Скандалите с високите цени по българското Черноморие не са просто спорове около кафе, десерт или фреш, а по-скоро симптом на по-дълбоки проблеми в туризма у нас. Това коментира историкът проф. Петър Стоянович пред bTV, като подчерта, че България разполага с море, градове и природа, но изостава в културата на обслужване, търговия и дългосрочно мислене.
Повод за думите му станаха няколко нашумели случая в социалните мрежи, включително сметка от 27 евро за кафе и торта в Созопол. Според него проблемът не е само в конкретните цени, а в нагласата, че туристът трябва да бъде „спечелен бързо“, максимално обложен и оставен сам да реши дали ще се върне.
„Тъжната диагноза“ за българския търговец
„Казвам го с дълбоко свито сърце – на българите не ни се отдава да сме търговци“, заяви проф. Стоянович. Той сравни практиките у нас с тези в съседни държави, където услугата е по-премерена, по-последователна и насочена към връщане на клиента.
Като пример посочи Северна Гърция, където по негови думи пълно меню с калмари, миди, салата и бира може да струва около 9 евро. На този фон българските „шокиращи сметки“ не са просто изолирани случаи, а отражение на по-обща философия – краткосрочна печалба без мисъл за утрешния ден.
Сред най-силните му образи беше сравнение с желанието „от една брачна нощ да се родят три деца наведнъж“ – метафора за бърза печалба без търпение, доверие и повторяемост на клиента.
Гостоприемство без професионална култура
Стоянович направи ясно разграничение между традиционната българска гостоприемност и професионалната туристическа услуга. Според него българите могат да бъдат щедри и сърдечни в личен план, но това не е достатъчно за успешна индустрия.
„Ние нямаме отношение към обслужването, нямаме вътрешната радост на ханджията да посреща гости“, коментира той. По думите му туризмът изисква ред, обучение и дисциплина, а не случайна любезност или сезонен ентусиазъм.
Той посочи и по-дълбок проблем – че у нас обслужването често се възприема не като професия, а като нещо временно или дори унизително. Така келнерът не се възприема като професионалист, а като човек, който „услужва“, а не упражнява занаят.
Занаят, който се подценява
„Хотелиерството, ресторантьорството и обслужването са занаят. Това се учи“, подчерта историкът. Според него България трудно може да се конкурира с държави като Гърция и Турция, ако предлага непоследователно качество, високи цени и недобро обслужване.
Той допълни, че проблемът не е само икономически, а и културен и образователен – свързан с начина, по който се възприема самата работа в туризма.
С ироничен тон Стоянович отбеляза, че у нас „всеки втори таксиджия е руски граф, а всеки водопроводчик – неразбран инженер“, с което подчерта липсата на уважение към професията и майсторството.
Бургас като пример, Варна като пропуснат шанс
Професорът определи Бургас като „най-доброто място“ за летуване и пример за добре организирана градска среда и управление. По думите му това показва как системният подход може да превърне един град в предпочитана дестинация.
За Варна оценката му беше по-критична – град с огромен потенциал и история, но според него недобре управляван в последните години. Въпреки това той остави оптимистична нотка, че при правилно развитие градът може бързо да възстанови позициите си.
Турция като пример за система
Стоянович даде за пример Турция, където туристическият сезон не е концентриран само в лятото. Там още в началото на годината пристигат различни групи туристи, а сезонът се развива в няколко последователни етапа – пролетен, летен, есенен и зимен.
По думите му това е организирана система, а не импровизация. България, според него, все още няма такава обща концепция и разчита основно на краткия летен пик.
Символът на „скъпия фреш“
„Как да стане това с фреш за 8 евро?“, попита риторично проф. Стоянович, поставяйки конкретен пример за дисбаланс между цена и очакване.
Този символ според него обобщава цялата проблематика – усещането, че туристът не е гост, а еднократен източник на печалба. А именно това кара много хора да избират други дестинации, където срещу парите си получават предвидимост и уважение.
Шансът, който остава
Въпреки критиките си, проф. Стоянович не отрича потенциала на българския туризъм. Според него проблемът не е в липсата на природни дадености, а в липсата на зряла култура на услугата.
Това включва обучение, дългосрочна стратегия, постоянство и разбиране, че туристът не е еднократен клиент, а възможност за връщане.
В крайна сметка според него именно тази разлика – между бързата печалба и дългосрочното доверие – ще определи дали българското Черноморие ще остане арена на скандали или ще се превърне в предпочитана туристическа дестинация.
