Организираната престъпна група на шефа на българската федерация по ММА Любен Джубрилов в качеството й на Бургаския лихварски октопод, ще се окаже бейби мекотело, защото в съда, с всяко следващо заседание прокуратурата става все по-смешна и жалка картинка, пише Бесове.бг.
Странно протекъл процесът срещу Любен Джубрилов вчера в Бургас. Когато в залата бил докаран единственият арестант и член на групата – Стоян Тенекеджиев. Доволен, той прекарал деня си в съда доста забавно, хвърляйки сластни погледи и въздушни целувки на гаджето си – приказно красива брюнетка, седяща близо него.
Съдебните полицаи не правили забележки на Тенекеджиев затова, че зяпа назад обладан от мисълта за несподелената любовна страст, забравяйки, че е подсъдим. В залата били и другите обвинени от Джубриловия октопод – Тодор Атанасов-Черния, братята Александър и Илиян Стоянови, както и Георги Генчев. Всички бяха спокойни и в добра кондиция. За „главата на бургаския Октопод“ – Любен Джубрилов никой не попитал, тъй като на всички е известно, че трайно се е заселил в Тайланд и живее с екзотична тамошна масажистка. Което, естествено, не му пречи да организира в родината зрелищни турнири по боеве без правила, каквито са състезанията по ММА.
Плевенчанинът Пламен Иванов, който бил наемател на ресторант „Уест“ през 2006-2007 г. направо се подиграваше с прокурорката - върнал си кредита без да разваля приятелските си отношения с него. От групата на Джубрилов не познавал никой друг, освен Сашо – брата на Илиян.
Сашо даже често идвал в „Уест“-а с приятелката си. Явното противоречие с дадените в предварителното производство показания втрещиха прокурорката. Оказа се, че м.г. Иванов е бил разпитан по делегация от следовател в Плевен, където надълго и нашироко се е жалвал как бил „изваден“ през нощта от заведение в Китен през август 2007 г. от братята Стоянови, натикан в автомобил и откаран в гориста местност, където бил бит с юмруци по главата, счупили очилата му,
„Приказвах по-рано тия неща за Илиян и Сашо, защото следователите искаха да ме разклатят. Притискаха ме така да говоря. Омръзна ми да ме питате едно и също. Не помня нищо вече“, каза Иванов пред съдебния състав, прибавяйки на всяко изречение ироничното обръщение към прокурорката "с най-голямото ми уважение към вас".
В това време т.нар. организирана група от обвиняеми се подхилквала доволно. По аналогичен начин до обед протекъл и разпитът на още една жертва на лихварската мафия – управителят на хотел „Калисто“ в Созопол – Илиян Николов. През ноември 2008 г. той взел от Георги Генчев 20 хиляди лева при договорена лихва 20%, за една седмица. Смятал, че трябва да върне 24 хиляди лева, а в един момент се оказало, че му искат 40 хиляди.
Той успял на няколко транша да върне 23 хиляди, но закъсал и започнал да бави връщането на останалата част, която не подозирал, че дължи. Почнал тормозът. Най-страшният момент бил през февруари 2009 г., когато го пресрещнал Генчев по пътя между Варна и Бургас. Хотелиерът се връщал от болничен преглед на бременната му съпруга във Варна. Жената си изкарала акъла. Генчев му казал: „Връщай парите, защото ще играят тръбите“.
Самият Генчев обаче също бил уплашен, защото над него имало и други хора, от които той взел сумата, за да услужи. След няколко месеца в хотела му пратили човек, който да го предупреди, че има арести във връзка с този и други подобни заеми, но задържаните щели да бъдат пуснати до 6 месеца и ако в това време проговори пред ченгетата – ще бъде ликвидиран.
Единственият, който остана да търка наровете в затвора е Стоян Тенекеджиев. Свидетелят Илиян Николов се оказа почти толкова неблагонадежден за изхода на делото, колкото и плевенчанинът. Защото записът на заповедта, който той разписал за 20-е хиляди лева пред нотаруис Тумбакова била на името на посредник между него и Генчев - понеже личната карта на същинския кредитодател била много намачкана и нотаруиската не искала да я приеме.
По документ излиза, че Генчев не фигурира никъде и обвинението срещу него се крепи върху думите на хотелиера, че именно той донесъл парите – в пазарска чанта. И тук имаше противоречие – в предварителното производство Николов е казал, че купюрите били в куфарче, а сега настояваше за пазарската чанта.
Заплахите за убийство срещу Николов идвали и от брата Сашо Стоянов, който, по думите на свидетеля, бил разпознат, понеже имал татуировка на лявата гърда. В съдебната зала Николов отказал да повтори същото, като се извини, че забравил вече на кое място е белязан престъпникът. А пред него Николов е бил принуден да предаде нотариалния акт за жилището си, което да бъде прехвърлено на името на съпругата на Георги Генчев. Разпитите в съда продължиха в този абсурден дух.
Любовникът Тенекеджиев бил изведен с белезници от двамата полицаи. Покрай него предано вървеше дългокракото му гадже, което след това му донесе обилен дюнер и пица от близкия ресторант.
