Как "Една жена каза" измести журналистическия стандарт за тройната проверка на информацията

Знаете ли кой е първият принцип, който научава всеки студент по журналистика? В това число и в България? Т.нар. „златно правило“ на Би Би Си – тройна проверка на информацията. Ако социологът, лансиран като политически анализатор - Петър Чолаков, наистина беше вдишал от атмосферата в Би Би Си по време на 3-месечния си стаж там, какъвто твърди, че е имал, щеше да го знае. Вместо това доц. Чолаков, както обича да бъде представян той, прилага от години друго „златно правило“, но на пропагандата и дезинформацията – "Една жена каза". Така, още от соцвремената, та чак досега, се обобщава всеки непроверен източник не на факти, а на слухове и манипулации: „Една жена каза“.    

Доц. Чолаков отдавна е доказал, че за него "Една жена каза" е единственият признат източник. Доказа го и при старта на тази седмица, когато реши да се изяви с интервю за подкаст по темата за показното убийство на Мартин Божанов-Нотариуса. Но само, за да се включи в акцията по използване на разстрела за политически мистификации и внушения, стартирана от Съюза на съдиите в България (ССБ) и свързани с него политици, анализатори и журналисти.

„Твърди се, че Пеевски има участие в схемата на Нотариуса“, заяви Чолаков, а като източник на информацията си посочи, че това било „намекнато“ от магистрата в Окръжен съд-Плевен и член на управата на ССБ Владислава Цариградска. А знаете ли как самата Цариградска го „намекна“? Отново на принципа „Една жена ми каза, че една жена й казала“. Съдийката, която е сред магистратите, подали сигнали, че са били заплашвани от Нотариуса, била предупредена чрез племенницата си, че „Марти“, както свойски наричат в семейството й разследвания за имотни измами, сплашване и търговия с влияние Божанов, бил „близък с Пеевски“. Самата племенница обаче при разпита в прокуратурата по случая казва, че изобщо не си спомня да е предавала подобна реплика. Няма и данни двамата изобщо да се познават.

Толкова за истинността на фактите. Както и за достоверността на източниците, ползвани от Петър Чолаков и компания.

Въпросът е защо на фона на тази откровена манипулация, както той, така и Цариградска и останалите от обкръжението около ССБ продължават да лансират подобна дезинформация. Отговорът е еднозначен – защото твърденията на този кръг, че искат реална реформа на съдебната система всъщност са просто параван, зад който стоят амбициите им не да прочистят Темида от „гнилите ябълки“ и прочее магистрати със задкулисни обвързаности, а да я овладеят и да инсталират на ключови места в нея свои кадри. Също с обвързаности. Някои от тях – дори с криминални. Ако не вярвате, вижте данните от разследванията за семейните обременености на самата съдия Владислава Цариградска, цитирана като класик от доц. Чолаков. А те са достатъчно красноречиви и остро поставят въпроса относно интегритета на Цариградска. Магистратката, която в момента се лансира като „борец срещу корупцията и зависимостите в съдебната система“, е съпруга на един от първите съдени за рекет в България – Марио Бировски-Бокса. Деверът й Ивайло Бировски е сочен за дясна ръка на плевенския ъндърграунд бос Камен Балбузанов-Куката (Цариградска впрочем е съдия в Окръжен съд-Плевен, където се гледат делата срещу организираната престъпност в района).

Баща й – Александър Цариградски е агент на ДС, чието име – според публикации – в началото на 90-те също е било в центъра на схеми за имотни измами. Подобни тежки зависимости трудно влизат в разбирането за магистратски интегритет. Именно затова, за да не ги забелязва публиката, се хвърля прах в очите на обществото с измислени политически внушения.    

 

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук