Културният живот в столицата и това лято ще премине главно под знака на …нотното петолиние.
Очевидно по-примамливо е, а и вече има натрупан солиден опит, музикал-ните прояви да излязат „на открито” в летните горещини, отколкото театралните.
„Да бъде или да не бъде?” Тази парафраза на Хамлетовия въпрос от знаменития монолог на датския принц несъмнено е била в главата на директора на Софийската опера и балет академик Пламен Карталов, когато е обмислял, дали и това лято да го има фестивалът „Опера на площада”.
Официалният плакат на "Опера на площада" с датите на "Селска чест" и "Палячи"
Опитният и умел културен мениджър е говорил в него, че е твърде рисковано да се организира такава мащабна проява при липсата на приет държавен бюджет за 2026 г., съответно на финансови средства от Министерството на културата. Затова, воден от здравия разум, акад. Карталов сам взима и обявява на 6 юни т.г. решението да отмени „Опера на площада”.
Сърцето обаче на големия творец, винаги търсещ новото, винаги експериментиращ и отдавна извел операта и балета и извън красивата Голяма зала на ул. „Врабча” № 1, говори друго.
София и гостите на столицата са вече свикнали в топлите юлски и августовски вечери от историческия площад „Св. Александър Невски” да се разнасят вечни мелодии от любими опери. На същото мнение са и оперните певци и оркестрантите.
Трибуната и сцената пред "Св. Александър Невски" с декори за "Рилският пустинник"
Дилемата е решена в полза на… „Да бъде!”. И така, само седмица по-късно акад. Пламен Карталов зарадва всички любители на оперното изкуство с положителния обрат в своята позиция.
Запитах акад. Пламен Карталов за новинарската онлайн агенция Блиц. БГ за конкретните му аргументи pro и contra («за» и «против») при вземането на такова важно решение за културния живот изобщо в София и как ще изглежда тази година зрителската трибуна за «Опера на площада».
Акад. Пламен Карталов, режисьор на постановките от "Опера на ппощада"
«От ноември 2025 г. нямахме бюджет, а от юли същата година вече и никаква субсидия от Министерството на културата, отпуска ни се само част от миналогодишния бюджет.
От друга страна аз отговарям за 515 души щатен състав на Софийска опера и балет – сподели режисьорът и директор акад. Пламен Карталов. – Кой отговорен човек би поел, без да се замисли много сериозно, риска да организира и проведе «Опера на площада» при тези условия, а още повече от 26 май до 14 юни течеше с голям успех също традиционният Вагнеров фестивал –2026?
Да припомня също, че нашата Опера никога досега не е допускала дефицит. «Натискът» обаче на любителите на нашето изкуство, на културната ни общественост, на моите колеги – певци и музиканти, наклони везните в полза на …»За!» - с усмивка допълни маестро Карталов.
- И ето виждате, строежът на сцената и трибуната пред храма «Свети Александър Невски» е в пълен ход. Много по-лесно и по-евтино би било да поставим пластмасови столове, но нашите зрители заслужават удобството на амфитеатралната трибуна. Тя ще има 1 144 места.»
Оптимистично прозвуча и обещанието на Ирина Дакова, заместник-кмет на Столична община по направление «Култура и туризъм»: «Столична община, която годишно финансира над 600 културни прояви, не може и няма да изостави идеята «Опера на площада». Тя винаги ще стои зад Софийската опера и балет, която е флагман на високото изкуство.»
И така, от 9 до 17 юли вкл. от 20.00 ч. столичани и гости на столицата ще могат да се насладят на пет представления на
«Селска чест» от Пиетро Маскани и «Палячи» от Руджеро Леонкавало.
Двете едноактни опери от течението «веризъм» в италианската опера от «време оно» (края на XIX век) се представят много често в една обща вечер. Така е и в България още от премиерата им преди 105 години.
Сега ще гледаме нова копродукция между нашия водещ оперен театър, неговия партньор в Модена Театро комунале «Павароти- Френи» и оперните къщи в Пиаченца и Равена.
