Съюзът на архитектите в България (САБ) и Центърът за архитектурознание към БАН се обявиха против проектозакона за опазване на културното наследство. От Съюза настояват за изработването на нов законопроект.
С оглед на слабостите, които ние установяваме, най-добре е да се пристъпи към изработването на нов закон, каза арх. Лило Попов, заместник-председател на Съюза на архитектите в България. Основните забележки на специалистите се отнасят както към цялостното структуриране и терминология на закона, така и към текстовете, касаещи недвижимите архитектурни паметници. Двете организации настояват при изработката на нов проектозакон “да се определят механизмите на социализация на архитектурното наследство. Да се определи точното място и статут на НИПК и на звената, занимаващи се с изучаване и опазване на архитектурното наследство”. Архитектите са подали становището си по проектозакона за културното наследство още през март, но в приетите на първо четене в Народното събрание текстове експертните им препоръки не са били отразени.
Според Николай Тулешков, член на Съюза на архитектите, текстът “Чилова” не защитава интересите на българското общество и при работата по него има външна намеса.
Според Кирил Христосков, изпълнителен директор на фондация “Тракия”, една цяла част от закона защитава само интересите на собствениците на недвижими паметници на културата, каквито са скулптурите например. Освен това в закона пише, че в срок от три години всички паметници на културата трябва да бъдат оценени. Те са около 45 хил. на брой. Тези, които не бъдат оценени, ще бъдат свалени. “Дори по закон могат и кметове на общини да свалят паметниците на културата. Този закон не е за опазването им, той е за абсолютното им разрушаване”, недоволстват архитектите. От САБ са недоволни и заради това, че никой не се е обърнал към тях да потърси помощ по време на писането на новия законопроект.
Десислава Вангелова /БЛИЦ
