Родителите на ученика от "Толстой": Кристиян е убит!

Всекидневните лоши новини у нас ни карат някак да „погребваме” набързо криминалните случаи, защото постоянно се появяват следващи, все по-шокиращи. Не така обаче стоят нещата в почернените от скръб семейства. Трети месец родителите на мъртвия Кристиян Тодоров - момчето, което полетя от високо с ученическата си раница на гърба и с чадър в ръка през ноември миналата година, все още търсят истината за неговата смърт. Наш репортер се зае да им помогне. И научи страшни тайни за „блока на смъртта”…

Кристиян не можа да посрещне рождения си ден на 8-и този месец, споделят през сълзи родителите му. Те смятат, че той е бил бутнат насила, не вярват във версията самоубийство. Майката Надя работи като домакин в детска градина, а бащата е бивш авиомеханик. Кристиян има по-голям брат - Тодор, който изключително тежко преживява смъртта му. Почернените родители споделиха пред наш репортер, че се тревожат и за него и че ако все още намират житейски смисъл в нещо, то това е само родителската им отговорност. Най-главното на този етап е да открият

истината за смъртта на Кристиян

Двамата за пръв път разговарят с репортер за тежката трагедия, сполетяла семейството им. Споделят, че още в началото следствието тръгва по най-повърхностното заключение - момчето било „затворено” по характер и затова се самоубило. Фактите обаче говорят друго - Кристиян е имал приятелства, но е подбирал с кого общува. Имал планове за бъдещето. Същия ден е носил пари, за да си купи скъп учебник. Не е имал неприятности в училище, прибира се нормално към дома си. От полицията решават, че Криси се е хвърлил от междуетажен балкон на 12-ия етаж. Не съществува обаче никакво друго доказателство за това, освен че само там намерили отворена врата към балкона. Не е направен и следствен експеримент, за да се изчисли по траекторията на падането и отстоянието на трупа от сградата, за да се разбере със сигурност дали наистина момчето се е хвърлило от 12-ия етаж.

На предполагаемото място, от което уж е полетял Кристиян, са забелязани два фаса от цигари „Виктори”, за които и до днес няма информация направена ли им е ДНК-експертиза. Не са разпитвани съседи на момчето, а в квартала се шушука за наркоманско сборище в този блок, в което участвало и разглезено баровско синче. В помощни помещения между 12-ия и 16-ия етаж са открити спринцовки - със сигурност ползвани от наркомани, но от полицията казват, че „такива имало навсякъде” и нямало защо да се гледа на тях като на веществени доказателства. Няма отговори и на въпросите защо Кристиян - с раница на гърба и затворен чадър в ръката - подминава втория етаж, на който живее, и тръгва да катери етажите. Още повече, че е знаел, че баща му и брат му го чакат вкъщи за обяд.

Когато момчето пада долу, няколко полицаи и поемни лица претърсват якето му, но в него не откриват връзката с ключове - цели 5 на брой с 2 ключодържателя - солидна връзка, която няма как да убегне при оглед дори само с напипване на джобовете. Странното е, че месеци по-късно същите тези ключове са открити в същото това яке, с което е било облечено момчето…

Разследване на „ШОУ” се добра до тази информация по свои пътеки, но тя със сигурност е достоверна. Потърсихме разследващия полицай от СДВР Явор Йорданов, за да я потвърди. Той отхвърли разговора с репликата: “Имам много работа!”. Йорданов не прояви интерес дори към желанието ни да подпомогнем следствието с нашите репортерски разкрития. А именно, че в същия този блок 39 в столичния жк „Толстой”, преди години от 10-ия етаж по същия начин полита жена – азиатка, която издъхва часове по-късно в “Пирогов”. Семейството й - наематели в блока, се изгубват и повече никой от живущите в бл. 39 не узнават сама ли е скочила,

или някой я е бутнал да полети от високото

Все пак е странно, че в един и същи блок има втори такъв случай на падане от високо и смърт с неустановена причина, коментират и хора от квартала...

