Стихотворенията, които трябва да знаем: "Дядо Коледа" - Асен Разцветников

То се изучава от поколения ученици, появява се в почти всички сборници за детска поезия и е част от „класическия зимен канон“ за Коледа в България

https://blitz.bg/kultura/stihotvoreniyata-koito-tryabva-da-znaem-dyado-koleda-asen-razcvetnikov_news1123067.html Blitz.bg
© Генерирано от AI

Асен Разцветников е един от най-нежните и обичани български поети, оставил трайна следа в детската литература. Роден през 1897 година в село Драганово, той пораства в свят, където природата, селският ритъм и топлината на дома се вплитат в ранните му впечатления.

Истинското му име е Асен Кирилов Стефанов, но литературното му „Разцветников“ се оказва пророческо – цялото му творчество сякаш разцъфтява в светлина, мелодичност и доброта.

„Дядо Коледа“ на поета е едно от най-разпознаваемите и обичани детски стихотворения в българската литература. То се изучава от поколения ученици, появява се в почти всички сборници за детска поезия и е част от „класическия зимен канон“ за Коледа в България.

„Дядо Коледа“ е кратко, ритмично, лесно за запомняне стихотворение, създадено специално за деца. В него Разцветников пресъздава очакването на празника, магията на подаръците и добрия, усмихнат образ на Дядо Коледа.

То е написано в неговия характерен стил – простичък, но музикален; разбираем за най-малките, но не лишен от нежност и поетичност.

Дядо Коледа

Цял потънал в сняг и скреж,

той дошъл със тих вървеж,

поогледал се на прага,

па заудрял със тояга:

— Чук-чук-чук!

Чук-чук-чук!

Абе, кой живее тук?

Спели всички кротък сън.

Никой нямало навън —

тежки порти да отвори,

да го срещне в равни двори

и да викне с весел глас:

— Ха, добре дошъл при нас!

И в среднощния покой

сам вратите бутнал той.

Казват, нямало ключалка —

ни голяма, нито малка —

що без много „щрак“ и „щрик“

той да не отвори в миг.

Шарко млъкнал изведнъж —

той познал светия мъж.

Влязъл тихом вкъщи госта,

най-напред при бати Коста,

и без много шум да вдига,

сложил блок, бои и книга.

После, благ и зачервен,

той пристъпил къмто мен

и ми турил до кревата

таз писалка и шейната,

кимнал леко след това,

па прибавил и халва.

Спрял при Лалка той тогаз

в тихия среднощен час

и си рекъл:

— Тая Лалка за писалка ми е малка,

а защо са й шейни,

щом е още в пелени?

Рекъл, сложил дар богат —

кукличка и шоколад —

и накрай с усмивка блага

пак прекрачил той през прага

и изчезнал с своя кош

в снежната заспала нощ.

Още по темата
Коментирай
2 Коментара
Николай
преди 1 месец

Би трябвало да цитирате заглавието точно. А то е " Дядо мраз"

Откажи
Янаки Стилов
преди 1 месец

Казва се Дядо Мраз и не е с червени дрехи както биха искали Кока Кола, а е с кафяви дрехи. Аман от американска повръщня във всичко!

Откажи