Европейската директива срещу дискриминацията в заплащането на труда между мъжете и жените, която трябва да отмени тайната на възнагражденията и да внесе повече прозрачност при формирането на заплатите в България, се отлага.
Новите правила трябваше да бъдат в сила от 7 юни, но работодателите имат забележки по законопроекта, а срокът за общественото обсъждане беше удължен до 18-и юни. Така, тайната на заплатите у нас ще остане поне до края на годината, а експерти предупреждават, че отлагането на изпълнението може да доведе до наказателна процедура срещу страната ни от Европейската комисия.
Новите правила за определяне на възнагражденията в България и в ЕС целят да гарантират равнопоставеност между половете при полагане на равен труд или на труд с равна стойност. Засягат всички работещи, както в частния, така и в държавния сектор.
Компаниите трябва да остойностят труда на работниците и служителите си по обективни критерии за всяка съответна позиция, като се отчита разликата в професионалния опит, квалификацията, обучението. Директивата трябва вече да се изпълнява от страните в Европейския съюз, но у нас все още се работи по критериите.
Заради заплата в плик: Губим 100 000 евро пенсия
Над 100 000 евро от бъдещата си пенсия можем да изгубим, ако сме осигурявани на минимална заплата от 620,20 евро, а реално получаваме по-висок доход „в плик“ – до средното възнаграждение за страната, което е около 1500 евро.
Това показват изчисления от калкулатора на Националната агенция за приходите, достъпен на сайта на институцията. При изчисленията е прието, че човек се пенсионира и получава пенсия в продължение на 22 години.
Освен сериозните загуби от пенсия, работещите на „пари в плик“ губят и от други социални плащания – болнични, обезщетения при безработица и майчинство.
За периода на майчинство от 280 дни една майка може да бъде ощетена с над 9500 евро. При оставане без работа по-ниските осигуровки водят до около 4700 евро по-малко обезщетение. За 10-годишен период разликата при болнични възлиза на около 4800 евро. Така общата загуба от недеклариран реален доход надхвърля 120 000 евро.
От НАП напомнят, че работници и служители, които се осигуряват на по-ниска сума от реално получаваното възнаграждение, могат да подават сигнали – както на телефон, така и чрез формуляр на сайта на приходната агенция или до Главната инспекция по труда.
Най-често тази практика се среща в търговията, строителството, хотелиерството и ресторантьорството. Там често служителите са на 4-часови договори, но реално работят по 8 часа, или са осигурявани на минимална заплата, а получават допълнителни суми „на ръка“.
Според НАП, освен че ощетява работниците, тази практика носи сериозни рискове и за работодателите – включително глоби, наказателни лихви, забрана за участие в обществени поръчки и дори наказателна отговорност, както и сериозни репутационни щети.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
