"Аз, Елемаг" на Теодор Манолов вече е на пазара и се радва на нескрит интерес от страна на читателите. Романът енциклопедия е първият, написан по комикс - по мотиви от може би най-популярния исторически стрип у нас - "Елемаг", излизал през 80-те години на миналия век в култовото, от днешна гледна точка, и първо в България, списание за разкази в картини "Дъга".
Любопитна подробност несъмнено е, че автор на този комикс е бащата на Теодор Манолов - Любомир Манолов, в чиято чест той създава новата поредица.
"Създадох новата поредица, понеже добри хора ревностно се постараха да си припишат славата на баща ми на пионер в българския комикс и да направят така, че името му да се забрави. И успяха! Но моята нова версия, която има общо със стария комикс, но изобщо не го повтаря като сюжет, е и първият, не само у нас, "роман-енциклопедия", споделя авторът.
Но какво точно означава роман енциклопедия?
"Приключенски роман, в чиято измислена фабула е вплетена буквално огромна по обем научна информация - дати, факти, събития, реалии, личности от епохата, сведения от сферите на бита и културата на средновековни народи като т. нар. прабългари, ромеи, авари, хазари, араби, славяни и всякакви други, с които нашите предци са имали взаимодействия тогава. Наблегнато е и на историята на изкуството на същите народи", разяснява Манолов. И продължава да въвежда в интересното си четиво:
"Този нов вариант на творбата анализира всички възможни исторически извори за времената на българския владетел Тервел и предшествениците му Органа, Кубрат, Кубер и Аспарух, прилага географски карти, родословия на различни владетелски дворове, таблици с термини и понятия, мерни единици, монетни номинали, видове оръжия, облекла, хералдика, архитектурни съоръжения, спортове и игри, празници и летоброене и прочее.
Както и 70-страници лексикон с обяснителни бележки, който става все по-голям и може би скоро ще излезе като отделен справочник. Това е роман-учебник по история. Но учебник в развлекателна и разнообразна, близка до съвременните атрактивни комерсиални жанрове форма!
Но в него има и закачка - нещо като игра с читателя. Неподготвеният по темата невинаги ще съумее да отсее фактологията от измислицата. Идеята е с четенето на поредицата той постепенно да се образова дотам, че да е в състояние, освен да нанучи много, лесно да разбира кое е доказан научен факт, кое е хипотеза или интерпретация на спорен исторически въпрос и кое е просто плод на авторовото въображение."
Първите два тома от поредицата са написани с финансовата подкрепа на Министерство на културата. "Аз, Елемаг" обаче, не е роман за деца, а по-скоро за големи ученици, студенти и възрастни.
Теодор Манолов е роден в София на 6 август 1970 г. Завършва Националната художествена гимназия през 1989 г. и Националната художествена академия през 1996 г., специалност "Графика". Работи активно като преподавател по изкуства и технологии, но и като "изложбен" артист, най-вече в сферите на кавалетната графика, илюстрацията, комикса и книжното оформление. Пише сценарии, поезия, музика, статии в печатните и онлайн медии, както и експериментална художествена проза.
Рецензенти и консултанти на романа му са известни наши историци и писатели: проф. Пламен Павлов, доц. Петър Балабанов, д-р Александър Хофарт, Калин Терзийски и др.
Илюстратори са двама от водещите комикс-артисти у нас - самият автор Теодор Манолов и Ивайло Иванчев.
"Романът е полифоничен, максимално отговарящ на духа на епохата художествен текст, който същевременно е увлекателно написан и със сигурност „покрива“ изискванията на все по-информирания и взискателен читател от XXI в. Притежава литературни достойнства, които го правят достатъчно „конвертируем“ и за европейската публика. Мащабна и въздействаща литературна творба.“, казва проф. Пламен Павлов.
"Този роман предизвиква. Забавлявайки се искрено (но без да се подиграва!) с установените жанрови стандарти, които отдавна би трябвало да са музейни експонати. Защото „Аз, Елемаг“ така ловко (в добрия смисъл) жонглира със стилове, така умело се провира между „високо“ и „ниско“, че на човек – особено ако е влюбчив и всеотдаен читател – му се завива свят!“, споделя мнение и Калин Терзийски.
