Цеци Красимирова призна единствено пред "ШОУ": Живея на семейни начала с 6 години по-млад мъж

Ходя на гроба на Косьо в Самоков, отказах да съдя убиеца му.

Напоследък “фаталната” топмоделка Цеци Красимирова изчезна от светския живот, като остави пресата да разгадава и спекулира с миналото и настоящето й. Репортер на “ШОУ” единствен успя да я склони да дръпне завесата на информационното затъмнение и да признае цялата истина.

- Цеци, медиите те свързват с различни мъже - спрягат някакъв Сашко, а най-голямата изненада беше, че си близка с Христо Сираков...
- Е, последният беше “изненада” и за мен. Защото с Господина със “стоте манекенки” не се познаваме изобщо, а и да се познавахме, не е моят тип мъж. Е, добре. За да няма повече “Сашковци” в публичното пространство, ще си призная. От година живея на семейни начала с моя приятел Любо. Заедно сме от август миналото лято и имаме сериозни планове за бъдещето.

- Кой е той, кажи повече за него...
- Любчо Добрия – всички мои приятели така го наричат и много го обичат.

Името му е Любомир Йомов

и е едно обикновено момче на 24. С 6 години е по-млад от мен. Аз направих 30 тая година – отпразнувах рождения си ден в Лондон. Любо е много свестен човек. Както се сещаш, да откриеш такъв на днешно време е голяма рядкост. Всичките ми приятелки ми казват, че благородно ми завиждат. Някои от тях си признават: “Нали постоянно сме с претенции - търсим мъже с коли, с апартаменти, пари, а ценните хора са другаде и не в дрехите и колите е щастието”. Мисля, че аз за себе си го открих – щастлива съм.

- Какво работи Любо?
- Семейството му има строителен бизнес и той работи в семейната им фирма. Трима братя са, другите двама са по-големи от него и са женени с деца. Баща му на 8 април направи 60 години. Празнувахме всички заедно с майка му, със снахите. Семейството му ме приема.

- Как се получи всичко?
- Ами, най-странното е, че ние с Любчо сме приятели от много години, но никога не сме имали такива отношения. И изведнъж пламна някаква любов.

- Разкажи нещо за живота ви заедно...
- Двамата сме големи рибари – той ме запали по риболова. Имаме си лодчица и си ходим с нея. Всъщност не заради рибата, а повече за спорт. На второто или третото ходене обаче изкарах 12-килограмов сом от Искър. Документирано е със снимка. /смях – б.а./

- Заедно с Любо ли беше в Тайланд?
- Да. Празнувахме Нова година в Банкок. Този понеделник заминаваме за Германия. Любо има планувана операция на връзки и хрущял на крака. Преди години катастрофира с мотор. Ще придружа момчето си за операцията – около седмица ще сме там.

- Работата май върви към сватба?
- Не. Пък и двамата сме единодушни по отношение на "единия подпис". Джудит, дъщеря ми, много харесва Любо, а това, както знаеш, е много важно за мен. Тя даже онзи ден ни доближи главите така - да се целунем, и ни вика:
“Хайде събирайте се!”

Изобщо, непрекъснато ни “венчава” /смях – б.а./. Но ще видим. Каквото е рекъл Господ. Най-близките планове са, че ще се местим в жилище, което Любо строи. Отивам да живея в “момчешки дом”. Иначе досега живеехме при мен, заедно с двата ни котарака – Кокс и Исак. Имаме голяма “челяд” /смях – б.а./. Хубаво ни е да сме заедно – не се напрягаме, защото се познаваме достатъчно добре и водим прост и хармоничен живот.

- Любо вероятно иска дете...
- Така е, но аз лично мисля, че трябва да мине малко време. Въпреки че Джудит расте...

- За Гонзо няма да те питам, ама от пръв поглед се вижда, че Любо е негов тип! /смях – б.а./
- Има нещо такова - и двамата са мъжкари. А Гонзо – какво - с него сме като брат и сестра – винаги ще се обичаме. Той е такава душичка! Много искам да му се оправят нещата...

- Вярно ли е, че съдиш убиеца на Косьо Самоковеца?
- Не. Още тогава отказах да се занимавам с това. Нямаше да го върне, а мен щеше да ме натовари с още негативизъм. Знаеш, че самата аз се нуждаех от помощ в началото. За да се спася от черните си мисли...

- Ходиш ли на гроба на Косьо в Самоков?
- Да, ходя.

