Един от най-известните автоджамбази у нас ще бъде погребан 13 години след мистериозното му отвличане, научи сензационно "ШОУ"!
Велизар Гюлев се сдоби с гроб, въпреки че на практика няма кой да легне в него. Причината е, че от 8 ноември 1998 година досега няма ни вест, ни кост от сочения за водеща фигура във варненския ъндърграунд по онова време крими герой и той официално все още се води безследно изчезнал.
След години упорито търсене и напразни надежди неговата майка – 70-годишната Янка Тодорова, е решила да погребе формално сина си. Изстрадалата жена е преценила, че е най-добре да осигури вечен покой на отвлечения си син, докато самата тя самата е още на тази земя, разкриха пред вестника на народа близки до семейството. Въпреки че от общинското бюро „Обреди” във Варна отказали на Янка да й предоставят гроб, тя успяла да се сдобие с място на Старите гробища във Варна чрез близки приятели на изчезналия си син. Коравите момчета удряли рамо на Велизар през мутренските години, продължили да дават подкрепа и на майка му след неговото похищение. Те успели да спазарят човек да продаде закупения си преди години гроб, като за целта броили няколко пъти по-голяма сума от установената, която по принцип е около 3000 лв. Независимо от факта, че в мястото на Старите гробища
вече има забит кръст с имената на ловкия автокрадец
и скоро се очаква да бъде изваян и поставен паметник над нищото, случаят „Велизар Гюлев” така и не намери логичен край. 13-годишната мистерия около изчезването на изпечения подземен играч със слава на Робин Худ така и не се разбули, въпреки не едното или две пропуквания.
А ето какво излезе от разследването на “ШОУ”:
Три дни преди изчезването на 22-годишния Велизар Гюлев от центъра на Варна се „изпарява” камион „Камаз”, натоварен със стока – паста за зъби на мощната по онова време фирма за козметични продукти „Фреш ъп козметикс”. Товарът, който е износ за Украйна, бе оценен на тогавашните 36 милиона лева и е застрахован в български клон на международна застрахователна компания.
Около седмица след изчезването на камиона собствениците на фирмата провеждат собствено разследване, като чак след това уведомяват за удара местните антимафиоти. На 16 ноември бопаджиите задържат бившите си колеги от Специализираното звено за охрана на обществения ред Сребрен Милчев и Евгений Барбов. Двете ченгета са известни като силови личности не само докато са били в системата на МВР, а и извън нея. Белезници щракват около китките и на трети заподозрян – Соколин Димитров, който е снабдител във варненска фирма. Закопчаните обаче престояват само една нощ в „маймунарника” на Първо районно. След това те са пуснати, а до осъдителни присъди така и не се стига.
Още преди бопаджиите да действат, във „Фреш ъп козметикс” е получено обаждане от анонимен мъжки глас, който обяснил, че камионът и стоката се пазят на различни места и ако собствениците си ги искат обратно, трябва да платят 50 000 германски марки откуп. След пазарлъци по телефона мизата пада до 15 000 марки. Междувременно чрез посредници стоката бива потърсена и от Велизар Гюлев. И неслучайно, тъй като автоджамбазинът беше сред основните играчи в „бизнеса” с крадени коли, припомнят стари варненски тарикати, запознати с подземния свят през онези години. Всеизвестен факт е, че Велизар беше един от авторитетите в бранша и респектираше всички конкурентни банди. Той бе спец в кражбите на лъскави западни возила и виртуоз при преговорите за връщането на собствениците им срещу откуп от по няколко хиляди дойче марки, доверяват пред „ШОУ” варненски ченгета, участвали в разработките срещу кражбите на коли по онова време. Изчезнеше ли кола в края на 90-те години в Североизточна България, първият преслушван беше именно Гюлев.
В деня преди изчезването на Велизар по мобифона му се обажда друг ъндърграунд играч, помолен да съдейства за намирането на откраднатия товар. Той ребром му поставя въпроса, като казва, че е натоварен с поръчка за връщането на стоката и моментално иска резултати. Известен с опърничавия си нрав и честолюбие, Гюлев му се сопва, че дори да знае къде е стоката, няма да му каже. „За всички във варненския ъндърграунд по онова време беше ясно, че Велизар започна твърде много да си вярва, че вече се е изградил като недосегаем авторитет”, разказват запознати с тогавашната ситуация. Според оперативни информации, свързани с последвалото издирване на Гюлев, още на следващия ден - в неделя сутринта, чрез свои канали той разбрал кой е задигнал камиона със стоката. Част от нея е намерена в склад на булевард „Република” в морската столица, а останалата част била заровена в района на Каменар. Така и не се разбира обаче какво точно и от кого е научил Велизар, тъй като вечерта на същия ден бива отвлечен, а мистерията около случая е неразгадана и до днес.
