Вежди Рашидов избухна срещу служебния изтърсак, хвърлящ яйца

Загубихме мярката. Тотално сме сбъркали, ако смятаме, че безпардонните и безразборните действия на едно общество  се наричат демокрация, затова смятам, че е размита границата между свободата  и свободията.

Това казва пред „Труд“ Вежди Рашидов. Питаме и какво е спечели и загубил от политиката, както и за причините довели до гавра с великите картини на  Владимир Димитров-Майстора. 

- Българското министерство на културата е дало 10 000 лева за проект, в който транссексуални позират за снимки, имитиращи някои от великите картини на Владимир Димитров-Майстора. Къде е изкуството в подобен проект и защо е позволена подобна гавра?

- След мен в управлението на това министерство се упражняваха хора неадекватни към понятието култура, посредствени, но с придобито самочувствие на бездарието, което роди също толкова неадекватни действия, които  бяха повод единствено за скандали и за нищо, свързано с културата.

Това е един проект на посредствени хора, които са избрали автор като Майстора, който е икона в българското изкуство.

Ако не беше името на Майстора, то и имената на тези нямаше да бъдат забелязани. А колкото до простотията – едни транссексуални, вместо да си гледат живота такъв, какъвто те искат да го живеят,  се противопоставят на красотата на българката, която е ненадмината.

А образите на „другите българки“ предизвикват скандал за 10 хиляди  лева, платени  от българския данъкоплатец.

За съжаление, тези пари са от бюджета на бедното министерство на културата и са дадени в момент, когато българските музиканти трудно биват подпомагани дори с по 300 лева заради Ковид кризата. Това е агресията на посредствеността.

- Защо Национален фонд култура финансира подобни проекти?

- За този фонд моят скромен принос е, че преди две години наново вкарах законопроект, за да може 10 процента от приходите на спортния тотализатор да отиват за него.

За мен е много странно защо в комисията по оценката на проекта няма художник, който да се противопостави на тази нелепост и глупост да заменяш лицата на най-прекрасните образи в изкуството с лицата на джендъри. Не е ли това морално падение?

Ако се направи необходимия одит и се открие, че има безразборното  харчене без отчетност във фонда, данните  трябва незабавно да бъдат предадени на българската прокуратура. Тази безотчетност вероятно се отнася до още много нищо не значещи творби. Бездарието ражда бездарие.

- Имало ли е опити докато вие бяхте министър на културата за подобен тип пошла пропаганда?

- Разбира се, че такива опити са съществували. Всички помните онези протести за моята оставка,  подкрепени от кръга „Капитал“ /на които не позволих да си присвоят ателието на великия Андрей Николов – Червената къща / и от хора, отхвърлени заради своите бездарни нещастни  проекти.

Това беше основният повод за повдигнатото безпокойство на „пеликаните“ – че нито един техен „номер“ не проработи. Българската култура не е повод за забавление на един или друг.

Всичко, което е светиня, единственото задължение на обществото е да го запази, защото то е основание за самочувствието на нацията.

Подобна глупост като нашите жалки „пърформанси“ и какви ли не опити за еректиране на болни души чрез парите на данъкоплатеца са невъзможни.

Ще дам пример с Барселона където нито с Гауди, нито с Пикасо, нито със Салвадор Дали, нито с Хуан Миро някой си е позволявал подобна гавра. И това е така, защото цивилизованите страни  ревностно пазят своята идентичност и достойнство.

- Кое налага подмяната на изкуство с пошла гавра и къде точно е „социалната ангажираност” в подобен тип проекти?

- Ние загубихме мярката. Демокрацията не е анархия , а е низ от законови порядки. Тотално сме сбъркали, ако смятаме, че безпардонните и безразборните действия на едно общество  се наричат демокрация, затова смятам, че е размита границата между свободата  и свободията.

Ако харчим средства за нищо, такъв тип поведение не може да се нарече социална ангажираност – социална ангажираност е да създадеш условия за развитие на таланта, където и да се намира той,  и за развитие на българската култура. Останалото е безсмислие, което оставя бели страници на пътя ни към бъдещето.

- Вие като министър на културата давал ли сте бонуси и заплати от по 4 000-5000 лв. на съветниците си, както се оказа, че е правил служебният министър Велислав Минеков?

- Първо, имам страха, че благодарение на глупостите, които са извършени след мен, ще съжалявам едва ли не , че съм приел отговорността да бъда министър…

Гордеех, че управлявам едно министерство, където след Освобождението са били министри хора като Петко Славейков,  Иван Вазов, Константин Величков, Иречек, Стамболов и много, много достойни хора.

И представяте ли си как до портретите на тези държавници и радетели за просвещението и културата ще се намърда и портрета на доскорошния служебен изтърсак, който замерваше с яйца паметниците на културата?!

Никога не съм си позволявал да раздавам безразборно бонуси, имал съм за съветници в двата си мандата четирима достойни български интелектуалци, които работеха всеотдайно за реформите, които направихме.

И  техните възнаграждения не са били повече от хиляда лева. А колкото до това недоразумение, раздавало по 4-5 хиляди лева бонуси и  по 20-30 хиляди лева хонорари на свои приближени протестъри, приели ролята на  съветници незнайно на какво и този, който омаскари и обруга паметници на културата, един човек, който нарича себе си творец, без да има творчество, тази нещастна случайност, който орева орталъка да плюе за корупция – сега  той стана символ на корупция и на нищо друго. Смятам, че това е от компетенцията на българската прокуратура.

В цивилизованите страни това би се квалифицирало като безпардонна кражба.