На сцената пред катедралния ни храм с нашите най-добри сопрани: Радостина Николаева (на 9.и 11. юли), Габриела Георгиева (10.07.), Гергана Русекова, мецосопрано (15 и 17.07.) ще си партнират в «Селска чест» с изявените тенори Винченцо Костанцо (Италия) и Хорхе де Леон (Испания), както и с утвърдения ни оперен певец Костадин Андреев.
В «Палячи» пък партньори на младия ни талант Мила Михова и дебютиращата във фестивала «Опера на площада» Станислава Момекова ще бъдат отново познатият ни Хорхе де Леон, френско-туниският тенор Амади Лага и баритонът от Аржентина Фабиан Велос.като Тонио.
На диригентския пулт ще застанат също обичани от родната публика музиканти, като Франческо Роза и Даниел Орен.
Една своеобразна музикална молитва за България – музикалната поема «Рилският пустинник», която отец Кирил Попов, богослов и музикален педагог, композира по текста от 1937 г. на писателя Тихомир Павлов, откривайки го случайно в личния си архив, ще прозвучи отново на 1 август т.г. от 21.00 ч.
И какъв по-добър фон за тази мащабна творба – апотеоз на духовния подвиг на Св. Йоан , от централния вход и фасада на храма «Св. Александър Невски».Диригентската палка ще бъде в ръцете на Жорж Димитров, родственник на друг голям българин, легендарния Боримечката (Иван Танков) от Клисура.
Беларуското мецосопрано Екатерина Семенчук пък ще блести на 9 август като принцеса Турандот (тази роля по принцип е за драматичен сопран) в едноименната и последна опера от Джакомо Пучини.
Сцена от трето действие на "Турандот"
Световната премиера на този музикален шедьовър е била преди един век – на 25 април 1926 г. в Ла Скала, а на диригентския пулт е бил знаменитият Артуро Тосканини. Сега в София „Турандот” ще бъде дирижирана от Даниел Орен, а в ролята на Калаф ще се превъплъти Хорхе де Леон.
Единствената промяна в първоначалната програма на летния фестивал „Опера на площада” е отпадането на френския мюзикъл „Клетниците”.
Причината е, че тази творба предполага голям артистичен състав и е много трудно „стиковането” при ангажиментите на толкова много участници. Надали обаче някой фен на мюзикълите ще остане недоволен от ….замяната. Защото тя е с…
„Мама Миа!” по музика и текст на Бени Андершон и Бьорн Улвеус
легендарните членове на още по-легендарната шведска група АББА (Анна, Бьорн, Бени и Фрида). Та кой зрител няма да си тактува и дори припява при изпълнението на такива вечни хитове, като: "Dancing Queen" и "Knowing Me, Knowing You", "Thank You for the Music" и "Money, Мoney, Money" или "The Winner Takes It All", "SOS" и още други.
Именно със своите около 150 представления от премиерата през юли 2018 г. на „Мама миа!” Софийска опера и балет е привлякла до днес над 1,5 млн.зрители.
По думите на режисьора на спектакъла маестро Пламен Карталов мнозинството от тях вероятно за първи път са прекрачили прага на Операта, но покрай магнетичните мелодии на Бени и Бьорн са проявили и ще проявят интерес и към други произведения и на оперното изкуство. Така се печелят нови приятели!
Сега до 28 юни вкл. „Мама миа” се играе в Голямата зала на Софийска опера и балет от 19.00 ч., а от 24 до 28 юли излиза и на открито пред „Св. Александър Невски” за още пет спектакъла от 20.00 ч.
Весела Делчева и Орлин Горанов в "Mamma mia"
В главните роли отново ще видим чаровните Весела Делчева (Софи) и Владимир Михайлов (Сам), а ролята на амбициозната майка на Софи и бивша „палавница” Дона е поверена на звездите на Музикалния театър Еделина Кънева и Людмила Козарева. Хореографията на тази завладяваща романтична комедия, изпълнена и с много танци е дело на Риолина Топалова.
