С тазгодишната церемония за наградите на Съюза на артистите в България (САБ) – „Икар”, обичаният творчески съюз навлезе в последното десетилетие от своя първи век. И дай Боже, той да „хиляди”, както казва народът!
Символ на „Икар 2012” стана обаче предсказанието на маите за …края на света през „фаталната” 2012 г. Поне такава бе концепцията на режисьора по традиция през последните години Стоян Радев за празника на гилдията, който също по традиция се отбелязва на 27 март – Световния ден на театъра.
Слава Богу, че от фатализма на маите се постара да ни отърве още в приветственото си слово не кой да е, ами самият президент Росен Плевнелиев. Може би именно заради неговото участие в тържеството на входа на Народния театър бяха монтирани детекторни рамки като на аерогара София.
„Предсказанието на маите няма да се сбъдне - успокои ни той. - Не идва краят на света, а напротив догодина ще има още по-силна конкуренция за тези статуетки”, на свой ред предрече българският президент и оцени високо труда на актьорите като важен и значим за обществото.
Макар че трябваше да се раздават „награди като за последно”, сценарий за някакъв театър в самата церемония не беше предвиден. Разчиташе се този път на благодарностите и импровизациите на лауреатите. Водещият на „Икар 2012”(също вече по традиция), актьорът от Народния театър Теодор Елмазов наистина правеше опити да раздвижи тържеството и понякога успяваше, вплитайки умело и заглавия от номинираните спектакли в своите интермедии.
В залата на храма на Мелпомена не липсваха все пак (макар и по-малко от други години) интересни и емоционални моменти. Връчвайки наградата за цирково изкуство, основателят на цирк „Балкански” акад. Александър Балкански, припомни, че цирковото изкуство в България се е родило преди 115 години на улицата.
„Тези 115 години – допълни той с тъжна ирония- бяха обаче малко , за да получи то своето признание и бе изхвърлено отново …на улицата. Подкрепа получихме единствено от Съюза на артистите и неговия председател Христо Мутафчиев. В календара на маите пише, че ще останат и живи хора. Това са именно …цирковите артисти , защото те са акробати, жонгльори, въжеиграчи…Ето вижте този човек – продължи Сашо Балкански, посочвайки лауреата на „Икар 2012” за цирково изкуство Ромил Драгомиров – на 63 години той продължава да играе под купола, защото трябва да дочака 65, за да получи своята пенсия”.
Кандидат-пенсионерът бе обаче удивително свеж, огледа „хубавите дами” на първите редове пред сцената и бодро възкликна: „Радвайте се! Животът е пред вас, а ние сме …след вас!”
Усмивки и оживление в препълнения салон на Народния театър породиха и веселите спомени и случки, които разказаха Христо Мутафчиев и режисьорът Борислав Чакринов за своя приятел Велко Кънев.
На големия и обичан актьор, за когото „театърът бе целият му живот” по думите на неговата вдовица Дора, бе присъдена посмъртно специална награда „Икар” за чест и достойнство. Борислав Чакринов разказа как, разигравайки страхотен етюд пред руска граничарка, Велко не само предизвикал усмивка на каменното й лице, но тя се и смилила над него и го пуснала да мине без важен документ, който той предишната вечер загубил.
„Ако някога в света издадат книга – добави Чакринов - , в която се дават образци, как трябва да се изиграе тъжен човек, то бих описал несравнимата физиономия и фигура, с които Велко обясни на рускинята, колко е тъжен, че няма този документ…”
От ръцете на кмета на Каварна и голям приятел на културата Цонко Цонев, награда за своя наскоро починал съпруг Георги Черкелов, дълбоко развълнувана, получи и неговата съпруга. Тя цитира посвещение, с което един писател й изпратил своя книга: „Скръбта се лекува със сълзи, а сърцето – с приятелство”. Г-жа Черкелова благодари за приятелството, с което толкова много хора лекуват сега нейното сърце. Награда посмъртно получи и друго голямо име в родния театър и кино – Георги (Гочо) Русев.