- Бяхте и председател на Комисията по култура в парламента, какво мислите за новия шеф на тази комисия – Тошко Йорданов, заради когото Любен Дилов-син отказа да влезе в тази комисия?

- По хигиенни съображения не бих искал да коментирам това седмаче. И аз не бих влязъл в такава комисия на един шут от едно пошло предаване.

Заради едногодишното им шоу без правителство, България влезе в тежка рецесия и е чудно, че те още не осъзнават, че за прескъпия живот на българите те трябва да носят отговорност.

Това са едни хора, световно известни до Драгоман и Капъкуле и станали партия след като чалгализираха цяло едно поколение, както и партия на онези, които плащат своите данъци в чужбина.

Днес хората от онова шоу стоят безотговорно в парламента, за да осребрят позициите си. И това нещо днес е председател на парламентарна  комисия и то  не каква да е, а на културата! Тъжна работа.

- До този момент комисията по култура е поискала няколко неща – смяна на СЕМ и евентуално закриване, смяна на шефа на БНТ и наказания за журналисти. Това ли са най-важните неща в културата и медиите?

- Това е доказателство за низостта на хора като него. Това е отмъщението им към СЕМ. Изумително е да искаш оставката на  един от добрите директори на БНТ, човекът, който в Ковид криза помогна чрез телевизията за онлайн обучението на учениците и намали огромна част от натрупания във времето дефицит, човекът, който направи най-гледаемите новинарски емисии и запази културните предавания - едно островче на чистата вода в духовността на българина.

Човекът, който от покрива на Университета промени системата, а днес тази система създаде условия между плодовете да никнат и плевели като тях. Недоумявам каква е причината едни бездария да се вихрят като  искат оставката на успелия в управлението на телевизията човек ?

Е, това се нарича нахалство, което потвърждава самочувствието на примитива, както казва Паулу Коелю. А важните неща са всички онези действия, които една Комисия може да предприеме за извисяване на твореца и които биха направили държавата ни желана. Но така е в живота, когато  по-бездарните управляват по-талантливите.

- Как вие и колегите ви ще работите с новия министър на културата, който се представя с „Аз съм Наско”?

- Винаги съм се опитвал да бъда толерантен и да уважавам личността на всеки. Но и винаги ще бъда остро критичен към всеки, който е безсмислено на това място и който не е полезен за българската култура. Именно затова добронамерено казвам, че е редно да дадем шанс на новия министър на културата. А той нека сам реши как да се казва.

- Бихте ли дал оценка за първите два месеца на новото правителство?

- Не съм човекът, който ще дава оценки, но засега това е правителство на едни много говорещи хора и нищо налице. Сигурен съм, че и те самите знаят, че техният мандат ще  е кратък – и с просто око се вижда, че бързат да се осребрят, докато са на власт.

Вместо да свърши важна работа, парламентът се занимава по цял ден със себе си и със зелените си карти, а министрите са от сутрин до вечер на телевизора в една говорилня. Има стара мъдрост – нивата не ще молитва, а мотика. А виждам, че пред нас копаещи още няма, а само говорещи.

- И накрая ще ви попитам: какво спечелихте и загубихте от политиката?

- Загубих близо 15 години от реалния си живот да бъда идеалист, вместо да работя в името на моето изкуство. А за печалбата – спомням си като вземах мандата от Стефан Данаилов и той тихо ми прошепна: „Майна, здрав дойдох и си отивам с шепа хапчета. Пази се .“ Е, спечелих  една тежка болест, едно КТБ и почти десет години отсъствие от ателието ми.

- Ще видим ли скоро нова ваша изложба?
- Да, винаги, докато дишам.

- Каква ще е тя?

- Основната цел на Арт галерията е да представя най-големите имена на българската пластична култура, да върне както произведения, така и спомена за забравените големи творци,  установени като златните имена на 20-ти и 21-ви век.

А така също и да открие няколко много талантливи млади автори не само за да показва техни произведения, но и да работи и върху тяхното израстване и установяване като сериозни творци на нашето съвремие.  

Галерията ще кани автори на западноевропейска живопис и скулптура, за да покаже съвременни европейски художници.  

Ще гостуват няколко водещи немски, турски и френски живописци – автори, добре познати в своите държави. Разбира се, че ще имам и мои представяния както в колективни, така и в самостоятелни изложби – общи и тематично тясно профилирани като „Портретът в скулптурата и живописта“, „Проблеми на пейзажа и композицията“.

Като цяло галерията ще се занимава с vip автори и имена и ще се опита да не прави компромиси единствено заради оцеляването си. Така че любителите на изкуството ще имат възможност да се наслаждават на произведенията на майсторите – интересни и атрактивни.

А тази година ще организирам няколко самостоятелни изложби на художници като Захари Каменов, Георги Трифонов, Свилен Блажев, Стоимен Стоилов и други. Надявам се, че хората ще могат да се срещнат с творчеството на големи наши таланти.

Нашият гост

Вежди Рашидов

- Член на Европейската академия за изкуство – Париж
- Академик на Международната академия по изкуства – Москва
- Член на АЯП на ЮНЕСКО
- Член-кореспондент на БАН
- Член на Парижкия есенен салон
- Почетен професор и Доктор хонорис кауза на УниБИТ
- Почетен член на СБХ
- Почетен член на Съюза на испанските художници
- Носител на най-високите ордени на България
- Носител на най-авторитетните международни награди за изкуство
- Два пъти министър на културата на България
- Председател на Комисията по културата и медиите в 44-то Народно събрание