Весела сцена от мюзикъла "Mamma mia"
За седми път Панчаревското езеро ще се превърне в …”Лебедово езеро”.
Над неговите води на плаващата сцена от 2 до 26 юли ще „прелитат” лекокрили балерини и динамични балетисти. Безсмъртната творба на гениалния Пьотр Илич Чайковски ще има 7 представления в рамките на летния фестивал „Музи на водата”.
Панчаревското езеро се е превърнало в "Лебедово езеро"
От своята премиера у нас през май 1995 г. балетът по музика на Микис Теодоракис и либрето и хореография на Лорка Масине „Зорба гъркът” е една от най-успешните и гледани продукции на балетната трупа на Софийска опера и балет.
"Зорба гъркът" винаги се ползва с голям успех
Прочутият танц на Зорба (нима можем да забравим и блестящото изпълнение на Антъни Куин в едноименния филм?!) почти винаги се изпълнява у нас и като „бис” след бурните овации на вдъхновената публика. Сега на Панчаревското езеро „Зорба гъркът” ще се играе в четири последователни вечери – от 16 до 19 юли от 20.00 ч.
Също 4 представления от 23 до 26 юли ще има и балетът „Сън в лятна нощ” по едноименната комедия на Уилям Шекспир и музика на Феликс Менделсон Бартолди ( на 17 години той композира блестящата увертюра „Сън в лятна нощ”), вдъхновили нашата хореографка Анна Донева.
„Езерото в Панчарево е любима сцена за нас – изтъкна примабалерината Марта Петкова, художествена ръководителка от 2022 г. на водещата ни балетна трупа. – Водата носи някакво особено спокойствие и едва ли има по-добър „декор” за „Лебедово езеро”, а и новелата на Никос Казандзакис е за „морски човек” – Зорба.”
Като пример за успешно партньорство и колко важни са и личните, дори приятелски, контакти акад. Пламен Карталов приведе именно факта, че бизнесменът Георги Спасов е построил и обновява в собствения си имот край езерото тази голяма плаваща сцена, за да гледаме всяко лято „Музи на водата”.
Официалният плакат на 57-ите Софийски музикални седмици
------ ----- ------
С почти същите притеснения и трудности, като на академик Пламен Карталов : липса на приет държавен бюджет за 2026 г., силни финансови ограничения, повтарящи се приказки на политици за „празна хазна”, се сблъскват и тази година организаторите на 57-ия международен фестивал „Софийски музикални седмици” (СМС).
В отговор на мой въпрос за Блиц. БГ по тази „болна” тема, председателят на фондация СМС и главен „мотор” на фестивала проф. д-р Момчил Георгиев бе напълно откровен: „Да, получихме от Министерството на културата 25 процента по-малко, а от Столична община 30 процента по-малко от заявените от нас финансови средства. При това те постъпиха ….със закъснение.
"Моторът" на традиционния фестивал - проф. д-р Момчил Георгиев
Добре, че спечелихме два проекта в Национален фонд „Култура”, та успяхме да запазим качественото равнище на фестивала от миналата година. Цялата програма на Софийски музикални седмици-2026 успяхме да осъществим само със …76 000 евро „живи” пари …
Това вече, особено при ръста на почти всички цени в България от януари т.г., насам е равносилно на подвиг и дори е близко до… магия. Защото дори още първият поглед върху богатата програма (има я в отпечатания специален музикален лист за фестивала, достъпен във всички столични концертни зали) показва около
90 прояви с участието на над 570 музиканти от 16 държави
на 4 континента: Европа, Азия, Северна и Южна Америка.
