До кримисага, достойна за перото на Дашиел Хамет или Богомил Райнов, се натъкна репортер на „ШОУ”. Осъденият през 2011-а на 8 години затвор заради убийството на македонския гражданин Киро Тодоровски кърджалийски делтапланерист Стайко Иванов Делчев, заплашил да взриви България с бомбени атентати след окончателното произнасяне на присъдата му от ВКС, малко преди да влезне в панделата, духна от страната. И, скрит в чужбина, пожела да се свърже единствено с наш репортер!
Още в началото на май 2011 г. волната родопска птица изпрати до “ШОУ” писмо чрез подставено лице - саморъчно написана бележка на хвърчащ лист с разкривен почерк, в която бе написал, че не може да отиде в затвора и да носи чужда вина. „Ето защо аз съм решил да се боря до край, да си търся правата. Написал съм и писмо до ВКС. На 12 май /2011 г. – б.а./ поставих бомба в Хасковския окръжен съд и се обадих на тел. 112. Казах кой съм и защо го правя. В момента съм най-издирваното лице в България. Ето ти, г-н Андонов, материал. Действай, успех!”.
Взривно устройство в Хасково така и не гръмна, но след първоначалната пушилка Стайко изчезна яко дим – и от магистрати, и от полиция, и от полезрението на ДАНС, тъй като е обявен, че заплашва националната сигурност. За което бе разпитван от криминалисти и репортерът ни гарантирал на силовите органи, че Делчев не е в състояние нито да се прави на камикадзе, нито е способен на масов терор.
35-годишният тогава Стайко Иванов изведнъж изчезна от полезрението на всички.
Покри се вдън земя
Мнозина смятат, че със саморъчно и специално скроен безшумен делтапланер преминава, по-скоро прелита границата на България в посока Гърция. Други предположиха, че Стайко се е запилял из Източните Родопи и е заживял като отшелник /това било в кръвта му/, да оцелява като Свети Иван Рилски с два лешника на месец и от землянката си да си подготвя бъдещата стратегия на самозащита. Гранични войски официално са предупредени за „опасния престъпник”, като депешата е да не се стреля на месо, а по възможност издирваният за тежко престъпление родопчанин да бъде хванат жив.
Но как е преминал толкова полоси, едва ли някога ще се разбере. Интерпол също е на пълни обороти - разлепили са снимки на хилавия кърджалиец наред с издирваните охранени дупнишки босове братя Галеви, обвинени в десетки престъпления, рекет, убийство и още какво ли не.
Родопският „убиец” първоначално е издирван под дърво и камък със следови кучета из чукарите на планината с цяла пусия, най-вече към Ардинския край и хижа Млечино, но не откриват и следа от него. Впоследствие ченгетата, които се усещат за особеностите му, предполагат, че вече е избягал в южната ни съседка, където преди време имал изгора и нещата за малко да стигнат до брак. Но в Елада лице с подобно престъпление не е засечено. Затова търсенето му из най-стария континент продължава на макс.
Докато…
Дали с променена самоличност и чужд паспорт, или като жената-каучук, свит поради мършавината си в нечий багажник, успява да се добере до Италия. Избира Адриатическото крайбрежие и вече с ново име се заселва в град Анкона. Там сръчният кърджалиец, който сам си е конструирал делтапланери и има хиляди летателни часове с тях, се цани в машиностроителна фабрика. За чужденец, преуспява невероятно бързо. Като изобретател постоянно внедрява новости, увеличава КПД-то на доста производствени процеси, с които помага на чорбаджиите си да печелят повече, бързо се справя и с италианския. След всяко нововъведение получава аплаузи от собствениците на фирмата: „Брависимо! Гранде, гранде!”. И естествено, доходите му растат.
Всичко върви по мед и масло, но нали е казано – много хубаво не е на хубаво. Което и се случва. Долче витата секва тази пролет, когато Стайко се свързва със стар познат - бизнесмен от Банкя, на когото дължал дребна сума от години и решава да му се разплати. В глупостта си родопчанинът отива по-надалеч – предлага му да му съдейства за бизнес-контакти с италианските си работодатели. „Юдата” от Банкя обаче е видял разлепените му снимки в местните карабинерски управления и веднага ги сигнализира къде се крие издирваният от Интерпол за убийство Делчев. Стайко обаче усеща напрежението около себе си - цивилни ченгета постоянно го дебнат и се готвят да го арестуват. Като в американския екшън „Беглецът”, той се изплъзва от полезрението им и духва, където очите му видят. Без да си вземе последното възнаграждение от щедрите си италиански работодатели, без пукнат грош в джоба си, без дрехи и най-необходими принадлежности. Зарязва и всичко в квартирата си, където е оставил толкова вещи и… спомени от българския си период, включително снимки и „тотеми” от любимите си жени –
първата му съпруга Антоанета, издъхнала скоропостижно покрай неволите му
и последната му приятелка Славина.
