Министерство на културата съзря невероятно пророчество в първия филм на бате Серго

Това не са думи на прощаване, а думи на почит и благодарност към една от най-обичаните и харизматични личности в българската култура. Към един човек, чието обаяние като фин воал е разстлано върху всяка една от сферите, в които работи. 

Това написаха от Министерство на културата (МК) по повод трагичната вест за кончината на големия актьор Стефан Данаилов.

„Бате Серго, Майор Деянов, Дон Нуцо Марчиано, Борис I, Яким Донев, детектив Вирджилио, Димитър Касабов, Иван Кондарев, Дон Жуан, Хамлет, Дон Кихот, татко Дулитъл - в театъра, на малкия и големия екран, когото зрителите обичат; 

България плаче за Ламбо: Светъл път, СТЕФАНЕ, приятелю! Почивай в мир! НЕКРОЛОГ

Мастера - в Академията, когото студентите обожават; 

проф. Стефан Данаилов - в Комисията по културата и медиите в Народното събрание, когото колегите уважават; 

министър Данаилов, от когото експертите в администрацията се учеха да възприемат правилото му да казва първо „да” и чак тогава „не”, в полза на гражданите; 

Ламбо - за когото семейството и приятелите знаят цялата истина и до които стои в добро и в лошо; Стефан Данаилов - честен, открит и весел, както той сам се определя.

Бойко Борисов скърби за Ламбо с негова песен: Беше голям мъж!

Да се превърнеш в едно от най-популярните лица в страната на 27 години, при това в аналоговата епоха и да продължаваш да бъдеш едно от тях и в цифровата, когато си над 70, означава само едно - бил си последователен - в работата, в действията, във взаимоотношенията си с хората. 

Независимо дали всички винаги са били съгласни с позициите, заемани от Стефан Данаилов, едва ли е имало две мнения по отношение на блестящия му талант да владее публиката, било то изправен на парламентарната трибуна, на театралната сцена или пред камера.

„Мисля, че съм успешен човек. Никога не съм живял с мисълта, че светът е мой“ - може би в тези негови думи се съдържа цялата квинтесенция на духа и характера му. 

Тъкмо постигането на този крехък баланс между света на славата и битието на всекидневието отличава големите артисти. 

След над 150 роли в киното, театъра и телевизията, след десетки престижни отличия, сред които и най-високата награда на Министерството на културата „Златен век”, за Стефан Данаилов поредните образи не са просто работа, която дава енергия, те са „право да мечтаеш и може би средство, чрез което да се реализират някои от мечтите ти“.

Вероятно не е случайно, че първият филм, в който се снима малкият Стефан, е „Следите остават“. Във важни моменти порасналият вече Данаилов винаги е споделял една мисъл – че културата е това, което остава, когато всичко друго отдавна е вече забравено. 

И с целия си живот той доказа, че следите наистина остават. Несъмнено в съкровищницата на българската култура завинаги намират място стотиците роли на Ламбо, съпроводени от огромната обич на публика, ученици, колеги и приятели.

Министерството на културата изказва искрени съболезнования на семейството и близките на легендарния актьор.

Нинова избухна в сълзи за Стефан Данаилов! Депутатите сведоха глави в мълчание

Поклон и аплодисменти!“, пишат още от културното министерство.

От там допълват още:

Сефан Данаилов е роден на 9 декември 1942 г. в гр. София.

Завършил е Висшата театрална академия “Кръстьо Сарафов” – София през 1966 г. – специалност “Актьорско майсторство”.