Наистина изключително разнообразната програма на този най-стар столичен международен музикален фестивал (той се „ражда” през далечната вече 1969 г. по идея на пианиста и изтъкнат музикален педагог проф. Богомил Стършенов) ни предлага: симфонични, камерни, хорови, клавирни, цигулкови, виолончело, арфа, орган, дървени духови инструменти (тази година те са „инструмент във фокус”), концерти, вокални рецитали и др.
Ами като прибавим към концертите и интересни съпътстващи прояви, като вече миналият 15-и майсторски клас „Арфата – извор на вдъхновение” под ръководството на проф. Сузана Клинчарова със заключителен концерт, представянето на книгата „Реса Колева (б.а.–тя откри например за света на операта изключителното ни мецосопрано Веселина Кацарова) – за певческото и педагогическо кредо на една българска камерна певица” от Зорница Димитрова, на компактдиск на композитора и диригент проф. Пламен Джуров или предстоящата на 25 юни т.г. от 14.00 ч. в Националната музикална академия (Консерваторията) международна конференция „25 години музикален мениджмънт в НМА” със специалното участие на изтъкнатия преподавател по тази специалност в Сорбоната Кевин Клайнман.
Да, програмата на 57-те Софийски музикални седмици е много богата и разнообразна, но в никакъв случай не е просто изсипване накуп на разни музикални прояви. Напротив, тя е добре структурирана, бих казал дори „центрирана”.
Първо, организаторите много разумно и вече за трети път разделят „Седмиците” на два периода – до 12 юли и после от 13 септември до 10 октомври. Така хем да не се чувства пресищане с култура и да се избегне най-активния ваканционен период, хем да се улесни малко решаването на сложните финансови и логистични проблеми от малкия, но очевидно много ентусиазиран екип на СМС, воден от вездесъщия проф.д-р Момчил Георгиев.
Второ, утвърждава се тенденцията наши млади музиканти, направили име в чужбина, да гастролират тук на фестивала. Затова говори и неговото мото „Произведено в България 2” . Ще припомним, че само нашите концертмайстори на чуждестранни оркестри са близо 70. Всичко това говори за качеството на музикалното образование у нас.
И тази година на концертния подиум са цигуларките Албена Данаилова –първата жена концертмайстор на прочутата и със своя консерватизъм Виенска филхармония и Ангелина Абаджиева, пианистите Симеон Гошев (той изнесе клавирен рецитал с творби от Е.Т.А. Хофман и Роберт Шуман, Роберто Руменов и Дориана Чакърова, музикалните семейства братя и сестра Владигерови и Росен Гергов и синове и др.
Тези и още много други млади музиканти се изявяват или самостоятелно или в партньорство с други музиканти, също предимно млади. За всички тях СМС-2026 са определили и специална рубрика „Сцена на младия музикант”.
Трети акцент е да се популяризират българското музикално творчество и култура, вътр. подзагл. като чуждестранни гости изпълняват българска музика или изнасят концерти съвместно с наши музиканти.
Например, на 26 юни от 19.00 ч. в залата на Съюза на българските композитори (СБК) Оливие Слипен – саксофони и Ги Фриш –вибрафон и перкусии (и двамата от Люксембург) заедно с Албена Врачанска на пианото, ще свирят премиерни творби от Албена Врачанска и Георги (Джо) Арнаудов, един от най-изпълняваните съвременни български композитори.
В програмата на американската органистка Гейл Арчър наред с Й.С. Бах, Шуман, Брамс и Надя Буланже (Франция) са залегнали произведения на трима наши автори: Радосвета Хъркова, Божидар Абрашев и Евгени Чешмеджиев.
Органовият рецитал е на 3 юли от 19.00 ч. в Католическата църква „Св. Йосиф”. Самата Гейл Арчър ще представи и свой албум с изцяло българска музика.
Разбира се, проявите на СМС-2026, въпреки ограниченото финансиране, далеч не се изчерпват с камерна музика. Напротив, „добрата стара” зала „България” отново е отворила широко своите врати, директорът на Софийската филхармония Найден Тодоров отново е дал „стабилно рамо” на своите колеги от фестивала, а и сам се качва на диригентския пулт. Както казва проф. д-р Момчил Георгиев, когато недостигат финансови средства, всичко трябва да се прави с партньорства и… приятелства.
