Дарина влезе във „Фермата“ с конкретна мисия и послание към обществото - „Да бъдем толерантни към различните. Те трябва да бъдат приемани единствено като личности“. Зад тази й позиция се крие лична история. Второто й дете е родено като момиче, но се възприема и разсъждава като момче. С участието си в риалити формата тя искаше да вдъхне надежда на различните хора - онези извън клишетата, стереотипите и статуквото, дискриминирани от обществото. В предаването обаче остана неразбрана от останалите участници, не само по този казус, но и за всичко останало.
Пред „ШОУ“ Дарина призна, че решението да участва във „Фермата“ е взела импулсивно, но в никакъв случай необмислено. Имала е няколко разтърсващи разговори с приятели на второто си дете, което се определя като трансджендър. Тогава разбрала, че дискриминирането на различните е само част от сериозните проблеми, които тези хора преживяват. „Моите родители са ме учили, че децата трябва да бъдат закриляни. Реших, че това е житейско предизвикателство и мисия, която трябва да приема. Помислих за публичен начин, по който да изразя своята загриженост и да бъда говорител на всички тези хора и техните семейства. Разбирам болката им и реших, че в предаването ще е най-удачно да говоря за това. Житейски и професионално съм съпреживяла немалко трагични случки, които е можело да бъдат избегнати с толерантност и деликатност, но обществото ни е непростимо агресивно и нехайно към съдбовните проблеми на индивида“, споделя тя пред нашето издание. 

Освен това признава, че селският живот не й е чужд, тъй като е израснала на село. „Обичам животните и природата и това беше естествено преживяване за мен. Има и  още нещо, което ме мотивира да приема това житейско предизвикателство - нарича се прегряване в професията. Упражняването на адвокатската професия в България е изключително натоварващо във всяко отношение.  Изтощава адски много, подлага ни на постоянен стрес, свързано е с много четене, пътуване, безсъние, ощетяване на семейството, жертви и компромиси, болести „на крак”. Много често работиш с клиентите си като психоаналитик. Поемайки толкова много негативи и човешка болка, нещата се натрупват и в един момент се скапваш. Аз не съм почивала от началото на трудовия ми стаж – близо 33 години. Всички тези неща ми се натрупаха, просто „чашата преля” и реших, че това е начинът да си дам почивка. Всъщност исках да водя диалог с млади хора в шоуто, по всякакви теми и без табута, да създам мост между поколенията, но невинаги се получаваше. 

Исках да превъзмогна отчаянието

че трудно мога да променям нещата около себе си“, откровено заяви риалити героинята. По-младите участници не успяха да я приемат и непрекъснато избухваха скандали между тях и по-възрастната Дарина. „Скандалите идваха от поколенческото разминаване. Това връщане към патриархалното семейство всъщност не е добре разбрано. Ако хората се замислят над анализа на повестта „Гераците“, ще си спомнят причините за упадъка на патриархалната общност, за разрушената хармония и отчуждението между хората, за егоизма, алчността и озлоблението, ще си спомнят също така, че злото се настани в душите и всичко тръгна към провал в момента, в който младите /синове и снахи/ престанаха да уважават старата си майка. Момичетата, дори и когато залагат на еротика, за да постигнат житейски успех, предпочитат да се държат като мъжкарани, да са груби и агресивни, да налагат егото си, разбирайки еманципацията по погрешен начин.“, разсъждава тя.  


Получила бъбречна криза след играта с Божидара Бакалова 

Във „Фермата“ искала да говори за чисто човешките теми, тъй като има богат опит. „Общувала съм с всякакви хора, работих близо 10 години за Български Хелзинкски комитет в националната правна мрежа за защита на бежанци и мигранти, под егидата на Върховния комисариат за бежанците към ООН, участвала съм в дискусии и кръгли маси по проблемите на дискриминацията, сегрегацията, за създаването на равни шансове за хората със специални потребности и т.н. Бях в контакт с представители на различни правозащитни организации, фондации и сдружения, вкл. на инвалиди. Като адвокат съм помагала на социално слаби хора. Всичко това допълнително ме е формирало като състрадателна и подкрепяща личност.  В предаването се грижех за всеки един, но останах неразбрана. Това ме демотивира и вече нямах желание да се боря за финала. Започнах да усещам вълчи нрав и свръх его от страна на останалите. Това започна да се проявява все повече с наближаването на финала. Аз държа да има справедливост в човешките отношения. Не беше моята среда“, допълва тя. 

