Весела Барбукова разкри: Познаваме се с Арабаджиеви и Баневи, но не сме ги виждали от 5 години!
"Аз съм Весела Барбукова и това е моя истински и действителен социален профил /доказателство, че сме открити хора - аз и семейството ми/. Всичко изложено по-горе съдържа една единствена истина - че сина ни Добромир беше отвлечен. Семейна драма, към която не искаме да се връщаме и трудно преодоляхме в годините", разкрива Барбукова по повод тиражираната информация.
И продължава: "В характеристиката на съпруга ми Димитър Барбуков пише: "син на кулак - народен враг". В тази връзка всички глупости за Комсомол и червени куфарчета са произволни упражнения в риторика. Така и никой в годините не успя да докаже нищо, защото просто няма какво. Нашият фамилен бизнес е публичен, легален и никога не сме престъпвали закона. В този смисъл сме абсолютно чисти и спокойни да отговаряме за каквото и да било".
Барбукова открехва за първи път завесата и за отношенията си с арестуваните семейства Баневи и Арабаджиеви.
"Да, познаваме сем.Баневи и сем.Арабаджиеви. Както и с много други известни семейства и личности. Били сме заедно в компании, но никога не сме имали общ бизнес. От 4 - 5 години не контактуваме, но ако някой трябва да отговаря за действията си - да отговаря. Ние сме напълно готови за отговаряме за действията си, защото са абсолютно легални и чисти. Регулярните проверки на НАП и Прокуратура към нас са категорични за това. Благодаря за интереса към нас! Готови сме да отговаряме за всичките си действия без притеснения, защото наистина няма за какво да се притесняваме!", уточнява г-жа Барбукова.
Публикуваме без редакторска намеса отвореното писмо на г-жа Барбукова:
"Уважаеми колеги,
Обръщам се по този начин към Вас, защото притежавам сайта In LIFE, който често самите вие като Агенция цитирате в публикации. И зная обществената отговорност на медийната власт. Тя генерира новини, но също така и възпитава, а всички ние трябва да бъдем внимателни и отговорни в този смисъл. Не мога да не взема отношение към публикуваното от вашия сайт от свое име и от името на съпруга ми, защото това накърнява моите и на моето семейство конституционни права и съдържа лъжи, обидни за нас квалификации и подвеждаща информация, целяща да урони личностния ни авторитет. Съзнаваме отговорността да сме обществени личности и я „понасяме“ с откритост и честност. В този смисъл е и правото ни на отговор.
Ще ползвам думи от написаното: „Червени куфарчета“ – пълна измислица! Това е едно от нещата, които винаги са ни разсмивали. До 1989 година съпругът ми Димитър Барбуков не само, че не е бил член на Комсомола, но е бил с характеристика: „ син на кулак - нареден враг!“ . Това го е принудило да оцелява трудно в онези години. Никога не е бил член на Комсомола и на негови високи структури. На този фон да се говори, че той е взел червени пари и куфарчета – това е смешно. Все пак за подобно твърдение трябва да има и факти.
Има ситуации, които не отричаме, които свързват бизнеса ни с „червените “ и това е факта, че покойният Петър Петров, бивш Първи секретар на партията в Русе от соц времето, бе директор „Строителство“ в нашата компания в периода 1993-1996 година. Задължително поясняваме, че той постъпи при нас с конкурс! И в името на истината искаме да заявим, че бе уникален професионалист. Безценен кадър и добър човек! Той е покойник и умря в малкия си семеен панелен апартамент в кв. Красно село.
За другите приказки и спрежения от заглавия на вестници – свикнали сме в годините. Но ако имаше законови основания да ни осъдят институциите до сега – не мислите ли, че щяха да го направят вече? Това са 30 години бизнес! Фамилният ни строителен бизнес винаги е бил легален, публичен, пред очите на институциите и Държавата. Нямаме непостроен и незавършен обект. В този смисъл ние се гордеем и сме съвършено спокойни – изградили сме и продали хиляди апартаменти. Нали все пак никой не е виновен , че прави бизнес и работи?
В годините сме имали някои конфликти от частно и бизнес естество, но те са решавани в съда и приключиха в наша полза. Решаваме нормалните си проблеми в дух на комуникативност и отвореност. Ние живеем със съзнанието, че сме хора, които градим, правим честен бизнес и оцеляваме в трудна бизнес среда.
За Баневи – да – ние сме техни кумове. Нашите отношения са били само в личен план. Никога не сме имали бизнес отношения. Познаваме не само тях, а и много други личности от политическия, икономически, светски, културен и т.н. български публичен живот.
Характерното отношение към публичните личности в България, а именно злобни и завистливи коментари и неоснователни нападки, не ни е подминало и многократно са били насочвани срещу нас. Свикнали сме. И знаем, че деградивното, злото и хейта са силно токсични състояния, които не помагат на никой. Обратното – вредят на цялото общество.
Ние сме в България и да, често пътуваме до Виена, за да се грижим за децата си, които живеят и се обучават в Австрия. Тук сме, живеем и работим по законовите правила. Като работеща структура системно подлежим на проверки и приемаме това за абсолютно нормално. Живеем и работим в правова държава, с установен законов ред, съобразяваме се с този ред и нямаме притеснения.
Нямаме и никога не сме имали офшорни компании. Информацията за притежаваните от нас банкови сметки в страната и в чужбина, за движението по тях, е декларирана от нас и достъпна за съответните институции, както в България, така и в Европейския съюз.
Не е приятно да се препечатват случайни изречения и неверни твърдения. Трябва да има и факти. В публикуваната от Вас информация има изнесени твърдения, който съществено се разминат с фактите. Един пример: „след отвличането на сина Весела опрашва с дъщерите си за Виена.“ Двете ми дъщери тогава още не бяха родени даже.
И ние, както всички живеещи и работещи в България, всеки ден преодоляваме препятствия - това са много години в бизнеса. Въпреки всичко започваме деня си с позитивизъм и се стремим да преодоляваме проблемите и да реализираме нашите проекти, а резултатите тях остават и са видими в много райони на столицата.
Саркастичното изречение: „ Направиха театър и той игра 2-3 години!“ приемаме за цинизъм и е обида преди всичко за артистите, участвали в театралната трупа, за създателите на постановките, включени в репертоара на театъра. Защо не се пише, че много народни артисти бяха изхвърлени на улицата и създадената театрална трупа ги приюти, че получиха възможност да продължат да правят това което могат и обичат? Театър „Барбуков“ бе красиво и стойностно нещо в нашата фамилна благотворителна история и ще оставим друг да съди за плоските обструкции в тази връзка!
Защо доброто, което се прави винаги се подминава? Защо не се говори за осъществяваната от нас дарителска дейност в годините, за дарените апартаменти на футболистите през звездната 1994 година и на олимпийската ни шампионка по биатлон, за дарения апартамент на многодетното семейство от Пловдив , за подкрепените от нас семейства в борбата им да излекуват деца си, за подкрепените от нас инициатива за възстановяване на българските църкви и т.н. Разбираме, че това не е интересно, не е жълто, не продава!
Не сме в „оправдателен режим“! Напротив – в „режим“ на гордост от постигнатото! Но не може да замълчим на публичните обвинения! Ние сме силни, вярващи хора и възпитаваме децата си с добри примери! Това е най-важното за нас!
Весела Барбукова"
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
Последвайте ни
0 Коментара: