Пейо Яворов под влияние на непосредствените си преживявания, родени от интимните му връзки с Мина Тодорова и Лора Каравелова, той създава и своите прекрасни любовни изповеди една от които е "Блян"
Стихотворението „Блян“ от Пейо Яворов е едно от най-деликатните и същевременно загадъчни негови произведения. То изразява копнежа по нещо недостижимо – по идеал, по любов, по съвършенство, което остава извън реалността. В него се усеща типичната за Яворов лирична тъга, вплетена в мечтание и духовна изтънченост.
„Блян“ е включено в стихосбирката „Подир сенките на облаците“ (1910 г.), която е втората и последна приживе издадена поетична книга на Яворов.
БЛЯН
На крехка майска роза пъпка - туй си ти;
а утрото на май са моите мечти:
въстава ден...
На моята любов под знойните лъчи
- една за мен,
ти ароматна ще цъфтиш.
Ти моите гърди ще украсиш,
ще радваш моите очи.
Ще бъде слънце любовта ми - и зари
над тебе ще пилей, за тебе ще гори.
След зноен ден,
на теменужна вечер хладната роса
- и теб, и мен
пред вечен сън ще ороси...
И дебном ангел тих ще угаси
звездите в модри небеса.
