С разпит на двама свидетели, участници и оцелели в зверското меле до Кадиево на 11 ноември миналата година, започна делото срещу Петър Маринашки, управлявал колата - сиво БМВ. Първи на съдебната банка застана Георги Недялков, возил се зад шофьора, предава Марица бг.

"Беше към 15 часа. Аз и Виктор (едното загинало момче) отидохме към работата на Маринашки. Той приключи и се бяхме разбрали да отидем към Пловдив.

Тръгнахме, забрахме Николай Лисков и Тодор Бараков. По пътя спряхме на бензиностанцията, тъй като на мен и Петър ни се ходеше до тоалетна.

След това вече не си спомням". Това беше разказът на Георги в залата. Кратката история провокира много въпроси у защитници, прокурора и частните обвинители.  

В следващите минути той изясняваше детайли от картинката. "Пътувахме към Пловдив за именния ден на Виктор. Аз бях седнал зад Петър, на предната седалка беше Николай.

На бензиностанцията се бавихме около 10-15 минути. Тръгнахме нормално", посочи той. Георги разказа, че познава Маринашки от малък, но започнали да излизат заедно в една компания едва от месеци преди трагедията.

"Петър караше с нормална скорост", заяви той. На въпрос какво за него означава "нормална", Георги отвърна - 60-70 км/ч. 

"Маринашки не употребява наркотици. Аз съм употребявал преди много години, само веднъж, за да опитам.

Не сме се виждали с Петър след катастрофата. Предния ден ходихме до Бачково две коли. Петър караше първата, аз се возих във втората. Петър спука задна дясна гума", заяви той. 

Адвокатът на Маринашки Йордан Давчев често възразяваше срещу въпросите, задавани на първия свидетел с оглед на това, че се повтарят, че не са зададени конкретно и че някои от тях нямат отношение към предмета на производството, а именно катастрофата с две жертви. 

Втори като свидетел бе призован Николай Лисков, возил се на предната седалка до Маринашки. "Петър беше на работа, чакахме да свърши.

С него се познаваме от малки и сме в добри отношения. Мисля, че тръгнахме към 15.30 часа за Пловдив, а на мен ми бе казано, че отиваме за да вземе ремонтираната гума.

Не ми е споменавано за черпене по повод имен ден на Виктор. Спряхме до бензиностанцията в Кадиево, за да отиде Георги до тоалетна. 

След това потеглихме. Някой отзад се смееше, чух само гласа на Виктор, след което колата стана нестабилна. Хванах се за дръжката и последва сблъсък.

Аз бях до шофьора, зад мен Тодор, вляво от него Виктор и зад шофьора Георги. Чух че Виктор се смее. Само той.

Точно след като усетих, че колата стана нестабилна, видях километража, а той показваше между 90 и 100 км/ч.

Петър се опита да овладее колата, навиваше волана наляво и надясно, колата излезе от пътя и оттам нататък нямам спомен. Събудих се на седалката с колан.

Имаше полиция, линейка. не виждах с лявото око, реброто много ме болеше", разказа Лисков.

Той поясни, че рядко се е возил при Маринашки и че го познава като разумен шофьор. "Чувал съм, че употребява наркотици, но не вярвам.

Не виждах с лявото око, реброто ме болеше. Три дни стоях в болница, след което прекарах три месеца в домашно лечение и рехабилитация.

Лисков сподели още, че на рождения му ден, месец и половина след катастрофата, на 28 декември, родителите на Маринашки са се отбили до дома му, за да му честитят и да му оставят сладки. Той сподели и още един интересен факт.

БМВ-то на Маринашки потеглило от Стамболийски, като Тодор Бараков, който загина, бил седнал до шофьора. След секунди колата спряла, а Николай, който бил седнал отзад си разменил мястото с Тодор. В тази подредба продължили по пътя си към Пловдив. 

Тази подробност накара бабата на починалия Тошко да каже "Ако не бяхте си разменили местата, кой сега щеше да е мъртъв...?". 

Делото срещу Петър Маринашки продължава и утре, когато ще продължат разпитите на свидетели и вещи лица. 

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