Засега пресата в Страната на Ботуша мълчи по този безпрецедентен случай – опитни карабинери, които се борят с мафията в Сицилия, да изпуснат пред очите си един издирван от Интерпол българин. Невероятно, но факт!
Преди броени дни човекът на „ШОУ” отново откри в пощенската си кутия специално адресирано до него писмо от обявения за международен престъпник Стайко Иванов Делчев от Кърджали. Собственоръчно написано. Навярно изпратено по негов съгражданин, който от съображения за сигурност не желае да се афишира. В лист от ученическа тетрадка преследваният от закона е написал следното (представяме го с малка редакторска намеса): „Ако пишеш отново за мен, статията трябва да се озаглави така: „България генерира терористи поради лошата ни съдебна система. И да пишеш в този дух. Въпреки очевидните нарушения на закона в това дело /има предвид своето – б.а./ и множеството публикации, прокуратурата отказва да се самосезира и да преразгледа моя случай, с което на практика подкрепя решенията на самозабравилите се властващи съдии, които постановяват присъди, всяващи страх в народа и принуждавайки го по този начин да си плаща на когото трябва, което е подхранващо за съдебната система в България”...
Славина Ангелова, приятелка на Стайко:
Дирят го наред с мафиотите братя Галеви! Няма да се предаде!
41-годишната Славина Ангелова е приятелка на Стайко в последните му най-тежки моменти. Макар и обявен за убиец, терорист и беглец, издирван от Интерпол за тежко престъпление, тя твърдо застава зад любимия си. Вярва в невинността му и е готова да го подкрепя докрай. Единствено пред репортера на „ШОУ” отговаря в прав текст на директните ни въпроси, защото се надява, че силната ни медия би могла да преобърне хода на нещата. С риск както за нея, така и за нас, за сетен път да бъдем подложени на кръстосан полицейски разпит:
- Славина, имаш ли информация към днешна дата /6 юли/ къде е Стайко, какво става с него? Засега все още е в неизвестност. Не е закопчан от италианските карабинери, не е и екстрадиран в България, навярно се укрива някъде из Апенините?
- Редовно следя Фейсбук, над 2500 души в интернет мрежата го подкрепят. Живеел на страхотно място в Италия, установил се на хубава работа, но българин го… предава. Та оттам знам, че по искане на българските власти от Интерпол му подготвят арест. В полицейските служби сложили снимката му редом с дупнишките мафиоти братя Галеви, с най-издирваните престъпници в Европа!?! В последния момент той успява да се измъкне от карабинерите – без да успее да си вземе нито пари, нито дрехи. Сега обикалял на автостоп. Брадясъл и немит, ядял каквото намери - той издържа без храна, защото има силен дух, а може би точно духът му да го поддържа. Преживял е толкова много!... Спял, където свари, най-често в крайпътни шубраци под открито небе.
- Сега, когато твоят приятел е издирван от Интерпол, получаваш ли по-голям натиск от полицията?
- Полицията идва на работното ми място, те знаят телефоните ми, аз не се крия. Стайко не е толкова глупав, та да ми се обажда по GSM-а ми. Знам, че всеки момент ще дойдат от МВР да ме питат откъде знам тези неща за него, но съм свикнала, не ми е за първи път да ме натискат и да предам невинен човек. Когато се видяхме за последен път със Стайко след окончателно обявената му присъда, го попитах: ”Защо не се предадеш и всичко да свърши?”. Но той бе категоричен, че е невинен и няма да лежи в затвора!
- В предишното ни интервю каза, че, цитирам дословно: „Делото му е българската версия на „Изкуплението Шоушенк” по Стивън Кинг”. Сега как би коментирала ситуацията, която става още по-напечена – делтапланеристът вече е търсен и от международните служби за сигурност, а парадоксалното е, че е предаден от сънародник?
- Стайко е добър човек, вероятно в Италия е попаднал на добри хора, които са му подали ръка и са го оценили. Но кой друг да го предаде, освен българин?! Италианци му помагат, а българин го предава.
- Сагата на Стайко продължава вече 16 години – спряган е за убиец, терорист, а сега - и за беглец, издирван от Интерпол. Как виждаш развръзката на нещата?
