Коя беше Виолета Донева - неизвестни факти за трагично загиналата голяма актриса

За трагичната смърт на обичаната от всички актриса се разбра в ранните зори на 27 октомври

Рано тази сутрин цяла България бе разтърсена от новината, че голямата и обичана от всички актриса Виолета Донева е намерена мъртва в дома й в софийския квартал "Изток". Малко по-късно се появи още по-смразяваща кръвта информация, а именно че тя е била убита.

По първоначални данни убийството е извършено от близка роднина на обичаната актриса.

Сега пък се появиха неизвестни факти за трагично загиналата голяма актриса.

Преди 10 ноември, а и доста време след това Донева отбягваше изявите в пресата заради злостните клюки по неин адрес. Нейни недоброжелателки от гилдията тиражираха грозната клюка, че след гастрол във Виена задигнала позлатените кранове и тоалетните принадлежности от хотела, в който били отседнали.

Освен това не пропускала да се похвали, че шефът на отдел “Идеология и култура” в ЦК на БКП Венелин Коцев я обграждал с внимание и че си шиела специални “амазонски костюми”, за да участва в ловната дружинка на Тато.

Нечистоплътните слухове засегнали дълбоко чувствителната жрица на Мелпомена и тя се затворила в себе си. Едва през 2008 година актрисата наруши обета на мълчание и се изповяда пред медиите. Пропусна само едно – че е била омъжена за най-овластения човек в съсловието преди “нежната революция” – мастития режисьор Людмил Стайков, който става нейната ракета-носител към върховете на кариерата, тъй като Виолета е от семейство на “врагове на народната власт”.

Баща й – царският офицер капитан Павел Джингаров, е осъден от Народния съд и разстрелян през 1945 г. Майка й Цвета Джингарова е затворена в страшните подземия на дирекцията на милицията на Лъвов мост в София.

Близо 2 години близките й нямат представа дали изобщо е жива.

Бъдещата култова актриса е отгледана от баба си в мазе до “Руски паметник”, тъй като апартаментът им на пъпа на столицата е присвоен от някакъв червен генерал - нещо, за което БЛИЦ писа още преди години. Човекът, който ги приютил, бил един от най-известните юристи преди “победата на народната власт”, но се принудил да стане обущар, тъй като го лишили от правото да упражнява професията си.

Един от най-ранните спомени на малката Виолета е как “чичо Борис” им носи храна в стара кутия от обувки. Когато майка й най-после е освободена, момиченцето побягва с писък на ужас от непознатата “дрипава, грозна, почти лилава и чудовищна жена”, която се хвърля да я прегръща. А само няколко години преди това учителката Цвета Джингарова е била една от най-изисканите дами, заради красотата й са я наричали “Жар птица”.

Останала на улицата, майката на бъдещата актриса кандидатства и е приета в тогавашното Държавно висше театрално училище. След като го завършва, с щерка й митарстват от театър на театър в цялата страна. Свират се в мизерни стаички, по някой път се хранят само с липов чай, сирене и хляб.

Въпреки лишенията родителката й успява да й даде отлично образование. Но “черното петно” в биографията им остава, дори когато вдовицата на царския офицер се омъжва повторно за своя колега Кирил Донев, който осиновява Виолета и я отглежда като свое дете.

Въпреки че завършва гимназията в Кюстендил със златен медал, 2 години не й дават бележка, за да кандидатства във ВИТИЗ. После пък я изключват от комсомола.

Голямото “развиделяване” настъпва едва когато младата актриса сключва брак с актьора от Бургаския театър Людмил Стайков, когото покойният кинокритик Иван Стоянович наричаше “Лисичката”. Докато е в морския град, той има бурен роман с колежката си Паша Берова.

След това решава да се посвети на режисурата и се мести в София. Филмът му “Обич”, в който участват половинката му Виолета Донева и идолът на българските жени Стефан Данаилов, печели куп награди “по света и у нас”. Оттогава актрисата години наред изпълнява главните роли в лентите на своя съпруг, който е назначен за шеф на Кинематографията, а в средата на 80-те години изпълни най-важната партийна поръчка – режисира националистичната епопея “Време разделно” по едноименния роман на Антон Дончев, който издъхна миналата седмица.

По това време обаче двамата са вече разделени и примата на армейския театър се задомява за детската си любов – баскетболиста Атанас Грънчаров. От първия си брак актрисата има син, който от дете е с тежки здравословни проблеми. Заради него на няколко пъти ходи при Ванга.

“Той беше заразен още в родилното отделение, 
а на всичкото отгоре беше и беше много злояд. За него отидох да я питам. Тя много подробно разказа за убития ми баща – красив офицер на бял кон, преминаващ по моста. И едва накрая каза само: “Детето ке оздравее!”, довери в едно интервю настоящата шефка на театър “Възраждане”.

През 2008 г. в Петрич кръстиха улица на убития й баща, но самата тя се дистанцира от политиката, след като няколко години бе шеф на СДС в столичния район “Изгрев”.

Коя бе Виолета Донева?
- Тя завършва журналистика, а през 1966-а - актьорско майсторство във ВИТИЗ. От следващата година е член на трупата на Театъра на народната армия. Дебютира в киното през 1961–ва във филма “Стръмната пътека” на Янко Янков. Първата й по-голяма роля е в “Двама под небето” на Борислав Шаралиев. През 1963 г. се снима във филма на Кирил Илинчев по романа на Георги Марков “Анкета”, а през 1970-а за втори път работи с Шаралиев в “Сбогом, приятели”.

През 1972 г. получава наградата на СИДАЛК за ролята на младата лекарка Мария във филма на Людмил Стайков “Обич”. Играе в два филма на Иля Велчев – “Дубльорът” и “Завръщане от Рим”, който е инкриминиран от властта и става причина бащата на режисьора Борис Велчев да бъде изведен от състава на ЦК и завинаги да се лиши от положението си на втори човек в партията и държавата. Участва в първата постановка на телевизионния театър на 15 октомври 1960 г. – “Последната нощ” с режисьор Неделчо Чернев, заедно с именитите си колеги от Сатирата Лео Конфорти, Георги Калоянчев и Никола Анастасов, и колоритния актьор Димитър Бочев – Бочката.

За ролята на Люба във филма “Допълнение към Закона за защита на държавата” /1976 г./ на режисьора Людмил Стайков е отличена с наградата “Свобода” на МКф в Сопот заедно с френската кинозвезда Ив Монтан. От десетина години е в трупата на общински театър “Възраждане”, където няколко сезона с неизменен успех представя моноспектакъла си за Багряна.

- Клюката тръби, че булка №1 на Людмил Стайков също не е останала равнодушна пред “опасния чар” на колегата си Стефан Данаилов. В “Обич” тя изигра влюбена в настоящия културен министър медицинска сестра, но според нея всичко било само “мента на лента” и със Стефан си останали “добри приятели”. За 65-ия му рожден ден тя изпрати на Ламбо прочувствена телеграма, в която писа, че “под подплънките на широките му дрехи продължава да живее динамично един прелестен хлапак”.

- Самата актриса обича да вади на показ приятелствата си с известни имена от световното кино и сцена. Твърди, че е била близка с Ив Монтан и съпругата му Симон Синьоре. В Париж пък се запознала с Марина Влади, а покрай нея и с Владимир Висоцки.