На по десет години затвор са осъдени шестима души за въоръжения грабеж в дома на семейството на Веско и Марина Анчови в село Чепинци през 1998 година. Така, повече от 18 години от извършване на тежкото престъпление делото най-сетне приключи, след като три пъти стига до Върховния касационен съд.
Димчо Димов (бивш сержант), Борис Маринов, Петър Стоянов, Цветко Ненов, Димитър Николов и Божидар Методиев бяха оправдани за въоръжения грабеж и за изнасилване на дъщерите на семейство Анчеви от първите две инстанции – Софийския военен съд и после от Военно-апелативния съд, съобщава „Правен свят”.
Днес ВКС потвърди оправдателните присъди за изнасилване, но отмени тези за въоръжения грабеж и призна шестимата за виновни. Всеки от групата е осъден на по 10 години затвор за това, че на 31 януари 1998 г. в съучастие като съизвършители отнели чужди движими вещи на обща стойност 90 150 деноминирани лева от Веско Анчов с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване, грабежът е в особено големи размери и дейците са били въоръжен. Съдът определи първоначален "строг" режим за изтърпявана на наказанията в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.
Освен това тричленният състав на ВКС осъди солидарно шестимата да заплатят на гражданските ищци Веско и Марина Анчова обезщетение от 90 150 лева за претърпени имуществени вреди, заедно с лихвата от датата на престъплението, както и обезщетение от по 30 000 лева за всеки от тях за неимуществени вреди и лихвата.
На 31 януари 1998 г. в дома на семейството нахлули маскирани мъже, пребили зверски Веско Анчов, изнасилили двете му дъщери – на 11 и на 16 години и задигнали над 90 000 лева и скъпоценности. Разследването приключва с внасяне на обвинителен акт в съда едва след 5 години, но никой от подсъдимите не е идентифициран като извършител на самото изнасилване.
Седмият участник Борис Маринов бе обвинен, че освен в грабежа е участвал като помагач на неустановен мъж в изнасилването на 16-годишното тогава момиче, като я удрял по главата и заплашвал, че ще убие баща ѝ. Доказателства за това обаче така и не бяха събрани, а преди 3 години изтече абсолютната давност за престъплението помагачество в изнасилване. През януари 2014 г. ВКС за втори път върна делото на Военно-апелативния съд (ВоАпС), като отбеляза както изтеклата давност, така и неизпълнените указания, свързани и с разпити на свидетели.
В последното решение на ВоАпС от края на 2014 г. с председател и докладчик полк. Генко Драгиев, производството срещу Маринов по обвинението за помагачество в изнасилване бе прекратено, а той и всички други подсъдими - Димчо Димов, Божидар Методиев, Цветко Ненов, Петър Стоянов и Димитър Николов-Бомбата, са оправдани за въоръжения грабеж. В решението за пореден път се изтъкват тежките пороци в разследването.
„Следва да се отчете обстоятелството, че въпреки привидно големия обем на събраните по делото доказателства, информацията, съдържаща се в тях относно значимите за предмета на доказване факти – извършените престъпления и участието на подсъдимите в тях, е твърде оскъдна, което е било констатирано и от касационната инстанция, която в своето отменително решение е приела, че това се дължи, както в резултат на забавеното, хаотично, лишено от структуриране и логика, и проведено в разрез с добрите практики разследване на досъдебното производство, така и на редица пропуски в неговия първоначален етап”, изтъкна тогава въззивната инстанция.
Въпреки прекратяването на делото за изнасилването, съдът заяви, че наличието и на най-незначителното доказателство в подкрепа на авторството на някой от подсъдимите по отношение на обвинението в изнасилване, несъмнено би довело и до обоснован извод в авторството на основното обвинение за грабежа. "Но както в присъдата на решаващия съд, така и в двете потвърдителни решения на въззивния съд, не са констатирани такива уличаващи доказателства по делото", се посочва още в решението на военните съдии.
След насилването на двете момичета, извършителите са оставили биологичен материал, не са били и с ръкавици, открити са и отпечатъци. Експертизите по делото обаче са категорични, че сравнителните материали от подсъдимите не съвпадат.
"Явно се касае за друга група от извършители, различна от подсъдимите по делото. Първоначалните показания на пострадалите свидетели не са дали никаква насока на разследващите органи кой може да е извършител на престъпленията, тъй като са заявили, че не могат да разпознаят извършителите", мотивира се съдът. Тези му мотиви изцяло се споделят от ВКС.
Делото за случая в Чепинци нашумя, след като бившият вътрешен министър Цветан Цветанов го използва срещу съдия Мирослава Тодорова. Внасянето му в съда се проточи до 2003 г., а година по-късно то беше разпределено на съдия Тодорова. До онзи момент никой от разследващите не бе уведомил съда, че подсъдимият Димчо Димов е полицай и делото тогава е било за военен, а не за Софийския градски съд. След 23 заседания този факт става известен и съдия Тодорова върна делото на прокуратурата, а през 2007 г. то е било внесено във военния съд.
