Наскоро голямата актриса Виолета Донева чества юбилей – 65 години от идването си на бял свят. Тя посрещнала празника в много тесен кръг – втория си мъж, баскетболиста Атанас Грънчаров, сестра си Лиляна и нейния съпруг, оперния певец Владимир Желязов, и неколцина стари дружки.
Наскоро дългогодишната прима на Театъра на армията бе избрана за и.д. директор на общински театър “Възраждане”, след като неговият шеф Роберт Янакиев бе принуден да сдаде поста поради липса на ценз.

Преди 10 ноември, а и доста време след това Донева отбягваше изявите в пресата заради злостните клюки по неин адрес. Нейни недоброжелателки от гилдията тиражираха грозната клюка, че след гастрол във Виена задигнала позлатените кранове и тоалетните принадлежности от хотела, в който били отседнали. Освен това не пропускала да се похвали, че шефът на отдел “Идеология и култура” в ЦК на БКП Венелин Коцев я обграждал с внимание и че си шиела специални “амазонски костюми”, за да участва в ловната дружинка на Тато. Нечистоплътните слухове засегнали дълбоко чувствителната жрица на Мелпомена и тя се затворила в себе си. Едва наскоро актрисата наруши обета на мълчание и се изповяда пред медиите. Пропусна само едно – че е била омъжена за най-овластения човек в съсловието преди “нежната революция” – мастития режисьор Людмил Стайков, който става нейната ракета-носител към върховете на кариерата, тъй като Виолета е от семейство на “врагове на народната власт”.
Баща й – царският офицер капитан Павел Джингаров, е осъден от Народния съд и разстрелян през 1945 г. Майка й Цвета Джингарова е затворена в страшните подземия на дирекцията на милицията на Лъвов мост в София.

Близо 2 години близките й нямат представа дали изобщо е жива.

Бъдещата култова актриса е отгледана от баба си в мазе до “Руски паметник”, тъй като апартаментът им на пъпа на столицата е присвоен от някакъв червен генерал. Човекът, който ги приютил, бил един от най-известните юристи преди “победата на народната власт”, но се принудил да стане обущар, тъй като го лишили от правото да упражнява професията си. Един от най-ранните спомени на малката Виолета е как “чичо Борис” им носи храна в стара кутия от обувки. Когато майка й най-после е освободена, момиченцето побягва с писък на ужас от непознатата “дрипава, грозна, почти лилава и чудовищна жена”, която се хвърля да я прегръща. А само няколко години преди това учителката Цвета Джингарова е била една от най-изисканите дами, заради красотата й са я наричали “Жар птица”. Останала на улицата, майката на бъдещата актриса кандидатства и е приета в тогавашното Държавно висше театрално училище. След като го завършва, с щерка й митарстват от театър на театър в цялата страна. Свират се в мизерни стаички, по някой път се хранят само с липов чай, сирене и хляб. Въпреки лишенията родителката й успява да й даде отлично образование. Но “черното петно” в биографията им остава, дори когато вдовицата на царския офицер се омъжва повторно за своя колега Кирил Донев, който осиновява Виолета и я отглежда като свое дете. Въпреки че завършва гимназията в Кюстендил със златен медал, 2 години не й дават бележка, за да кандидатства във ВИТИЗ. После пък я изключват от комсомола. Голямото “развиделяване” настъпва едва когато младата актриса сключва брак с актьора от Бургаския театър Людмил Стайков, когото покойният кинокритик Иван Стоянович наричаше “Лисичката”. Докато е в морския град, той има бурен роман с колежката си Паша Берова. След това решава да се посвети на режисурата и се мести в София. Филмът му “Обич”, в който участват половинката му Виолета Донева и идолът на българските жени Стефан Данаилов, печели куп награди “по света и у нас”. Оттогава актрисата години наред изпълнява главните роли в лентите на своя съпруг, който е назначен за шеф на Кинематографията, а в средата на 80-те години изпълни най-важната партийна поръчка – режисира националистичната епопея “Време разделно” по едноименния роман на Антон Дончев. По това време обаче двамата са вече разделени и примата на армейския театър се задомява за детската си любов – баскетболиста Атанас Грънчаров. От първия си брак актрисата има син, който от дете е с тежки здравословни проблеми. Заради него на няколко пъти ходи при Ванга.

“Той беше заразен още в родилното отделение,

а на всичкото отгоре беше и беше много злояд. За него отидох да я питам. Тя много подробно разказа за убития ми баща – красив офицер на бял кон, преминаващ по моста. И едва накрая каза само: “Детето ке оздравее!”, довери в едно интервю настоящата шефка на театър “Възраждане”. Наскоро в Петрич кръстиха улица на убития й баща, но самата тя се дистанцира от политиката, след като няколко години бе шеф на СДС в столичния район “Изгрев”.
В момента Донева и домашните й се радват на добро здраве. Двамата с мъжа й задължително релаксират всяка година “на палатка в Пирин” и “на бунгало край морето”. Преди 2 години обаче актрисата счупи крак на репетиция, а проблемите с очите й датират отдавна.
Асен ТОПАЛОВ


ДОСИЕ
- Виолета Донева завършва журналистика, а през 1966-а - актьорско майсторство във ВИТИЗ. От следващата година е член на трупата на Театъра на народната армия. Дебютира в киното през 1961–ва във филма “Стръмната пътека” на Янко Янков. Първата й по-голяма роля е в “Двама под небето” на Борислав Шаралиев. През 1963 г. се снима във филма на Кирил Илинчев по романа на Георги Марков “Анкета”, а през 1970-а за втори път работи с Шаралиев в “Сбогом, приятели”. През 1972 г. получава наградата на СИДАЛК за ролята на младата лекарка Мария във филма на Людмил Стайков “Обич”. Играе в два филма на Иля Велчев – “Дубльорът” и “Завръщане от Рим”, който е инкриминиран от властта и става причина бащата на режисьора Борис Велчев да бъде изведен от състава на ЦК и завинаги да се лиши от положението си на втори човек в партията и държавата. Участва в първата постановка на телевизионния театър на 15 октомври 1960 г. – “Последната нощ” с режисьор Неделчо Чернев, заедно с именитите си колеги от Сатирата Лео Конфорти, Георги Калоянчев и Никола Анастасов, и колоритния актьор Димитър Бочев – Бочката. За ролята на Люба във филма “Допълнение към Закона за защита на държавата” /1976 г./ на режисьора Людмил Стайков е отличена с наградата “Свобода” на МКф в Сопот заедно с френската кинозвезда Ив Монтан. От десетина години е в трупата на общински театър “Възраждане”, където няколко сезона с неизменен успех представя моноспектакъла си за Багряна.
- Клюката тръби, че булка №1 на Людмил Стайков също не е останала равнодушна пред “опасния чар” на колегата си Стефан Данаилов. В “Обич” тя изигра влюбена в настоящия културен министър медицинска сестра, но според нея всичко било само “мента на лента” и със Стефан си останали “добри приятели”. За 65-ия му рожден ден тя изпрати на Ламбо прочувствена телеграма, в която писа, че “под подплънките на широките му дрехи продължава да живее динамично един прелестен хлапак”.
- Самата актриса обича да вади на показ приятелствата си с известни имена от световното кино и сцена. Твърди, че е била близка с Ив Монтан и съпругата му Симон Синьоре. В Париж пък се запознала с Марина Влади, а покрай нея и с Владимир Висоцки.