Румен ПАЙТАШЕВ, специален пратеник на БЛИЦ на Мондиал 2026

„It’s war, senior! Това е война, господине“ – с това бомбастично заглавие на английско-испански, изведено на първа страница и набрано с възможно най-едрия шрифт, един от мексиканските вестници излезе в деня на четвъртфинала между Англия и Аржентина на „Мондиал-86“ в Мексико. Но за да разберем защо е така, нека се върнем 20 години назад в историята.

… 23 юли 1966 г. Четвъртфиналът на «Мондиал-66» бе Англия - Аржентина на “Уембли”! Тогава гръмна и страхотният скандал, който сякаш бе неизбежен! В 36-ата минута западногерманският съдия Рудолф Крайтлайн, известен още под името Шивача от Щутгарт, изгони капитана на “гаучосите” Антонио Ратин, аргументирайки се, че аржентинецът го е обидил. После стана известно, че арбитърът няколко пъти е посещавал Латинска Америка, където явно се е запознал не толкова с живота в този регион, колкото с всичките нецензурни изрази, употребявани от футболистите. Когато стана ясно, че Ратин трябва да напусне терена,

аржентинците искаха да линчуват рефера,

а играчът бе изведен от полицията след 7-минутни разправии. Не помогна и намесата на шефа на съдийската бригада Астън. Същият този Астън, който четири години по-рано бе главно действащо лице при баталните сцени в мача Чили - Италия с отстраняването от игра на италианците Ферини и Давид.

WINBET – Ранно изплащане, Специални пазари и още много изненади в Спорт (18+)

След мача огорченият Ратин, който почина преди дни на 89-годишна възраст, не дочаквайки поредния сблъсък между двата отбора на «Мондиал», сподели: “Бях отстранен неправилно. Щом видях, че съдията предупреждава един след друг моите съиграчи в случаи, когато вината бе на англичаните, аз като капитан го помолих за обяснение. Вместо това той ми посочи тъча. Какво съм виновен, че говорим различни езици?” Чак към края аржентинците отстъпиха след гол на Джеф Хърст, за който пък протестираха, че топката е била извън терена при подаването към него. След края на мача треньорът на Англия Алф Рамзи пречеше на своите футболисти да си разменят фланелките с аржентинците. Когато Крайтлайн даде последния сигнал, разярените южноамериканци се опитаха да се саморазправят с него, но той побърза да се скрие в съблекалнята, прибягвайки до помощта на полицията. После самият Ратин заяви и в английската преса, че “той само е помолил съдията да повика на терена преводач, а този негов жест е бил оценен като оскърбление.” Цялата аржентинска делегация отправи официален протест срещу действията на арбитъра.

Скандалът все пак постепенно стихваше, когато масло във вече затихващия огън наля английският треньор Алф Рамзи. В едно от своите телевизионни интервюта той нарече аржентинците “животни”. Тази обида разрази буря от възмущение! В Буенос Айрес се състояха цели

манифестации на запалянковците, които щурмуваха английското посолство.

Президентът на Аржентинската футболна федерация д-р Мендес заяви, че ще бъде забранено на Рамзи да посещава Аржентина като представител на английския футбол “поне до началото на ХХI век”.  Рамзи си спести това пътешествие, като... почина през 1999 г.

От този момент датира антагонизмът между Аржентина и Англия на футболния терен, а впоследствие конфликтите между двете страни се задълбочиха и на политическа основа по време на войната за Фолклендските (Малвинските) острови през 1982 г. А по улиците на Буенос Айрес още дълго време личаха надписите «Вън англичаните от Малвините». Що се отнася до решението на Крайтлайн да отстрани от игра Ратин, то можеше да се приеме и като помощ за домакините, тъй като изгонването на аржентинския капитан отвори пробойна в отлично циментираната защита на южноамериканците. Но дори той да е отправил някакви обидни реплики към съдията, които е чул само арбитърът, едва ли моменталното му отстраняване е било най-справедливото решение. Учудващо е обаче, че телевизионната обида на Рамзи, чута от всички, остана без последствия. Нещо повече - скоро след триумфа на Англия, английската кралица му присъди титлата Сър.