- А ако се засечете там с жена му?
- Какво от това?! Аз ходя там от уважение към човека. Не зная дали другите му приятели ходят, но гробът е поддържан.

- Съпругата му Ангелинка си има доста неприятности с имотите...
- Не й е лесно, съчувствам й. В началото ме подразни това, че излъга, че не е знаела за връзката ни с Косьо. А той пред мен проведе телефонен разговор с нея.

В прав текст й каза, че сме заедно и че е по-добре да го научи от него, а не от хората...

Така че тя знаеше за нас, но вероятно твърдеше обратното от себеуважение. Като жена я разбирам.

- Ако беше останал жив Косьо, щеше ли да се омъжиш за него?
- Не мога да кажа. Знае ли човек какво става в живота?! Но Косьо беше много добър и много добре се разбирахме с него.

- Знам, че си религиозна – дори сега те чаках да си дойдеш от неделната служба...
- Така е. Винаги съм била християнка, но от 2006-а съм евангелистка. Наскоро пасторът Румен ми направи водно кръщене. Бог ми даде втори живот – никога не го забравям! Ние сме 200-300 човека в тая църква. Миналата седмица се събрахме семейно на пикник в Бояна. Хубаво ми е с тия хора. Събираме се, беседваме върху Библията по много теми от живота – например днес беше за съмнението... Общуваме и навън – в живота. Пасторът и жена му са ми идвали на гости. Които от нас имат бизнес, се подпомагат помежду си. Всеки е спокоен, че няма да бъде излъган от братята и сестрите си - че работи на сигурно. Харесва ми и че няма и изнудване за пари – “Дай пари за еди-какво си!”.

- Ваня Червенкова не е ли в същата църква?
- Да, идвала е и тя. И собственичката на салони “Магама” - Вили, и много др.

- Промени ли те църквата?
- Промени ме всичко след Амстердам.

След смъртта на Косьо около година бях като в несвяст –

не знаех нито колко време е минало, нито как - нямам ясен спомен за нищо. После чак взех да се съвземам и да хващам юздите на живота си. Както знаеш, наскоро завърших филм с техники за упражнения за поддържане на тялото, и изобщо – на здравето. От една година се занимавам с този проект. DVD дисковете се пакетират в момента в Китай по специална поръчка. Самата опаковка е много оригинална. Представлява пудриера от черно кадифе с огледало и гнездо за гримове. Във времето ще направя и книга. А през есента искам да създам една собствена школа. С курса от упражнения и моделски курс за тийнейджъри.

- Има ли спонсори за проекти като твоя?
- Не. Дразня се от хора, които обещават, а после се крият по телефона. По-достойното е направо да откажеш.

- Ползваш услугите на фризьора Миро, когото пребиха заедно с Деси Зидарова...
- Много лошо са му разбили главата на момчето... Поредният невинно пострадал. И Деси е можело да пострада по-лошо – направо й се е разминало!

- Познаваш ли мъжа на Деси?
- Весо е много добро момче – гледа си добре и децата, и бизнеса. Но не ме питай повече – не искам да се меся в чуждите истории. Само едно мога да ти кажа: много е важно къде и с кого е раснал един човек, какви са били опорите в семейството му. Аз как съм израснала - летните ваканции бяхме на моето село Зверино при баба и дядо – четири братовчедки се спуквахме от работа. С мотиките – на лозето, с тубите за вода и т.н.

Копала съм царевица,

а плюс земеделския труд – още какво ли не: клане на прасе, затваряне на буркани, и вино дори съм правила. Казвах на нашите: “Ей, само да стана на 18, няма да ме видите да пипна нещо!”. Но всъщност съм им благодарна, че ме възпитаха на труд и колективизъм.

Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА

.................................
ДОСИЕ

- След разстрела на голямата й любов Косьо Самоковеца, при който замалко не загина и тя, неотдавна Цеци събра смелост и се върна на фаталния площад Дам в Холандия. „Косьо беше едно от най-хубавите неща в живота ми! Върнах се на площада, на който бе убит, за да си докажа колко съм силна и да продължа смело напред, без страх”, изповяда синеоката красавица. 

- Красимирова категорично отхвърля имиджа на вип държанка, който медиите и нейни завистливи колежки й наложиха: “От 18-годишна се справям сама в живота и разчитам единствено на себе си. Показателен е фактът, че не съм променила стандарта си на живот дори и в моментите, когато съм била без човек до себе си”.