- Много зле! За пореден път дойдоха да ме разпитват полицаи и ми казаха, ако съм имала връзка с него, да му предам да се предаде. Щяло да бъде по-добре за него. Нещо като „Предай се, Хаджи Димитър, та да ти е по-лека смъртта!”. Стайко отказва да се съобрази с едно несправедливо решение, постановено не по законите на Република България, и произнесено от деморализирани и корумпирани съдии. Той смята, че ние не следва да се държим като безмозъчни и глупави същества, с които съдиите могат да се подиграват, смятайки, че всяко тяхно решение е последна инстанция, и не би следвало да им се търси отговорност. Ние не можем да се подчиняваме на абсурди, каквито има в много съдийски решения. Крайно време е да се пресече тази идиотска практика на самозабравили се магистрати! Затова Стайко е обявил гражданско неподчинение и отказва да влезе в затвора, което означава - да се признае за виновен и да понесе чужда вина. И ще се подчини на закона, когато е спазен от съдиите. Него не го осъди законът, а съдиите. В противен случай решението щеше да бъде друго.
- Смяташ ли, че след толкоз мъки и страдания за твоя човек, истината един ден ще възтържествува? Все пак той е осъден на последна инстанция – ВКС, а единствено президентът би могъл да го помилва, което в последно време рядко се случва?
- Стайко не иска помилване от президента, защото по този начин няма да се докаже невинността му. Главният прокурор би могъл да върне делото му за преразглеждане, тъй като има правомощия за това, но един магистрат, за да види грешките на колегите си и явните закононарушения в делото, трябва да има висок морал и очи.
- Знаеш ли и за други българи с участ, подобна на Стайковата?
- Много хора ми писаха, във Фейсбук научих за стотици случаи, подкрепят го над 2500 души и има доста коментари в негова защита. Покрай одисеята на приятеля ми, навлезнах доста навътре в юридическата материя и стигнах до извода, че не са събрани доказателства в негова полза, а всичко е игнорирано и тълкувано превратно. И по този начин му е отнето правото за нормален съдебен процес. Нарушен е чл. 6, ал. 1 от Конвенцията за правата на човека. Не е доказано, а е обявен за убиец. Усещаш ли къде е разликата?!
Георги АНДОНОВ,
Кърджали
ДОСИЕ:
* На 11 май 1997 г. Стайко Делчев отива на Международния технически панаир в Пловдив. Интересува го само щандът на летателните машини, тъй като сам си конструира и лети с делтапланери. Решава да се прибере в Кърджали на автостоп. Изминава пеша разстоянието от центъра на Филибето до Околовръстното. „Застанах пред една полицейска автопатрулка и оттам стопирах близо час. Спря един македонски микробус. С водача му Киро Тодоровски набързо се сприятелихме. Оказа се, че пътува за Турция. Преди Хасково, в района на село Клокотница, някакъв тип махна с ръка. Непознатият се качи зад нас. Малко преди детелината, покрай картингпистата, където пътят се отклонява за Димитровград, помолих водача да спре, за да продължа към Кърджали. Тодоровски понамали скоростта и точно тук стана дивотията, на 5-ия километър. Оня отзад извади пистолет, стреля от упор в слепоочието на шофьора и го уби в движение”, ще разкаже по-късно пред дознателите Стайко.
* Делчев обаче е обвинен в умишлено убийство, без да са изтъкнати мотиви за тежкото престъпление. 6 месеца той гние в хасковския следствен арест. Скапва се и психически, и физически. Прехвърлят го в Старозагорския затвор, след това е „командирован” в прословутата затворническа болница към ловешкия зандан. „Превърнах се в жив скелет. От преживения стрес болестите у мен се развиха светкавично. Очакваха да пукна, с краката напред да ме изнесат”, разказа преди време пред „ШОУ” делтапланеристът.
* На 20 декември 2005 г. Окръжната прокуратура в Хасково прекратява наказателното производство срещу кърджалиеца. Дори му връщат паричната гаранция от 500 лв. Но само за това, че е дръзнал да съди държавата в Страсбург, нейните представители му го връщат тъпкано. Делото се преразглежда, стига до Апелативния съд в Пловдив, а ВКС обявява окончателната си присъда – 8 години лишаване от свобода. След нейното излизане Стайко се покрива и решава да се прави на… терорист. Заплашва, че ще взривява из цяла България, като първо ще подпука сградата на хасковските магистрати. Звъни и на тел. 112, като се легитимира. „Имайте предвид, че всеки опит да бъда заловен, ще е обречен на провал. Всеки, доближил се до мен, ще бъде взривен от бомбата, прикрепена към тялото ми, с която нося постоянно моя еднопосочен билет към отвъдното. Ако има Господ, нека ми прости!”, писа до народното издание и ВКС отчаяният мъж. Така той става най-издирваният терорист в България. След патологичните си, но неосъществени закани, Стайко се покрива вдън гори тилелейски. До ден-днешен, когато вече е погнат и от Интерпол и издирван не само в Европа, но и в САЩ. А каква ще бъде съдбата на беглеца, никой не може да прогнозира.
ОЩЕ КРИМИ ЕКШЪНИ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА "ШОУ", КОЙТО ИЗЛИЗА ВЪВ ВТОРНИК, 16 ЮЛИ
