Новата песен на Данчо Караджов: „Една соната” – оазис сред пандемията ВИДЕО
Композиторът е проф. Георги Костов, а текста е на поета Ангел Симеонов
Записът на „Една соната” в изпълнение на Йордан Караджов беше осъществен преди седмица, а преливащото от енергия парче беше представено в хотел „Анел” пред 7 души (на разстояние и с маски), сред които беше и Вежди Рашидов – председател на Комисията по култура и медии в Парламента.
В YouTube канала „Ангел Сименов – Стихове и Песни” вече е наличен аудиозаписът, а скоро ще се появи и зашеметяващ видеоклип.
Очевидно пандемичната криза не пречи на творческата реализация, когато добрата поетична канава се надгради с подходяща музикална текстура, а динамиката на композицията е адекватна на вокалните възможности на изпълнителя.
И когато към всичко това се добави мъжественият, богат в интонационно отношение тембър на Йордан Караджов, както и професионалният аранжимент на Красимир Гюлмезов, резултатът наистина е впечатляващ...
Мелодията на „Една соната” прониква в слушателя, създава желание за още и още повторения, защото вокалът сякаш се надбягва с електронните инструменти, а класическото пиано внася онази изисканост, която се извисява чрез високия цигулков щрайх...
Творбата е написана в традицията на българския песенен жанр, чиято емблема и до днес са незабравимите хитове на група „Сигнал” „Може би” (текст на Надежда Захариева и музика на Тончо Русев) и „Да те жадувам...” (по „Недопустимост” на Любомир Левчев и музика на Георги Костов).
В момента в Топ 20 на БНР друга композиция в съавторсттво на Ангел Симеонов и проф. Костов заема престижното 10-о място. Това е хитът „Обичам те” в изпълнение на Веселин Маринов.
Представяме на нашите читатели поетичния текст на Ангел Симеонов, който е и продуцент на всички записи по негови текстове:
Една соната
Прозорецът угасна.
Притихна и нощта,
унесена в мечтание прекрасно
във лунния си сън.
И само бяла тишина
воал разпусна бял навън.
Припев:
Звън далечен на камбана –
стон прониза тъмнината.
Проплака някъде пиано
и разбуди самотата.
И в прозореца, пробуден,
лунен лъч огря момиче
в плен на влюбени клавиши
и на здрача изумруден,
на един рефрен, обичан,
от соната на Шопен.
А самотен глас на птица
тъжна песен сътвори
по ноти, с бисерна Зорница
изгрели в лунните лъчи.
Припев:
И вълшебната соната
разплака моето сърце –
едно момиче в самотата
и птица в нощното небе...
На снимката:
Красимир Гюлмезов, Йордан Караджов, Ангел Симеонов и проф. Георги Костов
Последвайте ни