Премиерното представяне на второто допълнено издание на книгата на Теодор Манолов "Аз, Елемаг" ще се състои на 15 май (четвъртък) от 19:00 ч. в Лампион, Дом на културата Средец на ул "Кракра" 2А.
Книга I - Воинът на Тервел-канасюбиги
Откъс 6
22
Ето ни нас с Атман на почти равната скална площадка, само на дузина стъпки от черната паст на пещерата!... Ей ни, на, втрещени от изненада! Пък там, макар и сравнително безшумно, се произвеждаше същинска касапница! Имаше някакви люде... троица... странници... май чуждоземци, обзети от превелико смущение!... Защо? Защото отпреде им се звереше, явно събуден от доволния си сън, люто разярен мечок! А бе сигурно, че е разярен, понеже стоеше изправен също човек и само се чудеше кому от тримата да отхапе главата!
Вятърът от другата страна на скалния ръб, отдето пристигахме с коня, бе заглушавал ръмженето му нацяло, ала сега то прорязваше нощта бавно и болезнено – като тъп трион! Нападнатите хорица, прочее, бяха напълнили гащите до пръсване, но за мое щастие, луната не знаеше страх. Дръзко надничаше измежду гъстите валма нечистотия горе, а имаше и стъкнат в „преддверието“ на пещерата огън, та всичко се видеше почти задоволително:
Мечката бе съборила единия, най-възрастния, плешив по темето, пък отстрани обелял, с развети редки коси, че даже го бе и въргаляла! Той седеше на земята, оцапан в кърви, пулеше се в звяра и стискаше с десница разкъсаното си срещуположно рамо. Почти голото му, гладко лице на евнух, само с рядка козя брадица, се кривеше от болка. Парамирият му лежеше ненужен на камънака до него. Там бе и ушанката му – островърха, но плитка, досущ хазарските капи... (Впрочем, подобни, със завити нагоре малки периферии, носеха и тримата... Както и дебели, дълги алански кожуси...)
Вторият пътник, на средна възраст, леко охранен, с къса брада, пък с огромни мустаци и цели катеричи опашки наместо вежди, тъкмо вадеше сабята си из ножницата, докато крещеше: „Спасителю Христе!... Ама и изрод!“
А третият, най-младият, най-близкостоящият до чудовището, комай и той ранен, отстъпваше заднишком, опитвайки се да нацели с длан един къс дротик, подпрян о скалата!... Не смееше да се обърне и да изтърве из поглед грамадното животно, извисило се върху му, та опипваше за оръжието като незрящ!... И той бе брадат, с мъжествена, донейде сурова, но инак благообразна физиономия. Пазеше достойно мълчание, макар да се бе спекъл на сухар, докато старецът му подвикваше от земята: „Внимавай, Теофиле! Недей му налита! Ще се разлюти още повече!!!“ (Говореха на ромейски, между другото... Що за редки птици, всъщност? Облечени като северняци, а плещят като южняци!)
Конете им току-що се бяха разбягали! Единият точно скачаше в провала долу, другият цвилеше, вдигнат на задни нозе, а третият се сурна в пещерата и попиля багажа и оръжието им, струпани тамо! Атман, естествено, се слиса на свой ред! Понечи да се врътне и духне, ала го удържах за юздата и мигом я увих около един остър скален израстък! „Ха, бягай сега, пъзльо!...“ Сетне се закумих...
Ах, ах и ах!!!... Мразя писането!!! Безсилно, тромаво, мудно!... Ето – всичко това обхванах с възприятия за хилядна част от мига, а ми отне половин вечност да го разкажа, и то сбито! Устремът се препъна, тръпката отиде на майната си... И все пак, става дума само за едни голи наблюдения! А как, Господарят на бесовете го взел, за тия няколко тупвания на сърцето, колкото бяха минали, откак съзрях мечока и жертвите му, да предам и мислите си, хвърчащи като светлината, и поривите, проблясващи, па гаснещи също неми светкавици, и колебанията какви да ги свърша, без всичко да се превърне в протяжно, неизразително дърдорене!?!... Пък моя милост действително бе сащисан и трескаво се питаше що следва да се предприеме!... Да се опитам да отърва скиталците, или... Да изчезна!
