Защо наричат "Опералия" - "Оперната Олимпиада"

Оперната ни „дива” Соня Йончева доведе най-престижния конкурс за първи път в България. Заедно с Пласидо Доминго отговарят на въпроси за Blitz.bg. Победителите Екатерине Буачидзе и Михай Дамян бяха „първи сред равни” при невероятна конкуренция

https://blitz.bg/kultura/zashto-narichat-operaliya-opernata-olimpiada_news1116384.html Blitz.bg

Церемонията по награждаването на финалистите в "Опералия 2025"

Победителите в 32-ото издание на световния оперен конкурсОпералия” в София са известни. „Първи сред равни”, защото конкуренцията беше наистина невероятна, станаха мецосопраното Екатеринe Баучидзе от Грузия и баритонът от Румъния Михай Дамян.

И все пак двамата се открояваха и победите им бяха напълно заслужени. Неслучайно преценките на авторитетното международно жури съвпаднаха с тези на публиката, гласувала във финалния ден на конкурса в столичната зала „България”.

Така харизматичните млади певци, освен паричната премия от по 30 000 щатски долари, сложиха на китките си и наградите на публиката – луксозни часовници „Ролекс” (Rolex). Създадената през 1905 г. в Швейцария компания за часовници (б.а.- тяхната цена варира от 6 500 до 75 000 щатски долари) е верен партньор и щедър спонсор на Опералия” вече 24 години (от 2001 г. насам).

Защо обаче „Европалия” е смятан за най-престижният оперен конкурс в света? Защо стотици млади певчески таланти от десетки страни се привличат всяка година като от магнит от създаденото преди 32 години от оперната легенда Пласидо Доминго благородно състезание? Защо наричат „Опералия” – „оперната Олимпиада”, както в близкото минало наричаха Международния балетен конкурс във Варна - „балетната Олимпиада”?

Първо, „Опералия” е наистина глобален конкурс. Той не е „закотвен” в една държава, в един град, както мнозинството негови „събратя”. Напротив, организаторите му се стремят да го провеждат всяка година в различна точка на земното кълбо.

При това, далеч не само в утвърдени центрове на оперната музика, като Милано и Париж, Лондон и Москва, но и в градове, като: Мумбай (Индия) и Сан Хуан (Пуерто Рико), Астана (Казахстан) и Кейптаун (Република Южна Африка). Така екипът на Пласидо Доминго популяризира

красотата и магията на оперното изкуство

в различни страни и континенти, печели за него нови и нови приятели, особено сред младите хора.

И наистина и в София в последния ден на „Опералия”, когато финалистите вече пееха в съпровод на Софийската филхармония под вещата палка на маестро Найден Тодоров, аз видях около мен в публиката десетки млади и подходящо облечени за гала млади хора, които никога до този момент не бях зървал на оперно представление или на концерт в зала „България”.

Соня Йончева, директорът на Софийската филхармония маестро Найден Тодоров и Пласидо Доминго след официалната церемония
 

Дано те да бъдат спечелени трайно за класиката в музиката! Следващата «арена» на «оперната Олимпиада» най-вероятно ще бъде Шанхай, където в момента строят нова опера и предлагат много добри условия за провеждане на конкурса. Така Китай ще бъде за втори път негов гостоприемен домакин след столицата Пекин през 2012 г.

Второ, високият авторитет, извоюван от «Опералия», благодарение и на непомръкващата аура на Пласидо Доминго с неговата невероятна 60-годишна певческа и диригентска кариера, с рекордните 150 роли на световните сцени, привлича всяка година най-обещаващите и амбициозни млади таланти. «Винаги имаме от 700 до 1 000 кандидати да участват в «Опералия» - сподели най-малкият син на Пласидо, Алваро Доминго, който е вицепрезидент на конкурса. – Много трудно е от тях да подберем по 34-38 млади певци, които да се изявят на същинския конкурс.

Пласидо Доминго и неговият син Алваро, вицепрезидент на "Опералия" са получили от Соня Йончева първите екземпляри на изданието " 50-те оперни гласове на България

Тежка е задачата на тези двама- трима наши сътрудници, които прослушват и гледат в специален портал видеозаписите на толкова много кандидати, за да направят пресявката. Критериите са определени : вокални качества, техника на пеене, артистичност.»

Нашата оперна суперзвезда Соня Йончева, по чиято покана «Опералия» за първи път «кацна» на българска земя, а нейната продуцентска компания SY11 Events бе съорганизатор на този крупен музикален форум, допълни, че дори още по-важно от лауреатството и наградите е, че пътят на победители и участници не спира дотук. Напротив, те имат възможност да бъдат забелязани от културни мениджъри и директори на утвърдени оперни театри и да сключат договори с тях.