Десетилетия наред е един от водещите актьори на Народния театър “Иван Вазов”. Играл е на сцените и на другите големи театри в България. Пресъздал е над 60 централни роли. По-значими от тях са: “Коварство и любов” (Шилер), Стайло от “Сизве Банзи е мъртъв” (Атол Фъгард), Шейлок от "Венецианският търговец" (Шекспир); Едмънд от “Дългият път на деня към нощта” (Юджин О`Нийл), Чацки от “От ума си тегли” (Грибоедов), Хамлет (Шекспир), Ставрогин от “Бесове” (Достоевски), Пер Гинт (Ибсен), Виктор Франц от “Цената” (Артър Милър), Алесандро Медици от “Лоренцачо” (Алфред дьо Мюсе), Дантон от “Смъртта на една революция” (Бюхнер), Тригорин от “Чайка” (Чехов), “Декамерон”, “Енигматични вариации”, “Жените на Джейк”.

Особено вълнуващи в творческата биография на актьора са срещите му с московската театрална публика при гостуванията на сцените на МХАТ и ЦТСА, където той пресъздава централни роли в спектаклите “Напразни усилия на любовта” и “Албена”.

В българското кино и телевизия е играл централни роли в над 60 филма и сериали. Голямата му популярност идва след филмите: “Инспекторът и нощта” (1963 г.), “Първият куриер” (1966 г.), “Черните ангели” (1969 г.), “На всеки километър “ – 26 серии (1970 г.), “Иван Кондарев” (1972 г.), “От нищо нещо” (1977 г.), “Търновската царица” (1980 г.), “24 часа дъжд” (1982 г.), “Борис I” (1984 г.), “Дами канят” (1980 г.), “Карнавалът” (1986 г.), “Искам Америка” (1990 г.).

Участвал е в седем копродукции с “Мосфилм”. Сред руската публика е популярен с изключителните си роли във филма “Първият куриер” (1966 г.), “Войникът от обоза” (1975 г.), “Юлия Вревская” (1977 г.) и поредицата “На всеки километър” - 26 серии (1970 г.). Пресъздава талантливо роли и в два американски филма “Берлинската конспирация” – 1991 г. и “Криза в Кремъл” – 1992 г.

Стефан Данаилов е един от най-харесваните български актьори в италианските филмови сериали, между които “Октопод 7” (1995 г.) в ролята на Дон Нуцо Мариано (RAI 1); в ролята на Винченцо Грумо във филмовия сериал “Рекет“ (RAI 2) - 1997 г.; “Смъртта на едно порядъчно момиче” (1998 г.) в ролята на портиера; “След края на века” в ролята на Мило (RAI 1) - 1999 г.; “Дело по съвест” – 2001 г. – Италия. Участва и във френско-българския филм “Версенжеторикс” (2002 г.).

Удостояван е с множество награди от национални театрални и филмови фестивали. През 1976 г. е определен за най-популярния актьор в Чехословакия.

Професор Данаилов е кавалер на най-голямата награда за принос в българската култура – орден “Стара планина”, а за 2002 г. получи наградата за изключителен принос в българската култура – "Паисий Хилендарски”. През 2006 г. е удостоен с ордена "Звезда на италианската солидарност", с Големия кръст на Ордена на датското знаме и с френския Орден за изкуство и литература. През 2017 г. е награден с най-високото отличие на Министерството на културата - "Златен век".

Професор в Националната театрална и филмова академия – София. Води клас по актьорско майсторство.

Стефан Данаилов участва активно и в обществения и политическия живот на страната. От 2001 г. е депутат в 39-то Народно събрание като представител на Коалиция за България и председател на Комисията по култура. Като председател на Комисията по култура в 39-то Народно събрание успява да стане гарант за приемането и влизането в действие на редица законопроекти в сферата на културата и образованието, като Закон за филмовата индустрия, Закон за авторското право, Закон за оптичните носители, Закон за народните читалища, Закон за ордените и медалите, поправки в данъчните закони, облекчаващи дарители и спомоществователи в сферата на културата и образованието, в Закона за народната просвета, в Закона за висшето образование.

Министър на културата е от 16 август 2005 г. до 27 юли 2009 г.

Осиротяха цветовете и зимата е някакси безкрайна... Сбогом, Мастъре! Това написа в страницата си във фейсбук министърът на културата Боил Банов.