В началото на септември 1997 г. малко момиченце стои пред празничната торта за рождения си ден. "Къде е моят дядо Ани", пита 3-годишното дете и поглежда към почернените си майка, баба и леля. Трите жени плачат, пише "Марица".
Фамилията се е събрала в пригоден за живеене гараж в село Добрич, където на 30 срещу 31 август e застрелян с 3 куршума в челото и слепоочието 52-годишният Андрей Андреев. Той и 32-годишната тогава украинка с паспорт от разпадналия се вече СССР Екатерина Анатолиевна имали интимна връзка. Тя е родена в градчето Ксадовск, област Херсон.
В началото на 90-те години Катя се запознава във влака с първия си съпруг Тодор Танев, който се прибира към България от Коми.
Тя идва при него с двете си деца и двамата се установили в Кортен. Тодор обаче заминал да работи в Германия, а Анатолиевна дошла в Димитровград. Понеже има полувисше образование за библиотечно дело, станала секретар на местно читалище. Освен това започнала работа като сервитьорка в някогашната механа "Маквил" - край централния вход на парк "Пеньо Пенев", и в ресторант в село Добрич.
Така Екатерина се запознала с Андрей. Той бил заможен и малко преди последвалите драматични събития спечелил три търга за добив на дървесина, обявени от Община Димитровград. Междувременно строял голяма къща в селото и докато траел ремонтът, обитавал пригодения за живеене гараж. Между него и с 20 години по-младата украинка често имало разправии.
Катя се дразнела, че
парадирал със заможността си, и ревнувала, че често я пренебрегва.
На 30 август преди 28 г. тя се срещнала с приятел на нейното семейство - Дамян Добчев. По това време той работил като лесничей в Новозагорско. Катя поискала личното му оръжие, обяснила, че пистолетът - 9-милиметров "Макаров", ѝ трябвал, за да сплаши някого и да вземе пари от него.
"Първоначално й отказах. Тя беше много настоятелна, продължаваше да иска пистолет и ме увещаваше, че няма да стреля с него. Извърших голяма грешка и го дадох на Катя с условието, ако вземе пари, да ми помогне с част от тях, за да си ремонтирам повредения ми личен автомобил", разказал впоследствие пред разследващите Добчев.
Така на 30 август привечер украинката отишла при Андреев в къщата му. Там той извадил мезета и алкохол. На масичката оставил златните си пръстени и своя незаконен пистолет от същата марка. Двамата седели на леглото и постепенно тонът в разговора им се изострил. Според обясненията на Анатолиевна, 52-годишният добричанин я засегнал, след като ѝ казал, че има много по-млади жени. "Ти си повехнала" били последните му думи.
След тях украинката станала от леглото, отишла до чантата си, извадила заетото й оръжие и стреляла три пъти от упор в главата на жертвата. Събрала златните бижута от масата, свалила златния ланец от изстиващото тяло на Андрей, прибрала и неговото оръжие. Вече било около 4 ч. след полунощ. Наметнала на главата си одеяло и излязла от къщата.
Въпреки ранния час, на улицата я засекли трима развеселени младежи. Привлечени от странния й вид, те взели да я задяват. Опитали се да махнат покривалото от главата й, а един от тях я шляпнал по задните части. Екатерина извадила отново пистолета "Макаров" и гръмнала два пъти във въздуха. Един от компанията
успял да избие оръжието от ръката
и пистолетът паднал на земята. Изстрелите разбудили и собственика на ресторанта, в който Катя работела. Мъжът грабнал ловната си пушка и изскочил на улицата. Отметнал импровизирания "воал" от лицето на жената, разпознал я и я качил в колата си, понеже мислел, че младежите са я нападнали. Знаел, че сервитьорката му живее в Димитровград, откарал я там.
"Нямах представа какво всъщност се е случило тогава", разказа по-късно работодателят на Анатолиевна. Той я оставил край светофара на булевард "Трети март". Докато правел обратен завой, украинката изчезнала от погледа му.
Чак на сутринта станало ясно, че Андрей е убит, а оперативните работници открили на улицата захвърления пистолет. Междувременно лесничеят Добчев се опитал да пренабие заличените номера на другия "Макаров", за да го представи като своето служебно оръжие, но щом научил какво е станало, направил самопризнания в полицията.