Следобед на 8 ноември Гюлев получава обаждане по мобифона си, докато е на вилата на своята майка. Позвъняването е от Валентин Пенчев, по-известен в ъндърграунд-средите като Вальо Льоса. Той си урежда среща с Велизар, за да си каже мнението за един „Мерцедес” Е-класа, който се намирал в гараж до Военна болница. Уговорката била автоспецът да се появи сам на спирката на улица „Мир” във Варна до т.нар. „Синьо барче”. Той обаче взима със себе си и свой приятел - Николай, с когото се качват в неговата кола – „Фиат Пунто”.
Когато се виждат на мястото на уговорената среща, приятелят на Гюлев отива в барчето, където негова позната си празнува рождения ден, а самият Велизар и Вальо Льоса поемат към Военна болница. От този момент нататък
никой повече не вижда Велизар.
След като няколко часа той не се връща, приятелката му Ивелина и аверите му започват да го търсят. На мобифона му се чува само един сигнал - че номерът не може да бъде избран. Приближените на Гюлев организират хайка за издирването му. Те намират на Околовръстния път изоставената кола, с която се е движел - отключена и с отворени врати. Свидетели на случилото се така и не се откриват - никой не е видял нищо дори и пазачът от близкото КПП на болницата.
Становището на полицията към онзи момент е, че няма какво да направят, тъй като на практика няма престъпление, защото никой не е видял Велизар да е отвличан. Николай решава да потърси Вальо Льоса, който поднася версията, че 30-ина метра, след като са потеглили с колата към гаража, някакъв мъж с кожена шуба махнал на Велизар да спре, двамата си казали по няколко думи, след което Гюлев помолил Вальо да слезе, и се разбрали да се видят на другия ден, за да свършат работата. След това Велизар потеглил с въпросния мъж, а оттам следите му се губят.
Майката на Гюлев, която е позната като бойна и разтропана жена, обявява парична награда за информация за сина си и получава следната информация: че е имало очевидец, видял как „Фолксваген Поло” спира в пресечка до Военна болница, и момче с описанието на Вальо Льоса излиза от колата и тръгва. Веднага след това зад полото спира патрулна полицейска кола, а
от нея изскачат униформени.
Оттам-насетне обаче не е ясно какво се е случило.
Междувременно Янка Тодорова наела четирима цигани от Каменар да обходят всички сокаци и целия терен около болницата, като се стига дотам, че намират една обувка. Пред разследващите майката казва, че тя е на сина й, въпреки че маратонката е четиридесет и втори номер, а Велизар носи 45-и. Родителският финт обаче е достатъчен, за да се задействат органите на реда малко по-сериозно по случая. Майката от своя страна също издирва всички хора, с които Гюлев е имал вземане-даване. А те никак не са малко. Известно време преди отвличането той е имал зрелищен екшън с друг известен и към момента гангстер – Георги Георгиев – Жоро Ефендито. В лъскаво заведение в центъра на Варна автокрадецът нокаутирал Ефендито, след като се сдърпали. При разговора си с Янка обаче Георгиев казва, че за такива дребни неща никой не отвлича. Посъветвал притеснената жена да го търси на други места и по-точно към хора, от които той е искал откупи. От никой храст обаче не изскочил заек. Така на Янка Тодорова й останало само да изчака да мине определеният от Гражданския кодекс давностен срок от изчезването на сина й, след което го обявява за мъртъв. Жената вече има смъртен акт и формално погребва сина си, въпреки че никога не е губила надежда, че е жив.
Самото досъдебно производство по случая е било спряно от Варненска районна прокуратура през 2000-та година, установи проверка на „ШОУ”. След това делото за отвличане срещу неизвестен извършител е преминало под наблюдението на Окръжна прокуратура - Варна, но след известни процесуално-следствени действия отново е било спряно през 2007 година. Реално в момента то се намира в полицията, но по него не се работи, тъй като няма основание за неговото възобновяване.