Недобро впечатление ми направи обаче фактът, че четирима други „жреци на Мелпомена”, също преминали неотдавна в другия, по-добър свят: Коста Цонев, Иван Андонов, Сава Хашъмов, Ангел (Ачо) Георгиев бяха само споменати в едно изречение.
Преценка на организаторите е, разбира се, на кого да присъдят посмъртно награди. Четиримата са дали обаче много на българската драма и кино, а Иван Андонов бе и ярък режисьор и културтрегер. Затова заслужаваха поне да бъдат почетени с кратък видеоматериал, както правят на „Оскар”-ите и дори на нашите награди „Аскеер”, или поне с минута мълчание. Артистичната гилдия трябва да уважава и сама себе си!
Смях, но и сериозен размисъл за състоянието на една друга гилдия – журналистическата, породиха благодарствените думи на лауреата на „Икар 2012” за главна мъжка роля Стоян Радев. Отличеният за Ричард ІІІ в едноименната трагедия от Шекспир, поставена на сцената във Варна от проф. Пламен Марков, сподели, как във вторник (27 т.м.) още по обяд му телефонирала журналистка с настойчива молба да коментира тази награда, която журито било присъдило на …Малин Кръстев. Учуден, че отново е изтекла информация от …кухнята, Стоян Радев замълчал. Последвал друг зашеметяващ въпрос на журналистката :” Как си обяснявате факта, че във всички ТВ-сериали Вас много бързо Ви убиват, а Малин Кръстев продължава да живее ?” Горката ни културна журналистика и култура на журналистиката ?!
С бурни овации публиката посрещна обявяването на носителите на „Икар” за главна женска роля и поддържаща мъжка роля (при това и двете при много силна конкуренция) Мая Новоселска за моноспектакъла „Едно малко радио” и Леонид Йовчев за Мервин в „Ръкомахане в Спокан” от Мартин Макдона. Вместо отсъстващия Леонид, статуетката гордо вдигна в ръка миналогодишният победител в същата категория Иван Бърнев, който дори изрази готовност да получи наградите и за други лауерати, стига да пожелаят. По детински искрено се зарадва на „Икар”-а си за дебют едва второкурсничката в НАТФИЗ Рая Пеева за ролята на Алис в „Отблизо” от англичанина Патрик Марбър в Камерен театър „Възраждане”.
Обикновено кулминация на всяка церемония „Икар” е връчването на наградата за изключителен творчески принос към българския театър, с която тази година бе удостоен видният наш режисьор проф. Красимир Спасов. Израсъл в семейство на актьори и зад кулисите, той благодари на своите учители в режисурата, големите Леон Даниел, Вили Цанков, Сашо Стоянов, на Театър Българска армия и неговите актьори и изрази обичта си към всички свои ученици – актьори и режисьори, поели по четирите посоки на света.
Заслужава особено внимание решението на комисията, определяща наградите, да присъди „Икар 2012” за драматургичен текст и за режисура на представители на т.нар. независим театър: на Здрава Каменова и Гергана Димитрова и отново на Гергана Димитрова (като режисьор) за пиесата „Праехидно”, поставена от Организация за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни” и АРТРА.
И накрая, но не маловажно. За всички участници и гости на официалната церемония по наградите „Икар 2012” бе предписан „уважителен начин” на обличане. Защо обаче не спазиха този „дрес-коуд” актьори и други творци, които дори по няколко пъти се изкачиха на сцената в храма на Мелпомена, като: Иван Бърнев, Даниела Олег Ляхова (с приз за сценография), Гергана Димитрова, та дори Стоян Радев и проф. Красимир Спасов – размъкнати блузки, измачкани сетрета, жилетки и пуловерчета, карирани ризи ? Да, актьорите, творците искат да бъдат „по-особени”, „над нещата”, да изглеждат екстравагантни, да се правят на „непукисти”. Но това е най-големият ТЕХЕН празник! Нали трябва те най-напред да уважават себе си, своите колеги, своя празник, за да ги уважават и другите ? Как иначе те ще могат не просто да забавляват българите, но и да ги възпитават ? Да възпитават младите хора, както изтъкна в приветствените си думи и президентът Росен Плевнелиев.
Найден МАРИНОВ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