Така беше и в София, където в международното жури, а и сред гостите на конкурса, личаха имената на директори, артистични – или кастинг директори на опери в Мадрид и Стокхолм, Берлин и Лондон, Дъблин и Мюнхен.

„Самият Пласидо – изтъкна Соня Йончеваникога не изоставя участниците в „Опералия”, която той преди 32 години, в разцвета на своята певческа кариера, намери време и сили да основе и утвърди. Той ги кани да участват в негови концерти, предлага им роли в спектакли, които дирижира, съдейства им всячески.

На толкова много таланти е дал пътя в оперното изкуство. Така постъпи и с мен, когато в 2010 г. спечелих този конкурс в Милано, в Мека-та на оперното изкуство Ла Скала. Пяла съм с него на една сцена, а сега сме в …едно жури.”

Трето, „Опералия” е

мощен трамплин към най-големите оперни сцени в света

както поради личността и бащинското отношение на Пласидо Доминго към младите таланти, така и поради утвърдената „марка” на „Опералия”.

Нейни лауреати или призьори често блестят именно на световните сцени. Достатъчно е да споменем дори само някои от тях: Хосе Кура (тенор), Ервин Шрот (бас), сопраните Аида Гарифулина и Рейчъл Уилис –Сьоренсен, която преди година партнираше на знаменития тенор Йонас Кауфман на оперната гала на Софийската филхармония в зала 1 на НДК.

Или мексиканският тенор Роландо Вийязон и мецосопраното Джойс ДиДонато (САЩ), възторгнали т.г. родната ни публика в зала „България” на своите песенни рецитали от втория цикъл „Съкровени гласове” (2024-2025)проект също на оперната ни «дива» Соня Йончева и нейната SY11 Events.

От сцената на Софийска опера и балет познаваме също италианското сопрано Роза Феола, като една прекрасна Лиу от „Турандот” през септември 2024 г. Аплодирахме и румънския тенор Щефан Поп, спечелил „Опералия- 2010” при мъжете в Миланската скала (точно тогава при дамите триумфира Соня Йончева), в ролята на Марио Каварадоси от „Тоска”, с която бе открит новият сезон 2025/ 2026 г. на водещия ни оперен театър.

Какво да кажем пък за международната кариера на прекрасния ни бас Орлин Анастасов, носител на лауреатското звание още на 7-ото издание на „Опералия” през 1999 г. в Сан Хуан, Пуерто Рико – първия българин, окичил се с победа в този най-силен конкурс ! Затова още по-голямо значение и тежест придобива фактът, че ръководството на „Опералия” прие убедителната покана на Соня, 32-ото издание на конкурса да бъде именно в София, че SY11 Events, макар и с много малък екип, подпомогнат активно от Софийската филхармония и с финансовата подкрепа на Министерството на културата и логистичното съдействие на Столичната община, организира този истински празник на оперната музика у нас.

България има огромни традиции в оперното изкуство – подчерта Пласидо Доминго – и е дала на света изключителни певци. Аз лично съм делял сцената с фигури, като Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Николай Гяуров, Соня Йончева, Орлин Анастасов, а с последните двама съм и личен приятел. Вашата страна просто заслужаваше и трябваше да получи домакинството на „Опералия”! И се справи отлично!

За съжаление единственият български представител в 32-ото издание на конкурса, тъй обещаващият ни бас Божидар Божкилов просто нямаше ден, а може би плати дан и на сценичното напрежение и отпадна още на четвъртфиналите.

Всички членове на международното жури и специалисти подчертаваха

невероятно високото равнище на „Опералия 2025”. 

Слушах и гледах изпълненията на състезаващите се 30 участници от 16 страни на Европа, Азия и Северна Америка от втория четвъртфинал до заключителните акорди на финала.

Пласидо Доминго, макар че напълно според регламента призова публиката, присъстваща на балконите на зала „България”, да не аплодира по време на четвъртфиналните и полуфиналните прослушвания, едва сдържаше голямото си одобрение.

Заедно със Соня Йончева, двамата непрекъснато си тактуваха на банките на журито, а Доминго често и си дирижираше на място. Такива прекрасни гласове, съпроводени много често и с ярка артистичност, въпреки че изпълненията бяха концертни със съпровод само на пиано, толкова изравнени възможности!

За нищо на света не бих желал в този момент да бъда на мястото на член на журито, да трябва да давам предимство на един прекрасен певец пред друг, не по-малко прекрасен. Наистина „Опералия” е парад на най-добрите, на бъдещото на операта като изкуство.

И все пак, на тази втора сесия от четвъртфиналите най-силно впечатление у мен остави грузинката Екатеринe Баучидзе.

Екатерине Буачидзе, сопран (Грузия) - лауреат на три награди от престижния оперен конкурс

Нейното мощно мецосопрано изпълваше цялата зала, височините й бяха страхотни и много стабилни, нейната осанка и стилната и ефектна червена рокля (с нея тя се представи и на церемонията по награждаването) подсилваха артистичното излъчване, особено при изпълнението на сарсуелата.

