Михаил Толстих е на 37 г., описват го като красив и атлетичен, полковник и герой на Донецката народна република.. През февруари 2017 г. загива в базата на батальона, който ръководи - според официалната версия при терористичен акт, пише Вести бг.

Три години по-късно става ясно, че убийството му е организирано от Службата за сигурност на Украйна и осъществено от неговата приятелка - красива блондинка.

Служителят на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) Олег Сугерей разкри подробностите за убийството на командира Михаил Толстих, известен като Гиви, в интервю с журналиста Юрий Бутусов, широко отразено в руските и украинските медии.

Създаването на Донецката народна република бе обявено на 7 април 2014 г., когато група бунтовници завземат областната администрация в град Донецк и сградата на кметството. Това става по-малко от месец след като Русия анексира Крим.

Сугерей твърди, че операцията по ликвидиране на Толстих се подготвяла около две годиника.. Гиви „обичал жени“ и те са "довели" украинските служби до него.

Във видеото вижте репортаж след убийството на Толстих

Олег Сугерей твърди още, че след убийството на командира на батальона Арсений Павлов (Моторола), Гиви се страхувал да напуска базата. Тогава в средата на Толстих успява да се внедри „известна блондинка“. Именно тя слага експлозиви в офиса на базата. Бомбата се взривява, когато командирът пристига на работа сутринта на 8 февруари 2017 г.

Първоначално бе съобщено, че причината за смъртта на Гиви е обстрел срещу базата, но впоследствие е установено, че причината за смъртта на командира е взривно устройство, поставено в офиса предварително.

По-късно бившият служител на СБУ Василий Прозоров заяви, че организацията на убийството на Михаил Толстих се ръководи от служители на Пета дирекция на СБУ (контраразузнаване) и Силите за специални операции на Въоръжените сили на Украйна.

Версията за участието на приятелката на Гиви в неговото убийство потвърди и човек от обкръжението на Толстих.

 

 

 

"Захарченко лично заведе Гиви във военното поделение, където при него дойде приятелка, която се оказа агент на украинските специални служби", каза писателят Захар Прилепин, коментирайки интервюто на Олег Сугерей.

 Прилепин опроверга Сугерей единтвено за това, че Толстих се страхувал. "Гиви спокойно се движеше на територията на Донецката народна република. Той беше постоянно на преден план", твърди Прилепин.

Бившият съветник на ръководителя на ДНР Александър Казаков също казва, че това твърдение на Сугерей не е вярно. „Гиви се премести да живее в месторазположението на своя батальон, защото му беше по-удобно, а не защото се страхува от нещо. Спомням си как той дойде и каза, че се премества на място заради бойните мисии“, припомня си Казаков и също потвърди, че убийството на Толстих е специална операция на украинските специални служби.

„Ако думите на Сугерей, че Гиви „обича жени“ са намек за „моралния облик“ на командира, Толстих наистина беше млад, красив, чаровен мъж. Половината млади момичета от ДНР бяха абсолютно влюбени в него. Но той не би могъл да бъде обвинен за нещо в личния си живот “, уверява Казаков. "Как си представяте това? Човекът живееше в базата на своя батльон. Всичко ставаше пред стотици хора."

През февруари 2018 г. тогавашният ръководител на ДНР Александър Захарченко заяви, че убийството на Толстих е свързано с убийството през 2016 г. на командира на батальона Арсений Павлов. В същото време той заяви, че всички лица, замесени в тези престъпления, са идентифицирани, а някои са задържани. Самият Захарченко беше убит през август същата година.

Днешният глава на Донецката народна република Денис Пушилин разказва: "Толстих и неговият отряд предизвикаха паника в украинската армия. Той (Гиви) се зае с най-трудните задачи и изглеждаше, че знаеше предварително какво ще направи врагът. За всичко това враговете му изпаднаха в паника. Гиви от все сърце вярваше в Донбас и направи всичко възможно и невъзможно за република да оцелее“.

Михаил Толстих влиза в опълчението на Донецката народна република още при самопровъзгласяването й през 2014 г. Участва в битките за Славянск, после за Иловайск, за летището в Донецк. Носител е на два кръста на Свети Георги, награден е с медал „За отбраната на Славянск“, стига до чин полковник от въоръжените сили на републиката. Няколко пъти е раняван.