Да изчезна?... Чувате ли се?...
Аз, Елемаг?!?... Наред ли сте, хора?... Туй не е българският начин!
Та Повелителя на ловците, Конника-копиеносец ми правеше втори подарък за днеска! Може би харно се бях потрудил, че да заслужа подобна щедрост! Одеве ми поднесе на синия съвършения вепър, сега пък ми предоставяше Царя на мечките за постелка пред огнището у дома! И аз да си обера крушите? Как би се случило според вас?...
Затуй възхвалих Бога на моя отец, ама на бърза ръка, па посегнах към колчана!...
23
Звярът, прочее, беше един път!... Не трофей!... Събитие!... Тъмно, благородно сиво-кафяв, доколкото можех да преценя на мижавия светлик откъм Луната и огъня, дългокосмест, рунтавогрив по тила и с леко сплескана, зла морда... Лапите му доближаваха широчината на хлебарски лопати, а от ноктите и кучешките му зъби можеше да се приспособят жетварски сърпове! Изправен целият, надвишаваше човешки бой с баре две глави!!!...
Докато жребците на странниците вършееха наоколо в неистово безумие, заредих лъка, при това за никакво време! Подготвих се да бодна чудовището с една от по-тежките стрели, такава, дето би разпарчетосала, да речем, заек на късчета за задушено! Мечокът тъкмо замахваше към оня, що нарекоха Теофил. Дорде изопна тетивата обаче, клетникът вече хвърчеше по въздуха, за да се строполи връз подпряното копие, строшавайки го през средата! Пак в същия момент мустакатият с чорлавите вежди се юрна да брани другаря си с парамирия, та се натресе между мене и мишената ми и по тоя начин ме възпрепятства да стрелям!
– Богородице, Всесвета владичице! Нее... Пръждосвайте се оттам, ахмаци! – писна дъртият „ложепазител“ към спътниците си, па се помъчи да се изправи.
Тогаз ме съзря и се ококори още по-обло! Протегна ръка към моя милост, заговори нещо, обаче невъздържаното цвилене на Атман и събратята му не дозволи да чуя и бъкел!
24
- Помогни, добри човече!!! Господ да те поживи!... – долових бръщолевенето му по някое време, докато крачех ядосан към полесражението, захвърляйки безполезния лък. Мустакатия тъй и не разкара гърбината си от взора ми, пък изобщо нямаше време да диря друга позиция за стрелба! Трябваше да си дам повечко зор, щото мечката изби с лапа парамирия из ръцете му и се затири напреж да го сръфа!...
Добре, де – ще прихнете, – а с какво ще окажеш съдействие на тия страдалци, наивнико, като си потеглил на лов за едър дивеч без копие? Без боен топор или поне обикновена къса секирка? Я се виж – остана ти само скрамасаксът! Много сгодно пособие за убиване на мечки, впрочем... Като да ломиш камъни с муохобойка!
И изобщо няма да сте прави... Виждали ли сте вие готски скрамасакс? Имате работа с масивно и доста тежко нещо, измислено предимно за пробождане и като така – твърде подходящо за напад срещу масивен противник! Идеята му е да влиза през ризница, месо, а ако трябва, и през кокал! Та недейте ми ги разправя...
Инак, не знам защо ви обяснявам всичко това, при положение че изобщо не се замислих над него... Никогаш не го правех!... Такъв си бях – млад и безразсъден... Живеех за деня, действах за мига... Обикновено решавах да свърша дадена работа, малко след като я вече вършех!... Да се чудиш по какви съображения Премъдрия постоянно вземаше мойта страна и ме извличаше триумфално от всяка каша, в която имах неблагоразумието да се накисна!...
И тъй, картинката е следната: конете, без Атман, се изчезнали яко дим, дядката се вдига на треперещи крака, дорде го подминавам, гледа ме разочарован и сигур се вайка: „Напразни надежди!... Идиотът не е въоръжен!“, тъй нареченият Теофил стиска разполовения си дротик с крива физиономия, а оня с веждите отскача назад, право в лицето ми, пропущайки за едната бройка зъбите на звяра...
