Публичният образ на Иво Калушев в последните дни се гради около едно определение. Добър човек. Така го описват познати и хора от обкръжението му дори след като в кемпера му бяха открити три трупа – на самия Калушев, на 15-годишния Алекс и на 22-годишния Николай.
Съществува обаче публичен факт, който рязко контрастира с тази представа. В края на 2023 година Калушев публикува пост в социалните мрежи със съдържание, което днес звучи смущаващо, да не кажем – смразяващо, пише Флагман.
„Не можеш да наречеш себе си миролюбив, ако не си способен на истинска жестокост. Ако не си способен на жестокост, не си миролюбив, ти си просто безобиден. Важна разлика.“
Това не е цитат от художествен текст, а лична позиция, формулирана ясно и недвусмислено. Тя представя жестокостта като вътрешна необходимост и като условие за морална стойност. Това е светоглед, който приема насилието като потенциална добродетел и сякаш предвестник на трагедията, която се случи сега.
Всеки може да тълкува по свой начин смисъла, който Калушев е вложил в тези думи. Но фактът, че той доброволно ги е публикувал в личния си профил, с ясното съзнание, че те остават, не може да се отрече.
Възторжените оценки за това колко добър е бил Калушев звучат непълно, когато се сблъскат с подобна философия. Защото доброта, която допуска жестокост като мярка за сила, не е безобидна теза.
И това ясно се доказва от контекста на последвалата трагедия.
