Все повече говорим за тях, но те не са край нас от днес. Те са тийнейджърските групи с черни качулки, които преди десетилетия водят улични войни, подражават на мутрите, а днес следват моди в социалните мрежи.
От силоваците, които Влади Въргала иронизира, до уличните мелета в Бронкс и престрелките в гимназия Колумбайн от 1999 г. - младежката агресия изглеждаше затихнала.
На 21 април тази година Фейсбук постът на журналиста Милен Димов и съпругата му Мила Димова отново насочи вниманието ни върху тях.
Младежките групи от побойници, които в чужбина са популярни като locals - на български локални или квартални банди.
От началото на тази година са задържани 24 младежи, нападали други. Повечето са между 14 и 18 години. По време на разпитите родителите им казвали, че не знаят какво да правят с тях.
Шок и ужас в София заради 24 групи локали, СДВР с мълниеносна реакция! ВИДЕО
Антон Петров е клиничен психолог и преподавател в Софийския университет. В Института по социални дейности и практики постоянно консултира членове и жертви на „локалните банди“.
„В последните 10 години почти непрекъснато имаме постоянен приток на такива деца“, казва той пред bTV.
Антон Петров припомня, че тези банди не са ново явление, просто не са били наричани „локални“.
„Този феномен се е срещал преди стотина години, просто има някои характеристики, които са различни. Преди този тип насилие оставаше сравнително затворено в една общност, в един квартал, едно училище. Те търсят принадлежност, искат да се впишат някъде“, обяснява Петров.
„Тези деца не знаят как функционира обществото напълно. Те виждат други деца, търсят сигурност. Освен принадлежност търсят и сигурност.
Ние работим и с деца, които са осъдени на пробация. Това са родителите на децата, които са най-трудно да бъдат намерени“, казва клиничният психолог.
„Доста често сме забелязвали, че това са деца, които не са добре приети в семейството си. Качеството на грижата като финансово качество не е водещото. Водещото е приемането и принадлежността“, допълва той.
Локалите в другите страни
Локалните банди не са българско явление. В различните страни има различни методи за справянето с техните прояви.
В Гърция развиват приложение за наблюдение и контрол над съдържанието, което тийнейджърите ползват в интернет. В Сингапур пък имат програма за справяне с младежката улична агресия, дори младежки съд.
Шефът на СДВР със стряскащи разкрития за локалите, бандата на "Калашниците" и...
Българският закон за борба срещу противообществените прояви на малолетни не е редактиран от 60-те години на ХХ век.
„Насилието е феномен, който не можем да очакваме, че ще се разреши само от една институция. Не можем да очакваме, че само училището ще се справи, родителите или от полицията да се справят“, обяснява Антон Петров.
Според най-новите директиви на Европейския съюз различните институции трябва именно заедно да оценят от каква помощ се нуждаят младите извършители на престъпления.
Дотогава локалните банди тепърва ще ни правят впечатление. Дали младежите под черните качулки ще се превърнат във възрастни агресори - зависи от всички нас.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