    ... 22 юни 1986 г. Единственият четвъртфинал на «Мондиал-86», завършил в редовното време, бе Аржентина – Англия, който се състоя точно 20 години след инцидентите през 1966 г. В 51-ата минута Диего Марадона скочи за висока топка и въпреки че английският вратар Петър Шилтън го прeвъзхождаше на ръст, успя да я изпрати в мрежата с лявата си... ръка. Вратарят протестира, че Диего си е послужил с ръка, но тунизийският съдия Бенасьор, поощрен и от реакцията на страничния арбитър - българина Богдан Дочев - присъди гол. След мача аржентинецът отрече да е имало нарушение и чак няколко месеца по-късно призна, че

“ако е имало ръка, то това е божията ръка”.

Чак след неколкократни повторения от различните телевизионни камери се вижда, че Диего е играл с ръка, а по-късно се поведоха спорове дали той е направил това умишлено, или скачайки, просто е ударил топката с ръката си. Стигна се дори до твърдението, че с този гол той е отмъстил на англичаните за войната за Фолклендските острови.

Четири минути след гола депресираните англичани изпуснаха Марадона, който направи изумителен слалом през половината терен, преодолявайки като слаломни вратички за ски последователно Стивънс, Райт, Ходж, Бътчър и накрая вратаря Шилтън, като Фенуик напразно се опита да спре пътя на топката във вратата. Аржентинските журналисти после ще пишат, че това е бил шестият английски играч, преодолян в този фантастичен гигантски слалом. Това е едно от най-забележителните попадения в историята на първенствата, провъзгласено за гол номер едно на ХХ век. Стадион “Ацтека” се взриви като вулкан, приветствайки гола-чудо! След мача Марадона ще прояви скромност, като отдаде дължимото и на англичаните: “Хареса ми този гол, но той е само един гол. С него не можеш да спечелиш първенството. Англичаните са честни играчи. Те не се опитаха да ме задържат за фланелката, да ме спънат отзад, а играеха за топката. Те станаха жертва на правилата.” За този гол мексиканският вестник “Овасионес” написа: “Марадона дриблира през цяла Англия плюс бившите й колонии.”

В края на двубоя Гари Линекер отбеляза почетния гол за Англия, с който стана голмайстор на шампионата с 6 гола. След мача вратарят Шилтън се обърна към журналистите: “Аржентинците ни победиха в игра на хандбал, а не на футбол.” А френската телевизионна мрежа “Антена 2” заключи:

“Марадона можеше да стане велик подобно на Наполеон,

ако джентълменски беше признал, че е играл с ръка. Уви, той остана малък на ръст и малък на морал.” Допълни я и английският таблоид “Дейли Мирър”: “Голът с ръка разби сърцата на нашите играчи. Мексико ще запомни аржентинеца не като блестящ футболист, а като обикновен измамник.” Билярдо пък отсече: “Аржентина е стъпила на ескалатор, който върви нагоре и не може да се връща!”    

  … 30 юни 1998 г. Англия и Аржентина отново кръстосаха саби по време на „Мондиал-98“ във френския град Сент Етиен. Историческата предопределеност на този осминафинален двубой го класираше сред най-рисковите на това първенство. Но това, което направи младият тогава (не бе навършил още 19 години) Майкъл Оуен, надмина всички очаквания. Той сътвори истински футболен шедьовър! Сякаш за да върне на Марадона неговия гигантски слалом срещу Англия 12 години преди това, младокът получи топката недалеч от центъра и с нея в краката премина като на парад почти през половината терен, преодолявайки трима аржентински бранители и с мек перфектен удар застави вратаря Роа да изпълни най-неприятното си задължение.

След почивката се случи инцидент, който хвърли известна сянка върху зрелищния спектакъл. При поредното единоборство халфът на Аржентина Диего Симеоне блъсна в гърба Дейвид Бекъм, а после падна върху него. Бекъм, който освен със своето майсторство, вече бе известен и със своята невъздържаност,

изчака Симеоне да стане и лежейки на тревата, го ритна без топка.

Ударът не бе особено силен, но Симеоне рухна на земята като покосен. Датският арбитър Ким Милтон Нилсен показа на Симеоне жълт, а на Бекъм - червен картон. “Това отстраняване ни костваше победата - заяви след мача треньорът на Англия Глен Ходъл. - Беше явна съдийска грешка.» В крайна сметка всичко се реши при лотарията на дузпите, където Инс и Бати спазиха печалната за англичаните традиция, започната от “Мундиал-90” и преминала през “Евро-96”. Феновете и пресата обаче разкъсаха от критики Дейвид Бекъм. За броени дни той се превърна едва ли не в най-мразеният човек в Англия и върху него беше стоварена основната вина за отпадането, тъй като с глупавата си постъпка остави отбора с играч по-малко. Трябваше да мине доста време, за да могат духовете да се успокоят.