Именно зала „България” е арена на традиционния вече преглед на оркестрите. В него тази година участват: се изявяват: Софийската и Плевенската филхармонии, Симфониетите от Враца и Шумен, Филхармония „Пионер” Камерният оркестър от Добрич, оркестърът на МДТ „Константин Кисимов” – Велико Търново, Фестивалният оркестър.
Именно тук, в зала „България”, с участието на Софийската филхармония и под вещата палка на маестро Найден Тодоров бе даден и наистина космическият старт на 57-ите Софийски музикални седмици. Космически, защото оперната гала на 24 май т.г. с възпитаници на Райна Кабаиванска бе наистина един вокален еликсир за душата.
Сопраните Александрина Михайлова и Витория Йео (Южна Корея), грузинското мецосопрано Бая Саганелидзе и тенорите Арсен Согомонян (Армения) и италианецът Джузепе Инфантино със своите божествени гласове, култура на пеене (личи си кой им е педагогът) и изключителна артистичност плениха публиката с изпълнения на арии и дуети от опери на Верди и Пучини, Чилеа, Леонкавало и Маскани.
Възпитаниците на Райна Кабаиванска: Дж. Инфантино, А. Согомонян, Ал. Михайлова, Б. Саганелидзе и В. Йео (отляво надясно)
Всички те са минали през майсторските класове на маестра Райна Кабаиванска, а четирима (без Витория Йео) са получавали и стипендии от дарителския фонд „Райна Кабаиванска” в Нов български университет (НБУ).
От създаването през 2001 г. на първия международен майсторски клас (негов продуцент е д-р Георги Текев , изпълнителен директор на НБУ) на грандамата на родната ни опера, а година по-късно и на дарителския фонд за стипендии, до юбилейния 25-и майсторски клас през 2025 г, в него са участвали 270 млади певци.
111 от тях са получили стипендии за специализация в Италия. За цялата си неуморна дейност в прослава на България тази велика жена заслужава едва ли не …паметник приживе! А тя само скромно заявява: „Гордея се, че когато моите ученици пеят по света, могат да кажат: „Аз съм учил и в България!” Несъмнено
кулминацията поне в досегашната програма
на 57-ите Софийски музикални седмици бе гастролът на главния диригент (от сезон 2019/2020 г.) на Берлинската филхармония Кирил Петренко.
Кирил Петренко дирижира Софийската филхармония
Концертът му със Софийската филхармония, за който той бе подбрал Вариации „Енигма” от английския композитор Едуард Елгар и симфоничната поема „Тъй рече Заратустра” от Рихард Щраус, се превърна в незабравимо преживяване за наелектризираната публика в зала „България” и ще остане наистина паметен в летописа на първия ни симфоничен оркестър.
Основната заслуга за гостуването у нас на този съвършен музикант, смятан за гений на диригентския пулт и беззаветно отдаден на изкуството, е на маестро Найден Тодоров.
Двамата ги свързват не само общи артистични ценности, но и дългогодишно лично приятелство. Колко важно е всичко това! Роденият в Омск (Русия) през 1972 г., но образовал се от 1990 г. в Австрия, Кирил Петренко много, много рядко напуска пулта си в Берлинската филхармония, за да приеме някоя от многобройните покани от най-елитни оркестри в света.
Кирил Петренко дирижира Софийската филхармония
Но как да откаже на близкия си приятел Найден Тодоров?! Истински щастливци бяхме тези, които чухме, но и видяхме, колко вдъхновено свириха нашите симфоници под палката на този перфекционист до мозъка на костите си!
Накрая те тропаха с крака в такт с френетичните аплаузи на публиката. Ярък жест на одобрение и благодарност към диригента за детайлната репетиционна работа с оркестъра и блестящия концерт!