Впоследствие Екатерина се добрала до Кортен. Там оставила 50 000 лева от неденоминираните на мъжа си Тодор. Връчила му и пистолета на Андрей. "Това е оръжието на Дамян, върни му го. Грижи се за децата", казала тя на съпруга си и си тръгнала.
Оттогава до ареста й през лятото на 2011 година Танев не знаел къде е потънала съпругата му. "Миналата година подадох документи за развод и го получих", обяснил пред разследващите мъжът от Кортен, който по това време бил гурбетчия в Италия.
Дълго време
Катя се криела при своята приятелка рускиня Светлана Николаевна.
После се омъжила пак и заживяла с новото си семейство в русенското село Кошов. Тя имала статут на постоянно пребиваваща чужденка заради сключения граждански брак с българин. Разрешението й обаче изтекло. Тя не отишла да го поднови, защото знаела, че я издирват с европейска заповед за арест. 14 г. след убийството криминалистите влезли в дирите й. Взели разрешение за използване на специални разузнавателни средства. В едно от СРС-ата имало и данни, че Анатолиевна изпитва силни угризения дали да се предаде.
На 10 август 2011 г. от полицията в Хасково се свързват за съдействие с колегите си от Русе. Жената е задържана още същата вечер в село Кошов и конвоирана до Хасково.
Никой от русенското село не подозирал, че тя е търсена от полицията. Наричали я Катя Рускинята. "Почти не излизаше от дома си", обясниха след ареста местните. Според тях жената дошла там през 2005 - 2006 г. с приятел, с когото заживели заедно. Купили стара къща в края на селото. Мъжът работел извън Кошов и пътувал често, а тя ходела единствено до местния магазин и не контактувала с никого.
В последвалия съдебен процес
се стигна до литературно четене в пледоариите
пред магистратите.
"След жестокото убийство на съпруга ми животът ни се преобърна. Това е вендета, която съсипа мен, дъщерите и внуците ми. Всеки би могъл да е на нашето място. Последна разбрах за забежката на мъжа ми. Всеки мъж може да прояви слабост към жена. Андрей обаче винаги се грижеше за семейството ни. Бяхме задружни, напът да остареем с децата си. Затова строяхме къщата, за да живеят при нас. Сега децата ни се пръснаха по чужбина. Простила съм му отдавна за връзката му с въпросната госпожа, защото, който обича - прощава.
Стига да можеше да се върне. Андрей беше кавалер към жените и не вярвам да е обидил Екатерина." Така се обърна към съда по време на процеса вдовицата на Андреев - Добринка Маринова. Тя добави, че покойният ѝ мъж може да не е бил светец, но е етичен, и цитира Шекспир: "Слабост, твоето име е жена".
В своя защита Анатолиевна пък се сравни с герой на Чехов, който пътувал с файтон към малко селце, но всъщност не отивал никъде. "Взех оръжието, за да покажа, че не съм беззащитна, нямах намерение да убивам. За съжаление, не мога да върна времето назад.
Осъзнавам, че трябваше да се предам в полицията, когато извърших престъплението. Докато се укривах, срещнах прекрасни хора, които ме накараха да осъзная, че не съм права и че светът не се върти около мен. Отдавна съм друг човек, затова - ето ме, оставям се изцяло на Бога и съда. Съжалявам", бе изповедта й.
На 22 март 2012 г.
47-годишната тогава украинка получи 9 години затвор
при първоначален строг режим на изтърпяване. Процесът в Окръжния съд в Хасково се гледа по съкратеното производство, след като Екатерина декларира, че признава изложените в обвинителния акт факти. Така по закон Темида е принудена да даде присъда под предвидения минимум за това тежко престъпление.
Анатолиевна беше призната за виновна в извършването на умишлено убийство, но оправдана по обвинението, че то е извършено с користна цел. Съпругата на жертвата и двете им дъщери предявиха граждански иск от общо 120 000 лева срещу украинката. Магистратите им присъдиха със 70 000 по-малко.
7 г. след прочитането на тази присъда с решение на парламента съкратеното съдебно производство отпадна като възможност за случаите на умишлено убийство.
