„Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров. Колкото и думи да кажа, все ще са малко. Може би затова избрах да не пиша ревю за тази книга, а просто да ви оставя няколко цитата.
Има книги, които не се четат – те се преживяват
„Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров е именно такава – разтваряш кориците и в миг чуваш ехото на снайперистки изстрел, стъпките на дете сред развалини, плача на жена, която не плаче за себе си. В сърцето на обсадено Сараево, на границата между човешкото и нечовешкото, пламва една любов – неподвластна на омраза, време и религии.
Това е роман за войната, но още повече – за надеждата. За хората, които остават хора. За онзи миг тишина между две бомби, в който едно сърце се престрашава да заобича.
Избрах тези цитати, защото вярвам, че думите на Бърдаров са длето в сърцето – оформят болката, извайват смисъла и ни връщат човечността. Няма как да излезеш същия от тази книга. И не трябва.
“ Книгите бяха другият свят, истинският свят, не е измислен като този, в който ѝ се налагаше да живее. Светът, в който имаше морал, чест, доблест, рицари, истинска любов истинска смърт. А тук всичко бе фалшиво, измислено, купено и продадено. Не и любовта им обаче. Тяхната любов нямаше да я купят.“
***
“ Нямаха пари – имаха мечти. Тогава дори не подозираха, че това ще е най-хубавото им време.“
Вижте още въздействащи цитати от книгата "Аз още броя дните" на Георги Бърдаров на BetweenWorLds.bg
