Покъртително: Ето какво каза великата Стоянка Мутафова за Никола Анастасов!
Ако ще се мре, да е правейки нещо за театъра
B понеделник вечерта, на 8 август, си отиде и Никола Анастасов, последният от мъжете създатели на Сатиричния театър през 1957 г. През последните години 84-годишният актьор страдаше от много болести, претърпя няколко тежки операции, но винаги оптимистично казваше: “Щом играя на сцената, значи съм добре.” Никола Анастасов е роден на 22 април 1932 г. в кв. “Лозенец”, Корените му обаче са от Македония. Родът му по бащина линия се преселва в столицата от Охрид. През 1955 г. Кольо Анастасов завършва актьорско майсторство. Играе в театрите на Враца и Варна, а от 1957 г. до края на живота си - в Сатирата. Цели 60 години! Снима в киното и телевизията, особено предан е на Шоплука и неговите герои.
Ето какво каза пред "24 часа" за колегата си Стоянка Мутафова:
Много, много обичах Кольо. Бяхме големи приятели. Затова сега ми е толкова мъчно. Споделяхме си всичко, но каквото и да си кажехме, нищо не излезе от него като клюка, като интрига. А си изплаквахме болките един на друг на рамото. Много го ценях! Лесно е да се каже за един артист, че е талантлив. Но у него имаше нещо индивидуално, само негово, “кольовско”, което не може да се имитира, не може да се повтори, не може да се сбърка. Това е най-ценното за един артист, по това се познава дали той е просто артист или голям артист.
Наистина напоследък се измъчи. Но упорито криеше болката си. Казваше ми: “Стояно, то че ще се мре, ще се мре, ама да умра, правейки нещо в театъра, за театъра.” Той беше неговата орисия. Така и стана. Сбъдна се тази негова мечта да не слезе от сцената, да остане част от театъра. Играеше му се! Живееше му се! Домът му до театъра беше винаги уреден, подреден - грижа на съпругата му Мария. На огромната тераса беше неговият личен кът, имаше дори дървета, насадени в големи делви. Чух се с Мара. Кольо беше нейният свят. Горката.