На 12 септември 2010 г. жителите на пловдивския квартал „Кючук Париж“ са потресени от жестоко убийство. Зад храсти на пешеходната алея е намерено безжизненото тяло на 45-годишната Роза Мачокова. По тялото има 30 прободни рани. За убийството е задържан клошар.


Роза Мачокова

45-годишната Роза Мачокова е от смолянското село Мугла. Нейният съпруг Митко също бил родом от там. Двойката се пренесла да живее в Смолян, а по-късно и в Пловдив.

Нейните съседи и приятели през годините я описват като тиха, скромна, работлива и отдадена към семейството си. През лятото на 2010 година започнала да работи като камериерка в хотел в пловдивското село Брестник, припомня "Марица".

Всяка сутрин и всяка вечер пътувала с автобус до населеното място. Ходела пеш от дома си в пловдивския квартал „Кючук Париж“ до автогара „Родопи“. Маршрутът й бил идентичен. Прекосявала парка на ул. „Георги Кондолов“ и през жп линията стигала до сектора на рейса.
 
На 12 септември обаче всичко се променило. Към 6 часа сутринта Роза тръгнала на работа и поела по обичайния маршрут към автогарата. В малък парк между улиците „Здравец" и „Студенец" обаче била пресрещната от непознат мъж. Той я бутнал на земята, наръгал я 30 пъти, изнасилил я, след което избягал и заразял мъртвото й тяло.

Трупът  бил открит час по-късно от пенсионери, които разхождали кучетата си в парка. Портфейлът и документите от дамската чанта на жената били разхвърляни около разголеното й тяло, скрито в храстите край основната паркова алея. Не била ограбена. Открилите трупа разказаха, че дрехите й от кръста надолу били разкопчани, а по голото тяло имало кални следи.



По тялото  имало и над 30 пробождания с нож, като две от нараняванията били дълбоки. Едната от фаталните рани била в шията на жертвата, която починала от кръвозагуба. Криминалисти си обяснили останалите пробождания като по-скоро за сплашване, за да спрат виковете на Роза, която яростно се е съпротивлявала на действията на убиеца.
 
Час след зверството, по алеята край трупа в парка преминал и нейният съпруг Митко Мачоков, който отивал на работа. Заради храстите обаче той не видял мъртвата си съпруга.

Минути след подаването на сигнала от минувачите, мястото на убийството почернява от разследващи. Часове наред се извършва оглед на мястото на трагедията, разпитват се редица свидетели.

Два дни след убийството вече е задържан заподозрян, обявява окръжният прокурор тогава Иван Даскалов. Това е клошарят Янко Шандъков. Той направил пред полицаите пълни самопризнания. Дори сам посочил къде е скрил оръжието на престъплението, както и точното място, където е нападнал, изнасилил и убил камериерката Роза Мачокова.

Веднага след това на Шандъков са повдигнати обвинения за убийство по особено жесток и мъчителен за жертвата начин. Четири месеца по-късно обаче, в края на 2010 година, той е освободен заради липса на доказателства срещу него. ДНК експертизата сочи, че няма съвпадение между неговия генетичен материал и този, намерен по трупа.
 
Самият Янко Шандъков лежал три пъти в затвора. Излязъл на свобода две години преди смъртта на Мачокова. Бил осъден, защото пребил мъж, който три дни по-късно починал в болница.

Първата му присъда била за кражба, а третата - заради въоръжен грабеж. След последния престой в затвора заживял край парка в район „Южен” и станал клошар.

Събирал се с останалите бездомници от махалата. В крайна сметка, Янко нощувал в същия парк, където била зверски убита камериерката, но не чул нищо и нямал никакво участие.

„Измислих си убийството на Роза, тъй като се страхувах. Не познавам жената и не съм й посягал”, твърди Янко. На 11 септември, ден преди зверството, Янко и приятелят му Иван си купили бутилка мастика и отишли в апартамента на Иван, за да се черпят.

След като обърнали по няколко чаши, двамата се скарали, тъй като Иван обвинил Шандъков, че му е откраднал газов пистолет.

„Тръгнах си много пиян и нищо не помня. По-късно разбрах, че съм спал в някакъв заслон, а после съм се преместил в градинката, тъй като времето беше топло”, разказва Янко.

Сутринта го събудили крясъците на Иван, който бил тръгнал да го търси, и се натъкнал на трупа на Роза.

„Имах петно от мечо грозде на ръкава на якето, тъй като бях заспал върху един смачкан храст. Те са решили, че е кръв, и ме натовариха в патрулката”, обяснява клошарят.
 
Янко бил отведен в Съдебна медицина, където са му взети проби от косата, устата, члена, бельото и обувките. След това е отведен за разпит в полицията.

„Затвориха ме в една стая, в която имаше трима цивилни и три бюра. Казаха ми, че до три часа трябва да направя пълни самопризнания. Държаха някакви палки, но не са ме били. Но ми казаха, че имат доказателства, че аз съм убил жената. Накрая се пречупих и написах всичко”, твърди Шандъков.

Клошарят направи пълни самопризнания и в съдебната зала, когато бе разгледана мярката му за неотклонение. Янко твърди, че бил спокоен, че истината ще излезе наяве, когато станат готови резултатите от експертизата.

„Не съм убивал никого!”, твърди той. След като ДНК пробата излязла и станало ясно, че Янко не е изнасилвал жената, при него започнали всеки ден да идват различни цивилни полицаи. „Питаха ме едно и също - ­ как е възможно да съм бил на 7 метра от местопрестъплението и да не съм чул нищо. Обяснявах им десетки пъти, че съм бил мъртвопиян”, твърди Шандъков.

Преди години Янко работел като строител, живеел в къща на Бунарджика. Нещастията му започнали, когато един ден, прибирайки се, заварил крадец в къщата си. Ударил го и той паднал.

Няколко дни по-късно обирджията починал, а Янко влязъл в затвора за 3 години и половина с присъда за убийство по непредпазливост. След това е лежал още веднъж в затвора за кражба.

Междувременно сестра му се разболяла от рак и се наложило да продадат къщата. Така Шандъков останал на улицата.