Защо да прочетем „Моите приятели“ от Бакман, 13 страхотни цитата от романа.
Има книги, които те поразяват от първата глава и те хипнотизират. Има такива, които колкото и да са хубави, не намират път към сърцето ти. Има обаче и трети, които бавно пускат корени и си правят дом в душата ти. Неусетно се вклиняват в съзнанието ти, хранят въображението и карат сърцето ти да прескача по някой и друг удар.
Ако търсите как просто да убиете времето, тази книга не е за вас. Защо?
Това е роман за смеха и сълзите, за болката и първото влюбване, за детството, приятелството и живота. Това са страници за невъзможното и възможното, за дързостта да мечтаеш, за смелостта да полетиш. Това обаче е и история за едно лято, за грижи и безгрижие, за смях и море.. а може би и няколко детски пръдни и не чак толкова детски.
Защото… „Лятото започна и завърши със смърт. Но по средата? Успя да бъде любов и приятелство, чудотворно силен смях и великолепно глупави решения.“
А какъв по-хубав начин да решите дали това пътешествие между страниците на Бакман ще ви пасне, от това да прочетете няколко цитата от последната му дълго чакана книга?
***
„Възрастните все си мислят, че могат да предпазят децата, като им попречат да ходят на опасни места, но всеки тийнейджър знае, че това е безсмислено, защото най-опасното място на света е вътре в нас. Крехките сърца могат да се счупят независимо дали се намират в някоя тъмна уличка, или в дворец.“
***
„… няма значение дали животът е дълъг, или кратък, не времето е проблемът, а скоростта.“
Вижте още цитати от книгата "Моите приятели" на Фредрик Бакман в BetweenWorLds.bg