Още едно легендарно сред диригентите име ще излезе утре, 25 юни от 19.00 ч. на концертния подиум в зала „България” – доайенът Кристоф Ешенбах.
На пулта е доайенът на диригентите Кристоф Ешенбах
Маестрото, който през богата си професионална кариера е бил артистичен директор на 13 престижни оркестъра по целия свят, въпреки напредналата си възраст, е голям радетел за съвременната музика.
Затова може би е избрал за „партньорка” в концерта друга призната интерпретаторка на съвременна музика – сънародничката си Моица Ердман.
Родената в Хамбург М. Ердман е едно от най-известните и с многостранни вокални възможности германско сопрано. В програмата са включени оркестрови песни от Рихард Щраус, рядко изпълнявана концертна ария от Бетовен и Незавършената симфония на Франц Шуберт.
--------------------- -------------
Също на открито в летните горещини излезе и Националният музикален театър „Стефан Македонски”. Той отново избра за своя лятна сцена неповторимата атмосфера на парка „Военна академия”, а за основен „декор” нейната историческа основна сграда, предвидена първоначално за княжески дворец. Откривайки
Софийския фестивал на Музикалния театър
директорът на Оперетата Еделина Кънева изтъкна, че това е неговото шесто „издание”, което вече говори за традиция. За първи път ще има и международно участие в лицето на гостуването на „Опус балет” от Флоренция със спектакъла на италианците (27 юни от 20.00 ч.) „Четирите годишни времена” върху прочутата музика на Антонио Вивалди
Директорът на Музикалния театър Еделина Кънева открива неговия VI летен фестивал
Фестивалът бе открит на 19 юни с театрализираното концертно изпълнение на музикалната любовна драма „Херцогинята на Падуа”.
Автор на либретото, музиката и текста на песните е Юли Дамянов. Главният диригент на Оперетата (той и дирижираше своята творба) се е заел с наистина много сериозната и тежка задача да направи музикална адаптация на първата завършена трагедия от Оскар Уайлд.
Лятната сцена в парка "Военна академия". На диригентския пулт е Юли Дамянов, автор на "Херцогинята на Падуа"
Тя е поставяна у нас на сцената на Народния театър в края на 50-те години, а главните роли са били изпълнявани от именити актьори, като Апостол Карамитев, Ружа Делчева и Ирина Тасева, Константин Кисимов и Борис Михайлов.
Много интересно би било да се гледа „Херцогинята на Падуа” (режисьор е Александър Мутафчийски) и с истински декори на Голямата сцена на Операта, което несъмнено ще засили нейното емоционално въздействие.
Софийският фестивал на Музикалния театър ще продължи до 12 юли, когато ще гледаме и най-обичаната българска оперета – „Българи от старо време”. Както е известно, тя е композирана от Асен Карастоянов по повестта на Любен Каравелов, а либретото е на Коста Райнов, много известен в миналото оперетен актьор.
Също прекрасна литературна основа имат и спектаклите за деца, които винаги са били във фокуса на внимание от нашата Оперета. На 28 юни, но от 10.30 ч., ще се играе мюзикълът „Патиланци” (той вече имаше две представления) по мотиви от Ран Босилек. Музиката на това „любовно писмо до детството” е на Александър Йосифов, а либретото на Банчо Банов. Той може да се гледа и на 5 и 12 юли, също от 10.30 ч.
Приключенията на Ян Бибиян по романа на Елин Пелин ще оживеят в едноименния мюзикъл на Димитър Вълчев, либрето Димитър Димитров на 27 юни и 11 юли, също от 10.30 ч.
Музикалната изповед „Марлене Дитрих” с песни на иконата на германското кино е предвидена за 3 юли, а винаги радващият се на голям успех спектакъл „Ритъмът на Бродуей” ще бъде на 11 юли. Всички представления за възрастни в парка „Военна академия” започват в 20.00 ч.
БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ Снимки: Архив на Операта, СМС и Авторът