А ето какво споделя Румен – бащата на мистериозно загиналото момче: „Страхувам се истината за смъртта на сина ми Кристиян да не остане само в следователските папки. Убеден съм, че той е бутнат! Не е имал никаква причина да посегне на живота си. Нищо от това, което се изписа в медиите, не е вярно. Ние досега мълчахме, и за да не пречим на следствието - така ни съветваха. Сега вече не ни оставят никакъв избор. Особено след като се разбра за ключовете. Как е възможно да бъдат открити чак сега в якето, което прегледаха джоб по джоб веднага - няколко полицаи, поемни лица, между които имаше и съсед - мой бивш колега?!... Звънях постоянно на следователя, и чувам едно и също - с едно изречение: ”Работим по случая!”. И - толкова. А началникът на сектор “Престъпления срещу личността” към СДВР Георги Тотков на 15-ия ден от смъртта на Криси каза по телевизията: „Родителите не се интересуват!” Това е не само невярно, то е жестоко спрямо нас! Няма секунда в денонощието, в която да не страдаме за Криси. Бяхме хубаво, здраво, сплотено семейство. И в мъката си останахме заедно, но в нашия живот вече нищо не е същото сред смъртта му. Страхувам се, че другият ни син живее в такава атмосфера - покоси се и неговият живот. Тошко много страда за брат си.

Всъщност, той пръв разбра, че трупът е на Кристиян. Жена ми беше на работа в детската градина. Аз и Тошко си бяхме вкъщи и чакахме Кристиян за обяд. На вратата ни се позвъни. Отворих аз. Някаква жена се представи, че е от полицията, и ме попита познавам ли 14-15-годишно момче от блока. Отговорих, че има такива деца и че и аз имам син на тази възраст. ”Защо, какво се е случило?”, я попитах. „После ще разберете!”, ми отговори тя и тръгна надолу по стълбите. Синът ми Тошко явно е погледнал и ми каза, че имало труп на улицата. Взе да се обува, за да види какво се е случило. В това време аз почнах да звъня на Криси –

исках да му кажа да се позабави - за да не види трупа пред блока!

Той обаче не ми вдигна и звъннах на майка му - тя да го потърси. Малко след това, още ги чувам думите на Тошко: „Тате, това са маратонките и дънките на Кристиян!”… Трупът навън беше завит с чаршаф. Исках да го отвия - не ми разрешиха. Почнах да звъня на джиесема на Криси - сякаш някаква капка надежда имаше в мен - да не чуя звън. И не се чу, но после се разбра, че телефонът е бил на вибрация, а Криси го е притискал с гърдите си - тялото беше паднало по лице.

Наоколо се събираха хора. Съседи, минувачи. Имаше около 30 души, а те се спряха на някаква ромка с жилетка на тия от „Чистота”-та да стане поемно лице. Жената си каза, че е неграмотна, а те взеха да обясняват, че нямало значение. Почнаха претърсването на джобовете на якето на Криси. Откриха се петдесетина лева, които носеше в себе си за един учебник - не го бяхме открили в книжарниците в квартала, трябваше да го потърси другаде…

Кристиян беше кротък и възпитан, но това не означава, че е бил „затворено” дете. Това, че не пушеше и не пиеше, че предпочиташе театъра пред дискотеката, не го прави затворен. Имаше си свои интереси, които споделяше с подбрани приятели. Обичаше да ходи на екскурзии, обичаше цветята, животните. Заради него бяхме насъбрали на село козички, куче, котки. Като спирахме с колата, почваше едно лаене, мяучене и всеобщо оживление - сякаш го чакаха, усещаха любовта му. Едва преди няколко дни отидох там - нямах сили преди това. Кучето изобщо не излая, а котките ме наобиколиха и после тихо се оттеглиха. Сякаш ми поднесоха съчувствието си, като че ли знаеха защо го няма техният Криси!...

Сега все повече ме впечатляват разни детайли. Раницата му е вкъщи. Изследвах всяка вещ вътре. Забелязах, че химикалките във външния джоб са като пресечени от удар - така са се счупили, а една - метална, е изкривена като дъга. Една вечер, като се стъмни, отидох да поставя цветя в една вазичка, която сме сложили в градинката пред блока, близо до мястото, на което пада Криси. Коленичих долу да подреждам цветята и в гръб чух как някой, минавайки ми каза тихо: ”Синът ти е убит!”. Обърнах се, но непознатият се шмугна зад блока, чух, че се затича.