Относно второто си дете – трансджендър, е категорична, че застава зад него и решението му. „Не съм се опитвала да разколебавам нито едно от децата си в техните намерения. Моите родители ми даваха свобода на решенията и аз подхождам по същия начин. Задавах въпроси, исках да разбера какво всъщност се случва и как така не съм усетила симптоми в детството. Налагането на родителска воля не е добър подход. Опитах се да разбера кога и как се е усетило по този начин детето. Дали това е сериозно решение! Детето ми вече беше обидено и дискриминирано, загубило приятелства. Това е процес, който продължава и към днешно време. Тези хора са изключително чувствителни, но ние това го забравяме. Положих усилия да проуча темата за самоопределянето на различните. Стигнах до извода, че е нормално да се родят такива хора. Съзнанието и мозъкът на такъв човек функционират като на противоположния пол. Не можеш насилствено да го накараш да мисли по начин, по който не може. Психолози и медици са доказали, че има непреодолими различия в разсъжденията на мъжете и жените.


Дарина загуби в последния дуел       

А и как се самоопределя индивидът не е проблем и пречка на обществото, това е личен избор, човешко право “, пояснява Дарина. 
Ексклузивно за нашата медия тя признава за нелеп инцидент в детските й години, който без малко да доведе до фатален край. „Бях в трети клас и трябваше да отидем до ТКЗС-то (Трудово кооперативно земеделско стопанство – б.а.) да занесем мартенички на ръководството и работещите там. Влязох в един двор, където имаше разбесняла се крава в следродилна треска. Тя ме нападна, опитваше се да ме стъпче с копита. Бях блъскана в тухлената стена на обора, буквално смляна, имах синини по цялото тяло, натъртени ребра, рани и контузии, имаше риск да загубя едното си око. Тогава ме спаси една от жените, които се грижеха за животните. Възмутителното беше, че десетина българи мъже седяха и гледаха отстрани и никой не посмя да се прехвърли през оградата, за да ме спаси. Показателно е да съпоставиш сеира и саможертвата. Тази жена рискува живота си - можеше да пострада и децата й да останат сираци. Тя беше циганка от Каблешково, казва се Софка. Родителите ми отдавна починаха, а с нея винаги се прегръщаме и просълзяваме, като се видим. След инцидента имах тежък възстановителен период, седмица по-късно ме оперираха от обострен апендикс и пак едва ме спасиха“, спомня си Дарина, обяснявайки как съдбовните знаци формират разбиранията на човека, ако правилно биват разчитани.  
 

Катя Зехирева секнала актьорските й мечти

„Като ученичка дълго размишлявах с какво да се занимавам и кое ще бъде по-добре за мен и развитието ми – дали психология, дали право, журналистика, философия, че дори и актьорско майсторство. Като завърших немската гимназия в Бургас, кандидатствах в тогавашния ВИТИЗ и Катя Зехирева беше гласът на комисията. Преживях изумлението от абсурда да бъда скъсана точно на трети кръг, свързан с танцово изкуство и двигателна култура. А аз вече имах призната екстра категория като танцьор след изпит от тогавашното Министерство на културата, Центъра за художествена самодейност. Дълбокото ми разочарование доведе до отказа ми да се занимавам с актьорско майсторство. Тогава се насочих към правото в Софийския университет. След 3-годишно упорито кандидатстване влязох с много висок успех, родителите и съпругът ми много се гордееха тогава с мен“, споделя тя. 


Подготви Красимир КРАСИМИРОВ