Още тогава си определих младата грузинка за мой фаворит. И наистина Екатерине Баучидзе победи на финала и при сарсуелата (испанската оперета) с нейната ария от „Продавачът на вафли” на Руперто Чапи. Двамата баритони Михай Дамян (Румъния) и Гриша Мартиросян (Армения) чух за първи път на полуфинала, изпълнявайки съответно арии на маркиз Поза от „Дон Карлос” (Верди) и на Фауст от „Фауст” (Шарл Гуно).

Екатерине Буачидзе и Авторът след краткия им разговор във финалния ден на конкурса

Те пък бяха съвсем „на кантар” и като голям вокален потенциал и по артистичност. На финала звучният, с приятни тъмни отсенки глас на Михай Дамян взе превес и грабна дори и допълнително присъдената Голяма награда от нашето Министерство на културата от 20 000 лв. Тя бе връчена от заместник- министъра Георги Султанов, също утвърден оперен певец – тенор и внук на прочутия актьор Петър Слабаков.

Румънският тенор Михай Дамян - носител също на три награди от "Опералия 2025"

Харизматичният арменец Гриша Мартиросян (в кратък разговор той ми сподели, че очаква с нетърпение и следващия си ангажимент в Бонската опера на Рейн, като Фигаро) се „реваншира”, побеждавайки в категорията „сарсуела” при мъжете. Той изпълни блестящо мелодична, но доста трудна ария от сарсуелата „Чудото” на Федерико Морено Тороба.


Арменският баритон Гриша Мартиросян победи в категорията "Сарсуела" и стана втори в основния конкурс

Като стана дума за

сарсуелата – испанската версия на оперетата

помолих основателя на „Опералия” Пласидо Доминго да разясни допълнително този интересен жанр за новинарската агенция Blitz.bg и дали изпълнението на сарсуела носи някакъв бонус за участниците в конкурса.

Соня Йончева и Пласидо Доминго усмихнати разглеждат новото издание

- Сарсуелата е жанр, популярен не само в Испания, но също и в Мексико, Куба и цяла Латинска Америка – изтъкна оперната легенда.- Моите родители бяха всепризнати майстори на сарсуелата.

Майка ми беше провъзгласена за „Кралицата на сарсуелата”, а баща ми – директор, режисьор на театъра за сарсуела и изпълнител на главните мъжки роли. Аз, самият започнах именно със сарсуела, едва 16-годишен юноша, дори попълвах при нужда и малкия оркестър (от 12 души), свирейки на пиано. Ако не бях започнал със сарсуела, никога нямаше да стана по-късно оперен певец.

Затова в чест на моите родители преди 30 години добавихме в „Опералия” и тази категория. Тя обаче е отделно и не дава предимство за класирането в основната категория „Опера”. Впрочем сарсуелата е много труден синтетичен жанр, защото в нея има доста говор. Изисква се и високо актьорско майсторство, за да се представи драма или комедия на сцената и същевременно да се пеят арии.

Тук на конкурса, при изпълненията на сарсуела, проличават още по-ярко и сценичните умения на участниците. Радва ме фактът, че те не са испаноговорящи, а се справят много добре с езика….”

-През 2010 г., когато спечелих в Милано „Опералия” – включи се в отговора на моя въпрос и Соня Йончева – аз не пях в категорията „сарсуела”. Причината сега може да прозвучи комично, но е самият факт. Моето явяване тогава на конкурса в Ла Скала се дължи на брат ми Марин (б.а.- Марин Йончев е също оперен певец, тенор), който почти тайно ме е записал за участие в „Опералия”, но не е сложил кръстче в графата „сарсуела”.

****** ****** ****** ******

Чаровната ни оперна „дива” представи пред журналисти и подари на Пласидо Доминго и на неговия син Алваро Доминго, вицепрезидент на „Опералия”, първите екземпляри на специализираното издание „50-те оперни гласове на България” на списание „Български артист”.

Корицата на изданието "50-те оперни гласове на България" 

Това издание на български и английски език е своеобразна почит към голямата и силна наша традиция в класическото пеене. Представени са както „звезди” от световна величина, именити и утвърдени певци на родната ни сцена, така и млади надежди.

Авторите на текстовете – Ивайло Спасов, главен редактор на списанието и ръководител на проекти в компанията на Соня Йончева SY11 Events (той има и огромен принос в организацията на „Опералия 2025”) и доайенът на оперните хроникьори и историографи 94-годишният Борис Контохов изтъкват, че не са направили нито класация, нито изчерпателен списък, а просто опит за „българска оперна алея на славата”.

Снимки: Милена Янкова, SY11 Events/Лилия Йотова и Авторът 

Борислав КОСТУРКОВ

Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
Коментирай