по много елегантен начин - чрез изменение на националното законодателство, без общините да вдигат ставките и да си навличат гнева на данъкоплатците.
Сложна и остаряла формула за данъчната оценка
Данъчната оценка на имота се изчислява по сложна формула, която съдържа половин дузина елементи, включително и дали сградата има асансьор, или не, а апартаментът е на първи или последен етаж. В най-голяма степен обаче зависи от това в коя зона на града е разположен имотът. Пловдив е разделен на пет зони, които, както е очевидно, не съвпадат с районните кметства.
Най-високи са оценките на имотите в първа зона, тоест в центъра, а най-ниски - тези в пета зона. Получават се обаче и парадокси - за два съседни имота може да има огромна разлика в данъците, които плащат собствениците. Типичен пример е район "Тракия".
"Жителите на зона А10, А11 и А12 плащат много по-големи данъци от жителите на зони от А1 до А9 включително, както и А13.
Едните са във втора зона, а другите - в трета. Още по-интересно е, че последните пък са в една зона с имотите в "Столипиново" (ул. "Крайна", ул. "Храбрец", ул. "Прохлада", ул. "Ландос"), защото и те са в трета зона. В същата зона е и другата етническа махала - квартал "Тодор Каблешков", известен като "Шекера".
Има още много противоречия в определените зони, които действат сега в общината. Така например имотите южно от бул. "Ал. Стамболийски" са във втора зона и имат по-високи данъчни оценки от тези в "Остромила", "Беломорски" и Коматево, които са в четвърта зона. Там обаче отдавна се оформят новите, богаташки квартали на Пловдив.
От „Прогресивна България“ уверяват още, че няма да се пристъпва към мерки, които биха лишили бизнеса от необходимия инвестиционен ресурс.
„Търсим вариант държавата да прибере своето, но без да декапитализира компаниите и без да спира инвестициите“, заяви Белчев.
Очаква се проектът на Бюджет 2026 да бъде внесен в Народното събрание до края на юни, когато вероятно ще стане ясно и дали идеята за нови данъчни оценки ще намери място сред конкретните предложения на управляващите.