За мен голямата загадка е в това защо Криси тръгва по стълбището нагоре - първо, така натоварен, с раницата на гърба, и второ - той знаеше, че го чакаме за обяд. Може, така си мисля, да е станал неволен свидетел на нещо, заради което са го принудили да върви нагоре, и там да са го ударили по раницата, после да са го хванали под мишниците в гръб и така да го изблъскат напред, че да падне. Това говорят и синините по ръцете му, които не сме забелязали предишните дни. Ако ги имаше, все щяхме да ги видим с майка му, като излизаше от банята. Той се завиваше с хавлия през кръста.

Стана ясно, че не е бил ограбен, както писаха. Намериха се и ключовете и електронната карта за градския транспорт. Аз питам обаче: как така се появиха тези ключове - 5 на брой с 2 ключодържателя - цяла топка ключове илеектронната карта, едва на 81-вия ден?! И то, открити в якето, което прегледаха още веднага, на място?! Вие казвате за оня случай с жената, която преди години падна. Не само че помня този случай, аз в онази нощ се събудих от тупването на тялото й. На втория етаж сме. Беше късно, през нощта е тихо и се чува всеки звук. Едва после разбрахме какво се е случило, но и до ден-днешен не се знае нищо повече...”, споделя пред наш репортер почерненият Румен. А майката Надя допълва: „Ученици от съседното до блока ни 15-о СОУ са видели преди това

не един, а няколко души

на един от междуетажните балкони по високите етажи. Твърди го и едно малко момче, което обаче явно близките му го накараха да си мълчи, като се извиниха, че „може и да е сънувал”. Но от тези разкази в нас все повече се затвърждава версията, че там, горе, е имало и други хора, и че може Криси да е бутнат... Ние не искаме битки със следствието, разчитаме на техния професионализъм, но недоумяваме на какво основание са толкова сигурни и не искат да ни изслушат. Съвсем очевидно държат повече на версията самоубийство, която ние категорично не приемаме. Наехме си адвокат”.

________________________________________

Адвокат Яничка Методиева: Има неразпитани свидетели и факти, които не са за подценяване

Адвокат Яничка Методиева не за пръв път се занимава със заплетени случаи, свързани със смърт или изчезване на деца. Тя е адвокат и на бащата на изчезналия Съвестин - Тодор Деянов, на родителите на аутистчето Веско, чийто труп бе открит във водите на река Искър, на изчезналата като „продадена невяста” 14-годишна ромка Габриела и мн. др.
Потърсихме адвокат Методиева за коментар по случая с Кристиян.

„Опасявам се, че и този случай е на път да стане поредната детска смърт без конкретен отговор. От известното досега по случая с Кристиян, аз се чувствам отговорна да приканя следствените органи да не работят така категорично настроени за лесната версия - „самоубийство”, а да вникнат в детайлите по тази смърт. Кристиян не е имал нито житейска причина, нито конкретен повод от този ден да посегне на живота си. Проучих семейната му среда, училищния му живот, психологическия му статус - той е бил просто едно добро дете!

Има неразпитани свидетели и факти, които не са за подценяване. Много от подозренията на родителите стъпват на логични предположения, които трябва да се разследват. Не ми се иска да погребем заедно с детето и истината за смъртта му, като я затворим в папката „Нещастен случай”. А това многократно се е случвало. Готова съм да приема на личния си телефонен номер – 0887 522079 обаждания на хора, които могат да помогнат за разрешаването на случая, при пълна дискретност”, каза пред наш репортер адв. Методиева.

________________________________________
Бел. ред. Междувременно на редакционната подготовка, бащата на Кристиян - Румен Тодоров, постъпи в болница със съмнение за кардиологично заболяване, вследствие на прекаран „на крак” инфаркт…

Подготви: Еми МАРИЯНСКА