ВЕНДЕТА С ИЗВРАЩЕНИЯ ЗАРАДИ ОТВЛИЧАНЕТО НА ВЕЛИЗАР
Седмица след изчезването на Велизар Гюлев, ни жив - ни умрял, в Първо районно се довлякъл човекът, който за последно го е видял – Вальо Льоса. Той е бил пребит и с обгорен задник. От разказа му пред ченгетата станало ясно, че е бил подложен на целия „букет” от извращения, характерен за мутренските времена. Аверите и охраната на видния автоджамбазин го намерили, смлели го от бой, натоварили го в една кола и го закарали в необитаема къща в добричко село. В продължение на три дни чрез различни брутални похвати го притискали да признае, че е замесен в похищението на Велизар и да каже от къде идва поръчката. Пълната програма от мъчения не помогнала да се изтръгнат признания от Льоса и той отговарял единствено, че няма нищо общо с отвличането. Не се пропукал дори и след ужасяващите гадории, като например „обработване” на ануса с поялник. След като видели, че инквизицията не помага, бабаитите му завързали очите и го върнали във Варна.
ВЕРСИЯ
АВТОДЖАМБАЗИНЪТ “ДАЛ ФИРА” ЗАРАДИ ЗАДИГНАТ ДЖИП НА ПРИБЛИЖЕН ДО ИВАН КОСТОВ
Една от версиите, които през всичките години се прокрадваше около случая с отвличането на Велизар Гюлев е, че зад всичко стои наказателна поръчка заради дързостта му да открадне лъскав джип „Гранд Чероки”, собственост на големец, приближен до бившия премиер Иван Костов. Лъскавото возило с германска регистрация изчезнало на 14 август 1997 година от паркинга на резиденция „Евксиноград”. В лятната вечер приятелката на въпросния големец излиза с джипа, за да се види със свой познат от Варна.
Това е бил именно Велизар, предполагат отлично запознати с историята. След това колата изчезва мистериозно. По това време Иван Костов също спи в „Евксиноград”. Като се разбира за изчезналия джип на личния приятел на премиера, става чутовен скандал. Костов вдига на крак цялата варненска полиция. Още същата вечер градът е блокиран, но от скъпото возило няма и следа. Разпитан е целият варненски ъндърграунд. Става ясно, че джипът е преодолял полицейската блокада не на собствен ход, а качен на камион със закрита платформа.
В крайна сметка возилото бива намерено след време в покрайнините на София. Впоследствие се разбира, че то е твърде скъпо, а застраховката му вече изтичала – при това след броени дни.
Според слуховете аверът на Костов сам е уредил „изчезването” на черокито с цел да бъде усвоена застраховката. За целта е използвал приятелката си и нейните връзки с варненските автоджамбази. Тази теория се поддържа и от приближени на Велизар, които открито говорят за това, че той си е „стиснал ръката” с въпросната дама да задигне колата, за да бъде изпълнена схемата.
Други, занимавали се дейно със случая по изчезването на Велизар, са на мнение, че въпросният джип не е задигнат така съгласувано. Според тях Гюлев е откраднал автомобила от резиденцията, като е искал откуп за връщането му. Фактът, че скъпото возило не е на случаен човек, не го направил отстъпчив в стремежа си да прибере парите. Именно тази му дързост “му изяла главата”. Именно заради това хора, ангажирани със случая, виждат в отвличането пръст на униформени. Разследващите случая тогава са подозирали именно бившите спораджии Милчев и Барбов в това, че са били натоварени със задачата да „налеят акъл” на Велизар, но са се поувлекли с „лекцията”. Подозренията паднали върху ексченгетата поради няколко причини. Първата от тях е, че похитителите са действали бързо и не са оставили следи. За криминалистите е бил интересен фактът, че Велизар е бил изведен от колата безшумно и безпроблемно, а това е патент именно на спораджиите, които са обучавани точно за подобни ситуации.
Според друга версия в схемата е бил замесен и друг автоджамбазин – Ивайло Паунов-Джованито. През 90-те години криминалистите са имали данни, че двамата с Велизар правят нападения над богаташи, но всичко си остава на фаза подозрения. Близки на изчезналия “играч” не изключват и конфликт между Джованито и Гюлев да е причината за похищението. Двамата се скарват малко след като Велизар излиза от ареста през септември 1998 година, като според запознати кавгата е била заради надмощие в бранша с кражбите на коли.
Трето предположение гласи, че той е бил наказан заради съмнения, че е изпортил крадците на тира с пасти за зъби.
В крайна сметка нито една от версиите или подозренията не бяха доказани и мистериозният случай „Велизар Гюлев” остана неразгадан.
Варна, Орлин ФИЛИПОВСКИ
