В стая на последния етаж на факултета по журналистика на Софийския университет „Климент Охридски” е домът на новия Музей на радиото. Дни преди официалното откриване той отвори врати за екип на БЛИЦ. Директорът на експозицията Татяна Симеонова и главният уредник Захари Миленков са събрали, изтупали от прахта и съживили стотици радио-реликви. Тук са подредени радионосител като този с разпита на Трайчо Костов пред съда, немска плячка от радио Прага, първият касетофон на Божана Димитрова, пулт „Филипс” със запис на полета на Юрий Гагарин, десетки снимки на пионерите на създаденото през 1929 г. „Родно радио”. Разговаряме със Захари Миленков, който дълги години е бил шеф на Златния фонд на БНР.
- Кога ще бъде официалното откриване на новия Музей на радиото?
- На 25 ноември, най-вероятно от ректора на Софийския университет.
- Кой е най-уникалният експонат в музея, който ще задоволи любопитството и на най-претенциозните?
- Много са. Но имаме уникален носител, на който са правени разпитите на Трайчо Костов пред съда през 1949 г. Аз съм ги слушал, все едно и ти самият си на разпит, чуват се дори птичките през прозореца.
- Казвате, че българското радио трудно си е пробило път в първите години?
- Ще ви разкажа една случка. Сирак Скитник, един от великите директори на радиото, изпратил техническия директор да направи запис на един прославен генерал от артилерията. Отишъл той в дома му в центъра на София, на мястото на днешната „Ялта”, но още на вратата го посрещнала генералската дъщеря с думите: „Баща ми отказва среща с вас. Мисли, че искате да му вземете гласа за да умре...” Годината е била 1937 .
- Кога за първи път в българския ефир прозвучава български глас?
- Ами това е направил Георги Вълков /показва снимката/ с първия микрофон през 1929 г.”Ало, ало, тук говори радио София” са били първите думи излитнали в наш ефир. Уникални са и тези два стари мраморни микрофона. Запазени са от 1930 г. Едва ли има други в България.
- Ами тук май сте поставили един от първите касетофони на г-жа „Разговор с Вас”?
- Да, това е един от касетофоните на Божана Димитрова, легендата на програма „Хоризонт”. Той само възпроизвежда. Имаме и цяло аналогово студио. В него още работи единственият в България четириканален студиен швейцарски магнитофон „Щудер С-374”, използван в БНР преди половин век. Не е мръднал. Тук се съхраняват и всички оригинални ленти със записи на естрадна музика правени с него най-известните ни певци начело с Лили Иванова и Емил Димитров. Имаме цял час запис с гласа на легендарния кмет на София Иван Иванов, който докарва Рилския водопровод до София.
- Коя е тази млада красавица на снимката в аналговото студио?
- Това е първата говорителка на държавното ни радио Лина Шопова-Паунова. Ето го и първия текст. Ето стара говорителска маса със светлини.
- А този пулт на капиталистическия тогава „Филипс”?
- На този пулт „Филипс” с въртящи се потенциометри записвахме, когато Гагарин излетя в Космоса.
- Кои уникати са още гордост на музея?
- Безспорно това е студийният магнитофон „Награ Т Аудио”. Той е със специални рубини за почистване на лентата в движение, с възможности за изменение на скоростта на възпроизвеждане и програмиране и блокиране на пистата за запис. Уникален е образецът на грабофонна матрица-„сандвич”, изработена от чист никел, на каквито матрици, произведени от съветската фирма „Мелодия”, се съхраняват най-ценните записи от Златния фонд на БНР.
- Тази лампа каква е?
- Единствената многопътна, живачна, изправителна радиолампа, която е работила от 1936 г. в създаденото през същата година радио „Стара Загора”. Такава лампа има в Националния политехнически музей, но тя никога не е работила, била е резервна.
- Събраните уникални радипредаватели, звукозаписи, магнитофони, микрофони, снимки и документи за какъв период от време са свидетелства?
- Предлагаме пътуване във времето от създаването на „Родно радио” през 1929 г. до края на 80-те одини на миналия век.
Красен БУЧКОВ, БЛИЦ
Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
